Атмосферно налягане

Сред рибарите е утвърдено, че рибата кълве по-добре при устойчив или бавно покачващ се барометър и по-зле при резки спадове преди фронт. Няма да го преповтаряме като закон, защото пряката физика не го носи: промяна от 10 hPa е колкото около десет сантиметра воден столб. Риба на три метра дълбочина усеща същата разлика, ако просто се вдигне с десет сантиметра - а тя минава по няколко метра по вертикала всеки ден.

По-вероятното обяснение е, че барометърът е удобен показател за нещо друго. Спадът му върви заедно с идващ фронт, а фронтът носи вятър, облачност, промяна на температурата и на осветеността - неща, които наистина менят поведението на рибата и разположението на храната. Затова на тази страница налягането е измерено число и промяна, а оценката от 1 до 10 казва колко спокоен е барометърът - не колко риба ще извадиш.

Кои видове се смятат за по-чувствителни

Подредено по това колко често се говори за тях, с бележка докъде стига обяснението:

• Толстолоб. Най-често посочваният. При спад се вдига и спира да филтрира. Физическото обяснение е слабо, но наблюдението е масово - по-скоро следи планктона, който върви със светлината и с ветровото разбъркване.
• Бяла риба и костур. Тук поне има механизъм: плувният им мехур е затворен и газът в него се регулира бавно, по секреторен път. Мащабът обаче пак не стига, за да обясни разликата в кълването.
• Шаран, каракуда, амур. Говори се, че „залягат” при резки спадове. Шаранът обаче изравнява мехура си през хранопровода за секунди - причината по-вероятно е в температурата на плитчините и във вятъра.
• Щука. Смята се, че кълве при висок и устойчив барометър. Тя е зрителен хищник, така че прозрачността и светлината вероятно обясняват повече от самото налягане.
• Сом. Обратното на останалите - оживява при ниско налягане, топла нощ и мътилка. И тук съпътстващите неща вършат цялата работа.

Какво все пак се използва на водата

• Посоката, не стойността. 1018 hPa сами по себе си не значат нищо - важното е дали числото се покачва, задържа или спада.
• Бързината на промяната. Над 3 hPa за три часа вече е сериозна промяна на времето; в такива часове обикновено се обръща и вятърът. Под 1 hPa за три часа е практически задържане - толкова се мени налягането и от обикновения денонощен ход, без никакъв фронт.
• Задържането. Няколко дни без чувствителна промяна значат устойчиво време - по-добрата отправна точка за планиране на излизане, отколкото самата стойност.
• Станцията, не страната. Гледай най-близката до твоя водоем. Когато фронт влиза от запад, Видин и Бургас казват различни неща в един и същи срок.

Какво обикновено се прави

• Барометърът слиза плавно. Класическият прозорец преди фронт. По-плитките ръбове, наветреният бряг, по-активно водене, по-едра примамка.
• Барометърът се задържа. Най-предвидимата обстановка. Проверените места, дълъг престой на точка, обилно захранване.
• Барометърът скача след фронт. Небето се изчиства и рибата слиза. Едно стъпало по-дълбоко, по-бавно водене, по-дребна примамка, по-малко захранка.
• Барометърът е много подвижен. Ден за техника, не за количество: закътани места на завет, тънък повод, една проверена дълбочина.

Същите тези съвети стоят и до числото за всеки срок - горе в бюлетина и в скалата.

Две числа, не едно

При станцията е измереното налягане на нейната кота. То пада с височината - приблизително с 1 hPa на всеки 8 метра близо до земята. Затова София на 586 метра показва около 940 hPa, а Мусала на 2925 метра - около 710. Приведеното към морското равнище е същото измерване, преизчислено сякаш станцията стои на нулево ниво. Само то се сравнява между станции и с познатите 1013 hPa. За риболов обаче не ти трябва нито едното: трябва ти накъде се мести числото, а това е оценката от 1 до 10.

Защо по върховете няма приведено налягане

Над около 750 метра кодът на бюлетина не съобщава приведено налягане, а геопотенциала на стандартна изобарна повърхност - привеждането от такава височина става твърде условно, за да е сравнимо. Затова за Мусала, Ботев, Мургаш и Рожен колоната е празна. Това е правило на самия код, не празнина в нашите данни, и го показваме така, вместо да сметнем нещо наум.

Барометричната тенденция

Освен стойността станцията съобщава и как се е променило налягането през последните три часа: големината на промяната и характеристиката ѝ - дали е равномерна, дали е имало обръщане, дали затихва. Характеристиката е код от нула до осем по таблица 0200 на Световната метеорологична организация:

• 0 - расте, после спада
• 1 - расте, после без промяна
• 2 - расте равномерно
• 3 - спада или без промяна, после расте
• 4 - без промяна
• 5 - спада, после расте
• 6 - спада, после без промяна
• 7 - спада равномерно
• 8 - без промяна или расте, после спада

Кодовете от 0 до 3 значат, че налягането сега е по-високо от преди три часа, 4 - че е същото, а от 5 до 8 - че е по-ниско. Затова на страницата промяната за 3 часа е със знак: големината идва от бюлетина, а знакът - от кода.

Хектопаскали, милибари и живачни милиметри

Един хектопаскал е точно един милибар - същото число, друго име. Старите барометри са със скала в живачни милиметри: 760 mmHg са 1013,25 hPa, а 1 mmHg е около 1,333 hPa. Авиацията ползва живачни инчове - 29,92 inHg са същите 1013,25 hPa.

Какво значи „по непълен отчет”

Понякога станцията подаде налягането, но не и тенденцията за 3 часа, или пък липсва отчет отпреди 24 часа и денонощната промяна не може да се сметне. Тогава до оценката стои „по непълен отчет”. Липсващата съставка не се замества с благоприятна стойност - приносът ѝ е нула, за да не изтласква числото нагоре. Така липсата на данни никога не се чете като добра новина.

Срокът е по UTC, показваме го местно

Станциите по света отчитат едновременно - в 00, 03, 06, 09, 12, 15, 18 и 21 часа координирано универсално време. В базата сроковете стоят точно така, а на страницата се превеждат към българското време, затова в списъка виждате 03:00, 06:00 и така нататък през лятото и с час по-рано през зимата.