Скобар

Скобар е сладководна речна риба от семейство шаранови. Научното му название е Chondrostoma nasus, а местните му имена са бойник и алай. Това е една от най-борбените риби в речния риболов и за много риболовци е символ на точност, търпение и добра работа с линията.

Скобарът достига дължина около 50 см и тегло 1-1,5 кг. Рядко може да стигне до 2 кг. Той е типично речна стадна риба, която обича течението и непрекъснато се движи в него. Издълженото и леко странично сплескано тяло е пригодено за движение в течение.

Как изглежда скобарът

Скобарът е покрит със сравнително едри сребристи люспи. Всички плавници, с изключение на гръбния, са оранжево-жълтеникави. Гръбната перка е опушено сива.

Най-сигурният белег за разпознаване е устата. Тя е долно разположена и стои доста назад от върха на изострената муцуна. Долната устна е остра, почти като длето. С нея скобарът стърже водорасли от камъни и скали.

При такова разположение на устата рибата често се завърта настрани или почти с корема нагоре, когато приема храна. Във водата това се вижда като проблясване на рибите, най-вече когато пасажът се храни активно.

Къде се среща скобарът

Скобарът обитава средните течения на някои наши реки - Струма, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и Дунав. Може да се срещне и нагоре или надолу от тази зона, но най-често се търси в участъци, в които има течение, камъни и промяна в дълбочината.

Местата, в които се задържа, често съвпадат с тези на черната мряна, затова двете риби понякога се ловят заедно. Скобарът обаче има ясно изразено стадно поведение. Пасажите често са от риби с близък размер, а едрите скобари прогонват по-дребните от хранителното място.

Най-често скобарът се държи в долния край на бързей, където след бързата вода започва по-голяма дълбочина. Добри са местата с редица от едри камъни по дъното и малки трапчинки зад тях. Там рибата е близо до течението, но намира и известна защита от по-силната струя.

Скобарите често се движат по едни и същи рибни пътеки. При придвижване нагоре по течението те рядко минават през средата на реката. По-често се движат на около 1,5-2,5 метра от брега, на дълбочина около 1,20-1,50 метра, следвайки постоянни линии по дъното.

Поведение и хранене

Скобарът често се държи по един и същ начин в даден участък. В един ден може да се храни отлично, а в друг да стои на същото място и да не пипне нищо. Това често кара риболовците да го смятат за капризен, но причината е в начина му на хранене.

В някои дни скобарът стърже водорасли от камъните и не реагира на стръвта. Напролет взима и оплоден хайвер от други риби, а през по-топлите месеци водораслите често му дават достатъчно храна. Затова успешният риболов на скобар зависи от захранката, точната дълбочина и правилното водене.

Стръв, захранка и такъми за скобар

Стръв и захранка за скобар

При скобара първоначалното захранване има голяма роля. Често на един вир ловят няколко риболовци с една и съща стръв, но най-често хваща риболовецът, който е дошъл пръв и е направил правилно началното захранване. Скобарите усещат храната надолу по течението, тръгват към нея и често продължават да следват избраната линия.

Захранката може да съдържа глина, за да пуска мътилка по течението. Може да се добавят трици, брашно и галета - по-леки частици, които стигат по-далеч надолу. Първоначалното захранване се прави на няколко пъти с по 4-5 големи топки.

След първоначалното захранване се подава храна и в самата зона на риболов. Тогава топките може да бъдат от жилаво омесен хляб с глина. Те се хвърлят групирано, така че да се заклещят между камъните и да останат в избраната зона.

Подхранването се прави често, но с малки количества. Когато започнат да се обаждат мренки и дребни кленчета, а после изведнъж изчезнат, често това е знак, че скобарите са дошли и са изместили по-дребната риба.

Добра стръв за скобар е белият червей. Торният червей се използва по-често в ранна пролет и късна есен. Тестото от спринцовка е добра лятна стръв, най-вече в по-дълбоки вирове с обратно завъртане на водата. При слаба активност може да се пробва и троха хляб. Вареното жито и кускусът също са добри варианти.

Такъми за скобар

За риболов на скобар на плувка е подходящ лек телескоп от 3,50 м нагоре. Върхът трябва да бъде чувствителен, но не прекалено мек. Мачов прът също е добър избор. Макарата е почти задължителна, защото скобарът е борбена риба и ваденето му без макара е рисковано.

Основното влакно може да бъде 0,14-0,15 мм. Опитните скобарджии понякога слизат до 0,12 мм, най-често като повод. Куките се избират според стръвта и размера на рибите - от №12 до №9. Добре е да са бели, прави, с остро жило, но не прекалено твърди, защото дъното обикновено е каменисто и закачките са чести.

Плувките са средни по размер, но много риболовци използват и по-фини модели, включително ръчно направени от стиропор. Важно е плувката да показва ясно задържанията както в бързата, така и в по-тихата вода.

Утежнението се прави с 5-6 средни сачми, като последната се поставя поне на 30 см от куката. При риболов на тежко най-често се използва подхранваща спирала. Куките се връзват късо до нея или като чепаре над хранилката. Допълнително олово се слага само при бързо течение.

Методи на ловене и поведение при кълване

Риболов на плувка

Най-често скобарът се лови на плувка. След като мястото е захранено и рибата е влязла, се уточнява дълбочината. При по-бързо течение настройката може да надвишава реалната дълбочина с около една трета. Целта е стръвта да се носи по самото дъно.

Тази настройка е важна. Ако стръвта минава повече от 8-10 см над дъното, шансът за удар рязко намалява. Скобарът трябва да срещне стръвта почти под муцуната си, без да се налага да се обръща нагоре.

В бързей кълването често изглежда като леко задържане на плувката и частично потапяне. В по-тих вир плувката изчезва по-ясно под водата, първо бавно, а после с ускоряване. При скобар на плувка се засича при всяко съмнително спиране, задържане или потъване.

Риболов на тежко

При риболов на тежко най-често се използва хранилка или спирала. Този вариант е подходящ за места с по-постоянно течение и по-голяма дълбочина. Стръвта обикновено е бял червей, жито, кускус или хляб.

Кълването на тежко може да бъде рязко, но понякога започва със ситни движения. При по-ясно опъване се засича без много бавене.

Помпане на скобар

Скобарът се лови и по специфичен български начин, известен като помпане. Методът се използва най-често късна есен, през зимата и рано напролет. Монтажът включва малка гола тройка и никелирано топче над нея.

Класическото помпане не използва плувка. Тройката се пуска в дълбок и по-тих вир. Когато стигне дъното, с върха на пръта започва бавно, стъпаловидно изтегляне нагоре. После движението се повтаря.

По Струма се използва и вариант с плувка. След като се прецени дълбочината, плувката се фиксира, а такъмът се пуска в началото на тих и дълбок вир. Течението носи тройката с топчето близо до дъното, където скобарите я следват и атакуват.

Кълване и момент на засичане

Кълването на скобара е трудно за разпознаване, защото при този риболов закачанията по дъното и камъните са чести. Това е неизбежно, тъй като стръвта трябва да се води възможно най-ниско.

В бързей най-често се вижда леко задържане на плувката и кратко потапяне. В по-тиха вода кълването е по-ясно. Понякога има няколко почуквания, след което плувката се потапя. Засича се веднага щом има сигурно потъване или подозрително задържане.

Скобарът често връща стръвта, затова не бива да се чака твърде дълго. Ако плувката е изчезнала и не сме видели точния момент, пак е по-добре да се засече.

Засичане

Заради характерната уста на скобара засичането често е трудно. Рибата може да се закачи в ъгъла на устата, в края на муцуната или при активно хранене дори странично около главата. Затова засичането трябва да бъде енергично.

С върха на пръта, а при по-голяма дистанция с по-широко движение, се обира провисването на влакното и се цели сигурно забиване на куката в месестата част на устата.

Вадене

След засичането скобарът веднага потегля в противоположна посока. Обикновено се движи близо до дъното и прави широки зигзагообразни движения. Началната му съпротива е рязка и изисква добър контрол.

По време на борбата влакното се държи изпънато, а с върха на пръта се омекотяват поривите. След няколко минути рибата обикновено започва да се изморява.

Скобарът има няколко характерни реакции при вадене. Често близо до брега се блъска в камък, което понякога завършва с откачане. В бързей може да застане странично срещу течението и така да натовари линията. В такива случаи понякога се отпуска влакно за кратко, след което рибата отново се обръща с върха на пръта.

Риболов на мамка

Риболовът на мамка е характерен начин за ловене на скобар при постоянно течение и по-голяма дълбочина. Мамката се поставя на прът, забит навътре в реката. Обикновено това е мрежеста торба с накиснат хляб, царевично брашно и кюспе.

Друг вариант е захранката да се омеси директно около пръта. Течението постепенно отмива частици храна, а скобарите се подреждат по дирята надолу. Замята се точно в тази линия, най-често на плувка. Стръвта е варено жито, кускус, бял червей или троха хляб.

Кулинарни качества

Скобарът не е сред най-ценените риби на трапезата. Месото му е костеливо и може да бъде възтричаво. През лятото се разваля бързо и не бива да се държи в найлонов плик.

Рибата трябва да се изчисти добре от вътрешностите и да се измие старателно. След това се цепи по дължината на гръбнака и се почиства от по-едрите кости. Парчетата се пържат, като предварително се овалват в смес от червен пипер, пшенично и царевично брашно.

След пържене до наситено златист цвят част от ситните кости омекват и скобарът става подходящ за хапване, най-вече като мезе.

Какво да запомним за скобара

Скобар е речна риба, която изисква точност, опит и добро водене на стръвта. Той е бърз, борбен, предпазлив и често непредсказуем. Успехът зависи от правилното захранване, точната дълбочина и воденето на стръвта близо до дъното.

Риболовът на скобар изисква опит и концентрация, но когато пасажът влезе и започне да взима, риболовът става напрегнат и запомнящ се. Това е риба, която дава упорита борба и превръща всеки речен излет в изпитание за риболовеца.