Шаран

Шаран е позната и желана сладководна риба у нас. Научното му название е Cyprinus carpio, а сред местните названия се срещат баварец, унгарец, див и дунавски шаран. Името на вида стои в основата на названието на семейство шаранови.

Шаранът е борбена и предпазлива риба. В риболова той заема важно място, защото може да достигне големи размери, взима стръвта внимателно и след засичане оказва сериозна съпротива. Той е и една от важните риби за рибовъдството, тъй като се отглежда масово в много страни.

Как изглежда шаранът

Шаранът има странично сплескано тяло, сравнително малка глава и здрава уста с подвижни устни. Най-лесно се отличава от каракудата по двата чифта мустачки около устата. Те са характерен белег за вида и помагат на рибата при търсене на храна по дъното.

Дивият люспест шаран е с по-удължено тяло. Гърбът му е тъмен - кафеникав, маслинен или почти синкаво-черен. Страните са зелено-златисти, покрити с едри люспи, подредени равномерно, а коремът е по-светъл и често леко жълтеникав.

При културните форми тялото често е по-високо и по-масивно. Различават се три основни форми - див люспест шаран, огледален шаран с по-малко, но едри люспи, и гол шаран, при който люспите почти липсват или са единични.

Гръбната перка на шарана е дълга и има твърд лъч, назъбен от вътрешната страна. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. Тези твърди лъчи могат да прережат влакно или да създадат проблем при вадене, затова при шарански риболов линията трябва да бъде подбрана внимателно.

Размери и развитие

Шаранът може да достигне големи размери. При добри условия рибата може да надхвърли 100 см дължина и да достигне тегло над 30 кг. В реалния риболов у нас по-често се срещат риби от няколко килограма, но всеки екземпляр над 5 кг вече е сериозно предизвикателство за риболовеца.

Шаранът расте бързо, ако има достатъчно храна и подходяща температура на водата. Изкуствено отглежданите шарани наддават по-бързо от дивите, но дивият шаран обикновено се цени повече от риболовците заради борбеността, предпазливостта и вкусовите си качества.

Шаранът се храни активно през дълъг период от годината. При студена вода намалява активността си, но в по-дълбоки водоеми може да продължи да приема храна близо до дъното. През горещите летни дни често става по-пасивен в най-топлите часове и се активизира привечер, през нощта или рано сутрин.

Стръв, захранка и такъми за шаран

Захранка и подхранване

При риболов на шаран захранването има голяма роля в подготовката. Често излетът започва още преди самия риболов - с избор на място, проучване на дъното, преценка на дълбочината, наличие на водорасли, закачки и рибни пътеки.

Традиционно при шаран се използва обилно захранване с царевица. Млечна, стара или варена царевица може да създаде хранително петно, което да задържи рибата. Жито, качамак и кюспе по-често служат като подхранка по време на самия риболов.

Добре е подхранката да има връзка със стръвта. Ако се лови на кюспе, в храната може да има кюспе. Ако се лови с качамак, част от същия аромат и състав е добре да присъства и в захранката. Така рибата приема стръвта по-спокойно.

При по-дребна храна има риск да се съберат каракуди, бабушки, кленове или малки шаранчета. Когато целта са по-едри шарани, често се използват по-едри и твърди примамки - стара царевица, по-големи протеинови топчета, едри гранули или стръв, която дребните риби трудно могат да поемат.

Подходяща стръв за шаран

Стръвта за шаран е разнообразна, защото това е всеядна риба. Най-популярни са царевица, качамак, кюспе, протеинови топчета, жито, торни червеи, пиявици, попово прасе, рачешка опашка и коричка хляб.

Старата суха царевица често се използва, когато трябва да се избегне дребната риба. Зърната може да се пробият и да се вържат на косъм или близо до куката. Твърдостта им ги прави по-трудни за дребосъка, но едрият шаран може да ги смачка с гълтачните си зъби.

Качамакът и тестените примамки са добри варианти през лятото и есента. Кюспето също работи добре в топла вода, но около него често се събират дребни риби.

През пролетта и при речен риболов добър избор са едър дъждовен червей, торни червеи или рачешка опашка. Коричката хляб също има място в класическия шарански риболов, най-вече около шавари и спокойни плитчини.

Протеиновите топчета са резултатна стръв при целенасочен риболов на едри шарани. Те позволяват подбор на размер, аромат и твърдост според водоема и активността на рибата.

Такъми за риболов на плувка

Риболовът на шаран на плувка е напрегнат и запомнящ се, защото рибата се бори по-директно и често тръгва рязко още след засичането. Подходящ е по-здрав телескоп с водачи или мач-прът, комбиниран с макара с добре работещ аванс.

Основното влакно се избира според мястото и очаквания размер на рибата. В чисти участъци без шавари и закачки може да се лови по-фино. При водорасли, паднали клони или гъста растителност линията трябва да бъде с по-голям запас от здравина.

Куките се избират според стръвта. За червеи са подходящи по-малки размери, а за коричка хляб, царевица, качамак или по-едра стръв се използват по-големи и здрави куки. При шаран е важно куката да бъде остра и сигурна, защото устата на рибата е твърда, а борбата може да бъде продължителна.

Такъми за риболов на тежко

Класическият риболов на шаран най-често е на тежко. Там оборудването трябва да издържа резки напъни, далечни замятания и продължителна борба. Използват се шаранджийски пръти, мощни макари, качествени влакна, стойки, сигнализатори и голям кеп.

Прътите за дънен риболов на шаран са дълги, стабилни и способни да изхвърлят тежки монтажи. Макарата трябва да има широка шпула, плавен аванс и добре работещ механизъм. При едра риба слабата макара бързо показва недостатъците си.

При дънен риболов се използват различни монтажи - капан с кюспе, хранилка, спирала, монтаж на косъм с протеиново топче, царевица или друга стръв. Важното е монтажът да бъде подбран според дъното, дистанцията, активността на рибата и количеството дребни риби във водоема.

Кепът е задължителен. При шаран трябва да бъде достатъчно голям, с дълга дръжка и мрежа, която не създава излишни проблеми с оловото и куките.

Методи на ловене и поведение при кълване

Риболов на шаран на плувка

При риболов на плувка шаранът често се търси около шавари, водорасли, плитки заливи, дънни неравности и места, където рибата редовно минава да се храни. Подаването трябва да бъде тихо, а линията добре настроена.

Кълването на шаран на плувка обикновено е ясно. Понякога започва с едно-две трепвания или полягане на плувката, след което следва плавно потапяне и водене. Засича се при активно движение на плувката, без излишно чакане.

Шаранът има твърда уста, затова засичането трябва да бъде ясно и достатъчно енергично. Все пак не бива да се прекалява, най-вече при по-фин повод или ако рибата е близо до растителност.

Риболов на шаран на тежко

При дънен риболов шаранът често се самозасича, най-вече при монтажи с царевица, кюспе или протеиново топче. Класическият сигнал е рязко повличане, изпъване на линията и отчетливо движение на върха или сигнализатора.

Понякога рибата тръгва към брега. Тогава линията отпуска и трябва бързо да се обере влакното. След като контактът се възстанови, се засича рязко и се започва ваденето.

При стръв като качамак с единична кука или червей на чепаре реакцията трябва да бъде по-бърза. Там рибата може да поеме и изплюе стръвта, ако усети съпротивление.

Вадене на шаран

След засичането при шарана бързо става ясно дали рибата е на куката. Тежестта и натискът му се усещат отчетливо. При по-едър екземпляр първите напъни могат да бъдат резки.

При вадене не бива да се бърза. Прътът се държи така, че да поема тласъците на рибата, а авансът трябва да бъде настроен правилно. Не се навива насила, когато шаранът дърпа. Влакно се обира тогава, когато рибата тръгне към риболовеца или отслаби натиска.

Големият шаран често прави движения успоредно на брега. Може да се опита да влезе във водорасли, да мине към закачки или да направи последен рязък напън близо до кепа. Последните метри са най-рискови, защото риболовецът вече вижда рибата и често прибързва.

Когато шаранът се качи към повърхността и поеме въздух, съпротивата му намалява. Добре е да се изчака, докато рибата бъде достатъчно уморена. Кепването трябва да бъде спокойно и точно - отдолу нагоре, без паника и без излишно движение.

Шаранджийски монтажи

При шаран има много монтажи, но най-популярни са монтажът на косъм, спирала, хранилка, капан с кюспе и монтажи с царевица или протеиново топче. Изборът зависи от това дали се лови в язовир, река, арендован водоем, сред водорасли или на чисто дъно.

Монтажът на косъм позволява стръвта да бъде отделена от куката. Това често дава по-добро засичане, защото шаранът поема стръвта, засмуква я и при изплюване куката се обръща по-лесно в устата.

При риболов около шавар и водна растителност може да се използва по-здраво влакно, по-едра кука и стръв като коричка хляб, царевица или растителна примамка, която се подава близо до укритието.

Кулинарни качества

Шаранът е ценен на трапезата. Месото му е вкусно, мазно и подходящо за различни начини на приготвяне. По-малките риби могат да се пържат на парчета, а по-едрите често се приготвят на фурна.

За пържене са подходящи риби до около 1,5 кг. При по-едри екземпляри обикновено е по-добре да се разцепят по гръбнака или да се нарежат на подходящи парчета. Големият шаран често се приготвя като плакия, с лук, домати, подправки и бавно печене.

Вкусът на шарана зависи от водоема. Дивият шаран от чиста вода обикновено се цени повече от изкуствено отглеждания. При риба от по-затлачени водоеми е добре да се почисти внимателно и да се измие добре преди готвене.

Какво да запомним за шарана

Шаран е борбена, предпазлива и желана риба. Той изисква добра подготовка, точна захранка, качествени такъми и спокойствие при вадене. Взима различна стръв - от царевица и качамак до протеинови топчета, червеи, кюспе и коричка хляб.

Риболовът на шаран може да бъде на плувка, на тежко, около шавари, на чисто дъно или в дълбоки участъци на язовири. Най-важни остават търпението, правилното място и способността да се запази спокойствие, когато голямата риба вече е на линията.