Платика - дънна риба на тихите заливи и дълбоките водоеми
Платиката е сладководна риба от семейство шаранови, позната на българските риболовци от Дунав, долните течения на някои негови притоци и редица вътрешни водоеми. Научното име, с което се среща в литературата, е Abramis brama. У нас видът се нарича и дунавска платика, най-вече заради връзката му с голямата река.
При току-що извадена риба първо се вижда високото тяло, силно сплескано отстрани, и характерната извивка зад главата. Платиката не е бърза хищна риба, а дънно хранещ се вид, който търси дребна животинска храна в тинята, по глинести участъци и край коренищата на водната растителност. Тъкмо този начин на живот обяснява малката полудолна уста, фините кълванета и нуждата от прецизно поднесена стръв.
За риболовеца платика е риба на тишината и точната линия. Пасажът влиза внимателно в захраненото място, задържа се близо до дъното и лесно се разпилява при шумно замятане, плясък на тежести или грубо вадене на закачена риба. При добро разпознаване и правилна настройка на дълбочината тя дава много характерен риболов, различен от този на каракуда или бабушка.
Разпознаване на платика край водата
Форма на тялото и глава
Платиката има високо, широко тяло, което гледано отстрани изглежда почти овално при възрастните риби. Гърбът се издига рязко зад малката глава и оформя ясно изразена гърбица. С възрастта тази част става по-забележима, докато младите риби са по-ниски и по-сребристи.
Главата е малка спрямо тялото. Очите не са големи, а устата е разположена леко надолу. Тя се издава напред и надолу при хранене, приличаща на късо хоботче. Така платиката засмуква мекия дънен слой и отделя хранителните частици. Този белег е ценен при разпознаване, защото показва, че рибата е приспособена да обира храна от дъното, а не да напада в откритата вода.
Плавници, люспи и окраска
Аналната перка е дълга и добре видима. Тя започва зад коремните плавници и продължава назад към опашката, като придава на долната линия на рибата особен вид. Около тази част няма люспено покритие, което помага при оглед на улова. Опашката е сравнително дълбоко врязана, а гръбната перка е по-къса.
Люспите са сравнително едри и добре подредени. При младите платики страните са светли, със сребрист отблясък. При по-възрастните гърбът потъмнява до сивокафяво или тъмносиво, а хълбоците получават бронзов тон. Плавниците остават сиви до почти черни и не почервеняват през размножителния период. В размножително състояние по тях временно се появява светъл до белезникав брадавичест обрив.
Размери и възраст
Платиката достига над 60 см дължина и тегло около 5-6 кг. Такива риби не са ежедневен улов, но показват потенциала на вида при богата храна и спокойни участъци. Развитието е по-бавно в първите години, след което при добри водни условия рибата започва да трупа повече тегло. Видът достига 15-20 години, а старите екземпляри изглеждат по-високи и по-тежки.
Къде живее платиката в България
Реки, язовири, кариери и баластриери
В България платиката е позната от Дунав и долните части на вливащите се в него реки. След разселване се среща и в различни вътрешни водоеми, сред които кариери, баластриери и язовири. Добре се развива в по-топли води, включително във водоеми като Овчарица и Розов кладенец край ТЕЦ Марица-изток. Има добри популации и в по-хладни язовири като Искър и Душанци, макар че видът предпочита по-топла вода.
В реките платиката търси по-спокойни места. Задържа се в дълбоки заливи, около шавари, в ями, при обръщане на течението и в участъци, където водата не я притиска постоянно. По-едрите риби често стоят в укритие от силния поток и ползват малки промени в дънния релеф.
Дъно, дълбочина и водна растителност
Най-характерни за платиката са глинестите и леко тинести дъна. Там тя намира дребни животински организми и има възможност да засмуква мекия слой. Чистият пясък не я задържа толкова добре. Дъно с дребни камъчета, глина или тънък тинест пласт често дава по-добра следа за присъствие на рибата.
Малко стъпало по дъното, преход между твърда и мека основа или вдлъбнатина в глината могат да задържат пасаж. При риболов от брега търсенето на такава промяна е по-ценно от замятането на случаен участък. Водната растителност също привлича платика, най-вече през лятото, когато край корените на шаварите има дребна храна и по-спокойна вода.
Поведение и хранене
Стаден живот и придънно движение
Платиката е стадна риба. Единична риба се закача, но по-добрият риболов започва, когато в мястото влезе пасаж. Рибите се движат близо до дъното и рядко се качват високо във водата. Това поведение е свързано с формата на тялото и начина на хранене: платиката се навежда към дъното, засмуква храна, после се изправя и продължава бавно напред.
Когато пасажът рови в меко дъно, присъствието му личи по малки мехурчета на повърхността. В бистра и тиха вода понякога се вижда леко размътване над мястото. Тези знаци не гарантират улов, но помагат на риболовеца да различи хранене на дънна мирна риба от движение на дребосък край брега.
Естествена храна
Храната на платиката идва главно от дъното. Тя поема червеи, личинки, дребни пиявички, мекотели и други малки организми. През топлите месеци може да обира храна около коренищата на шаварите, а понякога приема и водорасли. Малката уста не е пречка за едра риба, но налага стръвта да бъде поднесена чисто и без прекалено голям обем.
Риболов на платика с плувка и дънен монтаж
Плувка на дълбока вода
Риболовът на платика с плувка изисква точно мерене на дълбочината. Стръвта работи най-добре, когато лежи на дъното или го докосва съвсем леко. Ако стръвта виси по-високо, платиката рядко я взема уверено, защото пасажът се храни ниско.
Дълъг телескоп с водачи и макара е удобен при кариери, баластриери и язовири, където дълбочината е по-голяма и рибата стои навътре. При риболов без макара прът под 5-6 метра ограничава възможността за точна работа на дълбоко. Плувката е добре да бъде подвижна, средна по дължина, с видима антена, балансирана така, че да показва повдигане на утежнението.
Линия, куки и утежнение
Фината линия е голямо предимство при платика. Основно влакно 0,12-0,14 мм и повод 0,08-0,10 мм са добър избор за риболов на леко, когато размерът на рибата и мястото го позволяват. Куките изглеждат дребни до тялото на едра платика, но малката уста налага такъв избор. Бели, прави и остри куки от No18 до No14 вършат добра работа с червеи, жито, кускус или ситна царевица.
Утежнението се разпределя със сачми. Най-долната сачма се държи на около 40 см над куката, защото рибата често повдига линията при изправяне след поемане на стръвта. Над нея се слага междинна сачма, а по-нагоре основната тежест. Така плувката реагира ясно на характерното повдигане и полягане.
Дънен риболов и хранилка
На дъно платика се търси, когато пасажът стои далеч от брега, при промяна на водното равнище, при захлаждане или при изтегляне към по-дълбока вода. Дънен прът с достатъчна мощност за замятане и основно влакно около 0,22-0,24 мм покрива такива ситуации, но поводът е добре да остане тънък.
Линия с хранилка или спирала и качамак може да задържи рибата на място. При тези монтажи куките често са по-едри, но грубата стръв и дебелият повод намаляват броя на вземанията. Платиката е внимателна, затова дори при дънен риболов фините детайли имат значение.
Стръв и захранка за платика
Платика рядко се задържа дълго без хранително петно. Захранката трябва да пада на дъното и да събира рибата без големи парчета, които бързо я засищат. Смес от накиснато кюспе, хляб и обикновени бисквити се омесва фино и се подава на топки. След началното захранване е по-добре да се дохранва с малки количества, за да не се плаши пасажът.
Към захранката се добавят части от стръвта: парчета торен червей, бели червеи, кастери, варено жито, кускус или ситна млечна царевица. В отделни водоеми работи и месо от сладководна мида, защото дребните мекотели са част от естествената храна на платиката. Стръвта не бива да е прекалено едра, тъй като малката уста поема по-лесно компактна и чисто поднесена хапка.
Кълване, засичане и вадене
Как се вижда кълването
Кълването на платиката с плувка е много разпознаваемо. Рибата поема стръвта с глава към дъното, след което при изправяне повдига долната сачма. Плувката се надига, показва повече антена и често поляга. След това идва странично водене или потапяне.
При малка кука и дребна стръв засичането идва скоро след полягането. При по-обемна стръв, например грозд бели или торни червеи, е по-сигурно да се изчака повеждане. Понякога плувката само потрепва или ляга за миг, защото риба е докоснала линията с високото си тяло, без да е поела стръвта.
Засичане и работа с тънък повод
Устните на платиката са крехки, но не са меки като на някои други мирни риби. Засичането трябва да бъде ясно и плавно, без рязко дърпане. Дългият прът помага да се обере провисването на линията при дълбока вода.
След закачане платиката често натиска надолу и натоварва линията с широкото си тяло. После се качва нагоре, прави кръгове и на повърхността нерядко ляга настрани. Кепчето пази тънкия повод и намалява шума край брега. Ако една едра риба се влачи грубо по плитчината, останалият пасаж лесно напуска захраненото място.
Чести грешки при риболов на платика
- Неточно мерене на дълбочината. Стръвта остава над дъното и рибата я подминава.
- Прекалено груб повод. Платиката взема плахо и лесно се отказва при съпротивление.
- Големи парчета в захранката. Пасажът се засища бързо или се разпръсва.
- Шумно замятане. Плясъкът от тежести и топки захранка плаши рибите в тихи заливи.
- Прибързано засичане. Повдигането на плувката не винаги е поета стръв; понякога рибата само е докоснала линията.
Кулинарни бележки
Месото на платиката е бяло и нежно. Рибата има обилен слузест слой по люспите, затова се измива добре преди чистене. Дребните екземпляри стават за пържене, а средните риби могат да се разполовят по дължина покрай гръбнака и да се нарежат на парчета.
Едрата платика се приготвя и на фурна, включително като плакия. При улов от чист водоем месото по-рядко носи тинен привкус. При запазване на риба за кухнята риболовецът трябва да спази актуалните български правила за любителски риболов и да взема само разумно количество.
Практичен ориентир за вида
Платиката се познава по високото странично сплескано тяло, малката полудолна уста, дългата анална перка и бронзовите тонове при старите риби. Тя живее близо до дъното, търси мека глинеста или тинеста основа и се движи на пасажи. В риболова най-добри резултати дава тиха работа, фина линия, точна дълбочина и захранка, която държи храната ниско.
Преди излет за платика риболовците е разумно да прегледат актуалните български правила за съответния водоем. Видът не изисква силов риболов; повече риби се ловят с подредена линия, малка остра кука и спокойно вадене с кепче.
Оставете коментар