Речен кефал

Речен кефал е универсална сладководна риба в нашите водоеми.Научното му название е Leuciscus cephalus, а у нас е познат още като кефал и клен. Това е риба от семейство шаранови, която се среща както в течащи, така и в неподвижни води.

Речният кефал се разпознава лесно по широкото чело, голямата уста и удебелените устни. Тялото му е обтекаемо, здраво и пригодено за активен живот в течение. При по-малките риби е по-обло, а с възрастта става по-странично сплескано.

Кленът може да достигне до около 80 см дължина, но такива риби са редки. Най-често уловените екземпляри са между 30 и 50 см, а теглото обикновено е от 500 г до 1,5 кг. При добри условия речният кефал може да стане по-едър и да достигне няколко килограма.

Как изглежда речният кефал

Речният кефал има здраво тяло и силен опашен плавник. Гърбът е тъмнозелен, кафеникаво-зелен или тъмносив. Страните са зеленикаво-сребристи до жълто-златисти, а коремът е по-светъл и често има бисерен блясък.

Люспите са едри и правилно подредени. Характерно е, че всяка люспа има тъмен синкаво-черен кант, съставен от дребни тъмни точици. Предните гръдни перки са оранжеви, коремните и аналната перка често бият на червено, а гръбната перка и опашката са опушено сиви или сивкаво-зелени.

Кефалът има отлично зрение. Това го прави предпазлив при бистра вода и плитки участъци. Едрите риби често виждат риболовеца преди той да е успял да ги доближи.

Къде се среща речният кефал

Речният кефал може да се срещне почти навсякъде - от по-високите речни участъци до долните течения и устията. В реките живее заедно с мряна, скобар и други речни риби, а понякога навлиза и в по-студени участъци, близки до пъстървовата зона.

През лятото често се задържа в бързеи, около втичала на потоци, водовъртежи, подмоли, сенчести брегове и места, където във водата падат насекоми, плодове или дребни животинки. Кленът често сменя местата си според сезона, температурата и храната, която търси.

Общото правило е, че при студено време се държи в по-спокойна и по-дълбока вода. Когато се затопли, излиза по-плитко и често търси по-бурни участъци. В язовирите кефалите правят сезонни придвижвания, най-вече напролет, когато навлизат в устията на пълнещите водоема реки.

В неподвижни води едрите кефали често патрулират покрай стръмни, отвесни брегове. Там дебнат дребни рибки, рачета, жабчета и други животинки, които попадат във водата. В блатата, мъртвиците и свързани гьолове често се навъртат около протоците между отделните части на водоема.

Кленът предпочита чакълесто или пясъчно дъно. Това го различава от мъздругата, която понася и по-тинести участъци.

Поведение и хранене

Речният кефал е активна дневна риба. Обикновено търси храна от ранно утро до късно привечер. През летните горещини активността му може да се измести към нощта и ранното утро. В студените сезони по-често се храни около пладне и в ранния следобед.

Това е всеядна риба. Малките и средните кефали поемат растителна и животинска храна, а по-едрите риби често се държат като хищници. Според сезона кленът може да взима червеи, насекоми, дребни рибки, жабчета, плодове, жито, тесто и различни изкуствени примамки.

Тази всеядност прави риболова на речен кефал много разнообразен. Няма едно правило, което да важи през цялата година. Подходът се променя според сезона, водоема, нивото на водата и храната, която рибата търси.

Стръв, захранка и такъми за речен кефал

Стръв и захранка за речен кефал

Речният кефал рядко се захранва самостоятелно, но при смесен речен риболов захранката често го привлича. Мачкан хляб с кюспе и малко глина за мътилка е достатъчна основа. Когато се захранва за мряна или скобар, често се появяват и дребни до средни кленове.

Подхранката може да бъде варено жито, кускус или тесто. Това са и често използвани примамки при смесен речен риболов. В отделни райони при зимен и ранен пролетен риболов се използва и животинска кръв като захранка, но това е по-специфичен и ограничен подход.

Изборът на стръв за клен зависи най-вече от сезона и от размера на рибата, която се търси.

През зимата добри варианти са хирономуси, торен червей и бял червей, най-добре подадени на грозд. Пресен черен дроб, нарязан на ивички, или пилешки черва също могат да привлекат по-едър клен. Ако няма дребни рибки, може да се пробва с парчета риба, опашки от рибки, зимни блесни или по-едри мормишки.

През ранната пролет към торните и белите червеи се добавят и едрите земни червеи. Те са добър избор при замътена пролетна вода. Вареното тесто и качамакът също дават резултат, защото се открояват добре и имат ясен хранителен сигнал.

В по-късна пролет може да се опитва с майски бръмбар, пчели, търтеи, мравки, гъсеници, черни щурци и едри домашни мухи. Торните, земните и белите червеи също остават надеждна стръв.

В началото на лятото кленът вече често взима дребни рибки с продълговата форма - кротушки, уклейки, лещанки, кубинки и щипоци. Добри са също ручейниците и едрите тъмни пиявици.

През лятото към избора влизат малки жабчета, попови лъжички, зелени и кафяви скакалци, попови прасета, череши, вишни, джанки, черници и зърна от черно грозде. Тестото, вареното жито и млечната царевица също не бива да се подценяват.

През есента насекомите и плодовете постепенно отпадат, а риболовецът отново се връща към червеи, парчета риба и по-плътна стръв.

Такъми за риболов на леко

При риболов на леко обикновено се използва телескоп с водачи и макара. Камшиците не са най-добрият избор за речен кефал, защото дори в малка река може да удари едра и борбена риба, която изисква работа с аванс.

Основното влакно най-често е 0,18-0,20 мм. Ако рибата е предпазлива, може да се използва по-дълъг повод 0,14-0,12 мм, стига влакното да е качествено. Куките се избират според стръвта - от №10 през №8-7 до №4.

За насекоми са подходящи прави куки. За попово прасе, пиявица, жабче и рибка по-добри са полуорловки. При плодове могат да се използват куки тип раунд или малки тройки.

При риболов от висок бряг, мост или надвиснали клони може да се използва монтаж без плувка и утежнение. Този начин е познат като чип-чип. При него стръвта, най-често насекомо, се подава така, че да докосва или пада свободно върху водната повърхност.

Такъми за риболов на дъно

При риболов на дъно най-често се използва монтаж с подвижно олово. Куката със стръвта е след него, а рибата не усеща веднага съпротивлението на линията. Това е важно при кефала, защото е предпазлив и често повлича стръвта решително, но може да я изплюе, ако усети нещо нередно.

Може да се използва и монтаж с долно неподвижно олово и чепаре, но това не е най-характерният кленаджийски дънен риболов. В реки с по-бързо течение е приложим и риболов на полутежко, при който фиксирана едра сачма се търкаля със стръвта по дъното.

При дънен риболов е важно да има запас от свободно влакно. Кленът често удря рязко и повлича дълго. Добре настроеният аванс е задължителен, защото едрите риби могат да дръпнат рязко още в началото.

Спининг и риболов с изкуствени примамки

Къс лек спинингов прът е много полезен при търсене на речен кефал. Обикновено се използват двуколенни пръти с дължина около 1,80-2 м и чувствителен връх. Те са удобни при многократни замятания с блесна, малък воблер, силиконова примамка или булдо.

Макарата трябва да е лека, с плавен ход, фин аванс и достатъчно бързо обиране. При риболов по обрасли брегове късият прът е голямо удобство.

От пролетта до есента кленът често взима на блесна. Най-често се използват малки въртящи се блесни от №0 до №2, в бял или жълт цвят. Малки клатушки също могат да дадат резултат в неподвижни води.

Малки удължени воблери с размер 4-6 см са добър избор в Дунав и язовирите. Булдото с изкуствени мухи също е резултатен метод, когато рибата се храни близо до повърхността. Мухите най-често са черни или кафяви, с куки от №10 до №7.

Методи на ловене и поведение при кълване

Как се лови речен кефал

Речният кефал се лови по много начини, защото храната и местата му се променят през годината. При насекоми за стръв често се маха част от утежнението, за да може примамката да потъва бавно. Понякога се маха и плувката и се минава към чип-чип.

В бързей се използва малка тежест и често се поставя вирбел, за да не се пресуква линията. При въртящи се блесни, воблери и други изкуствени примамки вирбелът с карабинер е задължителен, защото пази влакното и улеснява смяната на примамките.

При живи рибки обикновените плувки понякога не позволяват далечно замятане. Тогава може да се използва полупълно булдо, което служи като плувка и позволява дистанция 30-40 метра. Булдото е прозрачно и рядко плаши клена.

Кълване и момент на засичане

Кленът поема стръвта рязко, с широко отваряне на устата. При него рядко има дълго почукване и колебание. Той взима примамката и се отдалечава от мястото на атаката.

При риболов на плувка тя обикновено внезапно се скрива под водата. При дребни насекоми, бели и торни червеи, ручейници и мамарци се засича веднага след потапянето.

При по-едра стръв, като скакалец, попово прасе, пиявица, жабче, рибка, рачешка опашка или плод, не се бърза. Оставя се кленът да повлече повече влакно и да поеме стръвта по-добре. Точният момент за засичане идва, когато влакното се движи ясно и започне да се изпъва.

Прекаленото чакане също е риск. Рибата може да усети куката и да изплюе стръвта. Ранното засичане пък може да извади стръвта от устата, преди куката да е попаднала добре.

При риболов на дъно често няма време за избор на момент. Затова още при замятането трябва да е решено дали ще се остави свободно влакно, отворен бигел или аванс на шпионката.

Засичане

Засичането при речен кефал може да бъде по-рязко, защото рибата има здрави устни и месеста уста. Откачанията не са чести, ако куката е правилно подбрана.

Не бива да се прекалява със силата. Кленът е борбен и при едра риба грубото засичане може да скъса повода или линията, най-вече ако рибата веднага тръгне към укритие.

Вадене

Речният кефал е борбен противник. Веднага щом усети куката, започва да се бори. Понякога тръгва към риболовеца и изглежда примирен, но близо до брега често прави рязък опит за бягство.

Във водата прави широки движения с глава и не се предава лесно. Ако рибата бъде изкарана към повърхността, добре е да ѝ се даде въздух, като главата се задържи над водата. Това видимо намалява съпротивата.

В последната фаза трябва да се работи спокойно. Кленът често пази сили за последен опит близо до брега. Ако се използва кепче, най-добре е риболовецът сам да го подаде, без излишно движение около рибата.

Риболов на изкуствени примамки

При спининг кленът често сам се закача при удара. Ако има леко почукване по блесната, не е добре веднага да се засича грубо или да се ускорява прекалено. Често след първия контакт идва втори, по-решителен удар.

При булдо атаката често се вижда по кръга във водата около мухите. Леко засичане в този момент е достатъчно. Силиконови примамки се използват по-рядко, но в големи реки и язовири не трябва да се подценяват.

Кулинарни качества

Кленът се чисти сравнително лесно, защото люспите му са едри и падат бързо. Месото е бяло, меко и сравнително нежно. Има леко сладникав вкус и обикновено няма тежка рибна миризма, ако рибата е уловена в течаща вода.

Основният недостатък са ситните плаващи костици. При по-малки риби до 25-30 см може да се пържат цели или разполовени по гръбнака. По-едрите се режат на по-дебели филийки, а риби над килограм могат да се приготвят и на фурна.

Хайверът на речния кефал може да се осоли и разбие както при други шаранови риби.

Какво да запомним за речния кефал

Речен кефал е универсална, борбена и интересна риба за спортен риболов. Лови се на плувка, на дъно, на чип-чип, на спининг, на булдо и на муха. Взима разнообразна стръв и променя поведението си според сезона.

Успешният риболов на кефал изисква движение, наблюдение и правилен избор на стръв. Дребните и средните риби могат да бъдат по-достъпни, но едрият клен е зорък, предпазлив и борбен. Затова за много риболовци речният кефал остава една от най-уважаваните риби в нашите води.