Каракуда

Каракуда е една от най-разпространените сладководни риби у нас. Научното ѝ название е Carassius carassius, а местното название е таранка. У нас се среща както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда - Carassius auratus gibelio.

Каракудата е представител на семейство шаранови. На външен вид може да напомня на шаран, но основната разлика е, че няма мустачки в края на устата. Това е един от най-лесните белези, по които се различава.

Златистата каракуда достига около 40 см дължина и тегло до 1,5 кг. Сребристата каракуда расте по-бързо и може да достигне около 45 см и тегло до 3 кг. Обикновената каракуда се развива повече във височина и расте по-бавно от сребристата.

Как изглежда каракудата

Тялото на златистата каракуда е странично сплеснато и високо в гърба. Гърбът е тъмнобронзов, а страните са златисти. Люспите са едри и ясно откроени.

При сребристата каракуда люспите са малко по-едри, а гърбът може да бъде зеленикав, маслинен или сиво-черен. Страните са матово сребристи. И двата вида имат здраво тяло и типичен силует на риба, пригодена за спокойни и по-бавни води.

Каракудата е известна с издръжливостта си. Тя може да оцелява във води с много ниско съдържание на кислород и се приспособява към условия, в които много други риби трудно биха оцелели.

Къде се среща каракудата

Каракудата е разпространена почти навсякъде. Основното ѝ изискване е да няма бързо течение, защото тялото ѝ не е пригодено за постоянна борба с бързо течение.

Най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици, стари речни корита, микроязовири, баластриери, долните бавни течения на реките и големите язовири. Среща се както в топли водоеми, така и в по-студени язовири като Искър и Батак.

През зимата, в по-плитките водоеми, каракудата може да се забие в тинята и да изпадне в летаргия. Това ѝ помага да оцелява при тежки условия, когато водоемът замръзне.

В развитието на каракудските популации често има цикличност. В даден водоем няколко години може да се ловят повече едри каракуди, след което броят им видимо намалява. Характерно е и това, че в някои водоеми има пасажи само от женски екземпляри, като хайверът им се опложда от мъжки на други видове риби.

Стръв, захранка и такъми за каракуда

Стръв и захранка за каракуда

Каракудата е типична придънна риба. Често рови в тинята и търси органични остатъци, но не отказва ларви, червеи, дребни пиявички и дори малки рибки. Това е всеядна риба, която се храни според сезона и храната във водоема.

През топлите месеци каракудите често пасат водорасли или осмукват коренищата на папур и тръстика. Това става най-вече вечер, когато понякога се чува характерно мляскане от растителността.

Преди риболов на каракуда е добре да се избере тих и по-дълбок залив. Захранката може да бъде от пет-шест едри топки мачкан хляб, смесен с малко глина за мътилка. Обикновено след около половин час пасажът започва да се появява в хранителното петно.

По-нататък се подхранва с топчета качамак или малки парчета кюспе. Каракудата често взима добре на грозд торни червеи, но това не е единственият работещ вариант. През лятото поема и бели червеи, а тестените примамки и качамаците също дават добри резултати, когато са ароматизирани с анатол, ментол, ванилия или друг подходящ аромат.

Едрите каракуди се ловят добре и на плочка кюспе, варено жито и кускус. Изборът на стръв зависи от водоема, сезона и това дали рибата се храни на дъното или е вдигната по-нагоре.

Такъми за риболов на плувка

Най-разпространеният начин за риболов на каракуда е на плувка. За тази цел е достатъчен лек универсален телескоп без водачи. Основното влакно може да бъде около 0,16-0,20 мм, но поводът е добре да бъде по-тънък - около 0,12 мм.

Плувката за камшична линия трябва да бъде лека и малка. Куката най-често е бяла, права, в размери около №14-№10 според стръвта и размера на рибата.

Ако трябва да се облавят по-големи дълбочини или места навътре, по-добър избор е телескоп с водачи и макара. При него употребата на подвижна плувка е по-удобна. Утежняването се прави с комбинация от сачми, като най-долната трябва да бъде на около 25-30 см от куката.

Такъми за риболов на дъно

На тежко каракудата се лови най-често в язовири. Използват се основно два монтажа. Първият е класическо чепаре с долна неподвижна тежест, при което куките са вързани по-нагоре на къси поводи.

Вторият монтаж включва телена спирална хранилка. Тя може да бъде заредена с мачкан хляб, кюспе или качамак. Куките се връзват директно към хранилката или се оставят по-нагоре като при чепаре.

Основното влакно при дънен риболов може да бъде 0,24-0,30 мм, но поводите е добре да останат по-фини - до около 0,14 мм. Каракудата често взима внимателно и прекалено грубият такъм може да намали кълването.

Каракуда може да се хване и на класически капан с кюспе за шаран, но там обикновено не е основната цел. Често 500-600-грамови каракуди атакуват кюспето, когато риболовецът очаква шаран.

Методи на ловене и поведение при кълване

Как се лови каракуда

Каракудата е по-достъпна от шарана и може да се търси в почти всеки подходящ водоем. В по-големите язовири и гьолове по-често се срещат по-едри риби, понякога около 600-800 г. Те обикновено излизат навътре и се ловят на дъно.

В по-малките язовири и тихите речни вирове каракудата често се лови заедно с други видове риби. Там средният размер обикновено е по-малък и риболовът най-често се прави на плувка.

При риболов на каракуда е добре да се сменя дълбочината. През лятото каракудите често се вдигат от дъното, за да се хранят с водорасли и водна леща почти до повърхността. Тогава се търсят близо до границата на водораслите или зеленината в залива.

Добри места са и дупките в шавара. Там стръвта се спуска внимателно с върха на пръта. Каракудите се чувстват по-сигурни в такива прозорци сред растителността и често дават добър риболов.

Кълване и момент на засичане

Каракудата има малка уста и взима бавно. Затова кълването ѝ понякога е трудно за изчакване. На хлебни примамки може дълго да почуква, без да потопи плувката решително. Друг път забиването идва внезапно, след едва забележимо трепване.

При риболов на плувка по-дребните каракуди често се издават със ситно почукване и водене на плувката. Това водене първо се ускорява, после се забавя и почти спира. Точно при забавянето идва моментът за засичане.

Друг тип кълване е полягане на плувката настрани и потапяне в това положение. Засича се в началото, когато плувката полегне и тръгне с широк завой надолу.

При риболов на дъно кълването е много характерно. Каракудата може дълго и ситно да тресе шпионката, без да я помества сериозно. Това е моментът, в който осмуква стръвта. След като налапа куката, рязко повлича, а после често отпуска влакното. Това обикновено означава, че рибата се е самозасякла и е спряла.

Засичане

Каракудата не е много силна риба, но устата ѝ е малка и обикновено се лови със ситни куки. Затова засичането трябва да бъде внимателно и сравнително късо.

Добро засичане е това, при което след кратко движение с пръта веднага се усеща рибата. При риболов на каракуда понякога удря и шаран, затова прекалено грубото засичане може да скъса повода още в първия момент.

Каракудата иска тънки поводи, но често се ловят риби по 500-600 г, при това близо до шавари и водорасли. Затова засичането трябва да е точно, а работата с пръта - внимателна.

Вадене

Каракудата е по-слаба от шаран със същия размер, но на плувка може да се бори достатъчно живо. След засичане е важно бързо да се прецени размерът на рибата. Дребните до около 200 г се вадят без излишно бавене.

При по-едри каракуди трябва повече внимание. Те често се стремят към водните растения веднага след засичането. Ако първият им порив бъде спрян с пръта, обикновено ваденето става по-лесно.

Каракудите се уморяват сравнително бързо, излизат на повърхността и често полягат настрани. При полегат бряг могат да се изтеглят внимателно. Кепче рядко е задължително, но при по-едра риба или неудобен бряг винаги е по-сигурният избор.

Каракудата като стръв

Малките каракудки от 6-12 см са известна стръв за щука. По-големи каракуди се използват и за едър сом. За бяла риба и костур дребните каракудки не са толкова предпочитани, колкото други живи рибки.

Каракудките могат да се ловят с рачило, но най-често се хващат с малка кука №18 и парченце торен червей. Основното им качество като стръв е издръжливостта. Закачена под гръбната перка, каракудката може дълго да остане активна и да понесе много прехвърляния.

Друго предимство е, че малките каракудки лесно се съхраняват. В леген или бидон могат да издържат дълго, което ги прави удобна стръв за зимен риболов на щука.

Кулинарни качества

Месото на каракудата е вкусно, но рибата е костелива. Най-добрият начин за справяне с дребните костици е по-продължителното изпържване. Малките риби до около 100 г се пържат цели от двете страни.

По-големите каракуди е добре да се разполовят покрай гръбнака, за да станат по-тънки и да се изпържат по-добре. Най-едрите могат да се приготвят и на фурна, включително като плакия.

Каракудата от по-затлачени водоеми понякога има тинен мирис. Той може да се намали, ако почистената риба се накисне в прясно мляко преди пържене. Каракуда от чисти язовири като Искър, Батак или Душанци може да има отличен вкус.

Често в уловените каракуди има и доста хайвер. Той може да се почисти от ципите, да се промие, отцеди и осоли в буркан. След около две седмици в хладилник добива оранжево-златист цвят и става подходящ за разбиване или директна консумация.

Какво да запомним за каракудата

Каракуда е издръжлива, широко разпространена и приспособима риба. Тя не винаги е мечтаният улов, но често спасява излета и дава стабилен риболов, когато другите риби не се обаждат.

Риболовът ѝ изисква правилно избрано място, захранка, тънък повод и търпение при кълването. Каракудата може да бъде уловена на плувка, на дъно, на червеи, тесто, жито, кюспе или качамак. Тази непретенциозност я прави една от най-познатите и важни риби в Риболовна енциклопедия.