Гаврос - каква риба е и среща ли се в Черно море
Гаврос е гръцкото название на хамсията Engraulis encrasicolus - дребна пелагична морска риба, която обитава Черно море, Средиземно море и източната част на Атлантическия океан. В България видът е познат основно като хамсия, а в Гърция името гаврос се използва широко както на рибните пазари, така и в кухнята.
Пасажите от хамсия могат да насочат риболовците към места, където се движат лефер, паламуд и други хищници.
Как изглежда гавросът
Гавросът има издължено и стройно тяло със сребристи страни и по-тъмен гръб. Муцуната е заострена и леко издадена, а устата е голяма спрямо размера на главата. Горната челюст достига зад нивото на окото, което е един от лесните белези при разпознаването на хамсията.
По тялото преминава сребриста ивица, която е по-ясна при младите риби. Видът образува големи пасажи.
Гавросът обикновено достига около 10-15 см, а за вида са описани екземпляри с дължина до приблизително 20 см. Малкият размер и сребристата окраска понякога водят до объркване с цацата, но формата на главата и устата позволяват двата вида да бъдат разграничени.
Къде се среща гавросът
Разпространението на Engraulis encrasicolus обхваща Средиземно, Черно и Азовско море, както и широк район от източната част на Атлантическия океан. Видът е пелагичен и се движи в откритите води, без да се придържа към дъното.
В Черно море гавросът е широко разпространена дребна пелагична риба с важно място в хранителната верига и стопанския риболов. Пасажите променят местоположението и дълбочината си според сезона, температурата и разпределението на храната.
За северозападната част на Черно море са описани придвижвания към крайбрежните води от пролетта до началото на есента. През студените месеци възрастните риби се отдалечават от брега и слизат на по-голяма дълбочина.
Тези сезонни движения обясняват защо присъствието на хамсия край брега се променя през годината.
Хранене и движение на пасажите
Гавросът се храни основно със зоопланктон, включително дребни ракообразни и други малки организми във водата. Копеподите са честа част от храната на гавроса.
Разпределението на планктона влияе върху движението на пасажите между различни райони и дълбочини.
Леферът, паламудът и други морски хищници могат да следват пасажите от дребна риба. Пръски по повърхността, разпиляване на пасажа и преследване на дребната риба понякога показват присъствието на хищници в района.
Размножаване на гавроса
Размножителният период на вида се променя според района и температурата на водата. За северозападната част на Черно море е описано размножаване основно между юни и септември.
Хайверът е пелагичен и остава във водата, вместо да бъде прикрепен към дъното или растителността. След излюпването ларвите се развиват сред планктона, преди да придобият характерните белези на младите риби.
За черноморската хамсия има данни, че може да достигне полова зрялост още на едногодишна възраст. Гавросът хвърля хайвера си на порции през размножителния период.
Риболов на гаврос и стопански улов
Риболовът на гаврос с въдица не е типичен начин за целенасочен улов. Малкият размер и храненето основно с планктон затрудняват използването на обичайните въдичарски техники.
Хамсията се лови основно със стопанска цел. Видът е важен за рибарството в Черно море, където образува големи пасажи.
При стопанския риболов на хамсия се използват обкръжаващи мрежи тип гъргър. Мрежата обхваща пасажа и се затваря в долната си част.
Гаврос като морска стръв
Хамсията може да се използва и като морска стръв за видове, които се хранят с дребна риба. Малките екземпляри могат да бъдат поставени цели, а по-едрите да се нарежат на парчета.
Месото е меко и при по-енергично замятане може лесно да се отдели от куката. При риболов от брега стръвта може да се закрепи допълнително с еластичен конец, без да се притиска прекомерно.
Гаврос в кухнята
Гавросът има трайно място в гръцката кухня. Малкият размер позволява рибата да се приготвя без филетиране след отстраняване на главата и вътрешностите. Подходяща е за пържене, печене и мариноване.
При пържене почистените риби могат да се подсушат, да се овалят леко в брашно и да се поставят в добре загрята мазнина. Готвенето е кратко, за да остане месото сочно и да се получи запечена повърхност.
Гавросът се комбинира добре със зехтин, лимон, чесън, магданоз и свежи зеленчуци. Лимонът може да се добави при сервиране, вместо рибата да престоява предварително с лимонов сок.
Друг разпространен начин за приготвяне е мариноването.
Киселината в маринатата не гарантира унищожаването на паразити. Когато рибата ще се консумира сурова или маринована без достатъчна термична обработка, трябва да се спазят изискванията за предварително замразяване.
Как се почиства гаврос
Малкият размер позволява гавросът да се почисти бързо. Главата се издърпва внимателно надолу с ръка, като заедно с нея обикновено се отделят и вътрешностите.
След това рибата се изплаква със студена вода и се подсушава преди пържене или печене.
При маринован гаврос рибата може да се отвори по дължина и гръбнакът да се отстрани.
Гаврос и цаца - каква е разликата
Гавросът и цацата са различни видове, макар малкият размер и сребристата окраска да ги правят сходни на пръв поглед.
Гавросът е хамсия Engraulis encrasicolus, докато цацата е Sprattus sprattus. Двата вида принадлежат към различни семейства и имат ясни разлики във формата на главата и тялото.
При хамсията муцуната е по-издадена, а голямата уста достига зад окото. При цацата устата е по-малка, а по коремната линия има характерен кил от твърди люспи.
Двата вида трудно се различават само по размер. По формата на главата и устата се различават по-лесно.
Значение на гавроса за Черно море
Гавросът заема важно място в хранителната верига на Черно море. Той се храни основно с планктонни организми и от своя страна е храна за по-едри риби, морски птици и морски бозайници.
Видът има и стопанско значение за черноморския риболов. Хамсията е сред дребните пелагични риби, чиито запаси се наблюдават и оценяват на регионално ниво от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море.
В България по-разпространено е името хамсия, а в Гърция същата риба е позната като гаврос. Зад двете названия стои един и същ вид - Engraulis encrasicolus, разпространен в Черно море и добре познат в средиземноморската кухня.
Оставете коментар