Платика

Платика е сладководна риба от семейство шаранови. Високото, странично сплеснато тяло и характерната гърбица зад главата са най-ясните белези на риба платика. Научното ѝ название е Abramis brama, а у нас често се среща и като дунавска платика.

Главата на платиката е малка, тялото е широко и приплеснато отстрани, а аналният плавник е продълговат и прилича на кил. Около него няма люспено покритие. Устата е малка и полудолна, но може да се издава напред като хоботче. С нея платиката рови по дъното и търси храна.

Тази риба може да достигне над 60 см дължина и тегло около 5-6 кг. Младите платики са по-сребристи и нямат толкова изразена гърбица. С възрастта тялото става по-високо, гърбът потъмнява до тъмнокафяво или тъмносиво, а страните започват да придобиват бронзов оттенък. Плавниците са сиво-черни и не почервеняват дори през размножителния период, макар че по тях може временно да се появи светлосив до белезникав обрив.

Къде се среща платиката

В България платиката се среща в Дунав и в долните течения на вливащите се в него реки, а след разселване присъства и в много вътрешни водоеми - кариери, баластриери и язовири. Добре се развива в по-топли води. Такива примери са Овчарица и Розов кладенец около ТЕЦ Марица-изток. Добри популации има и в по-студени водоеми като Искър и Душанци, но като вид платиката предпочита по-топла вода.

В реките се държи около шавари, дълбоки заливи, ями и места с обръщане на течението. Предпочита глинести и леко тинести дъна. По-рядко се задържа върху чист пясък. Дъно с малки камъчета често е по-добър вариант от равен пясъчен слой.

По-възрастните риби търсят участъци, които им дават защита от течението. Дори малко стъпало в глинестите пластове може да бъде достатъчно, за да задържи рибата. Такива места често задържат платика.

Поведение и хранене

Платиката е типична стадна риба. Живее най-вече в придънния слой и рядко го напуска. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква дънния слой и филтрира хранителните частици. Не отказва червеи, личинки, пиявички и някои видове мекотели. През лятото може да се храни и около коренищата на шаварите, а понякога поема и водорасли.

Когато рови по дъното, платиката често се издава с характерни балончета по повърхността. При тиха и прозрачна вода може да се забележи и леко размътване около мястото, където рибата се храни.

Платиката расте бавно до втората си година, след което при добри условия започва да трупа тегло по-бързо. Може да достигне 15-20-годишна възраст и с времето става все по-висока и масивна.

Стръв, захранка и такъми за платика

Стръв и захранка за платика

Платика без добра захранка се хваща рядко. Това е риба, която обича хранително петно и често остава в него, ако не бъде уплашена. Платиката обаче е внимателна и лесно се влияе от шум, плясък по водата и грубо поднасяне.

След като се избере място с достатъчна дълбочина - най-често около 4-6 метра, и подходящо глинесто или тинесто дъно, се започва със захранване. Накиснати кюспе, хляб и обикновени бисквити се омачкват добре. Добре е сместа да бъде по-фина, без едри парчета, за да оформи стабилно петно на дъното.

Захранката се подава на топки в избраната зона. След това през излета се подхранва с по-малки количества. При платика това има значение, защото тя се движи на пасажи и ако рибата е дошла, трябва да бъде задържана.

За подхранка са подходящи елементи от стръвта - качамак с аромат, парченца торен червей, бели червеи, кастери, варено жито, кускус или по-ситна млечна царевица. В някои водоеми може да се пробва и месо от сладководна мида, тъй като подобни дънни организми влизат в храната на платиката.

Такъми за риболов на леко

При риболов на леко най-често се използва дълъг телескоп. Ако се лови без макара и водачи, прътът не бива да е по-къс от 5-6 метра, защото рибата често се търси на по-голяма дълбочина. В много случаи по-удобен е телескоп с водачи и макара, особено при риболов в кариери, баластриери и язовири.

Основното влакно трябва да бъде тънко - обикновено 0,12-0,14 мм. Поводът може да бъде 0,08-0,10 мм според размера на рибата и условията. Плувката е средна по дължина, подвижна, с единично закрепване в долния край. Антената може да бъде по-дълга, но при правилно утежняване се потапя така, че да показва ясно повдигането при кълване.

Утежняването най-често се прави с разпределени сачми. Най-долната сачма трябва да бъде на около 40 см от куката. Разстоянието е важно заради начина, по който платиката поема стръвта - с глава надолу, докато тялото ѝ застава почти вертикално. Над долната сачма може да има една по-едра междинна, а на около 50 см над нея се поставя основното утежнение.

Куките за платика изглеждат малки спрямо размера на рибата, но това е нужно заради начина ѝ на хранене. Подходящи са бели, прави и остри куки от №18 до №14.

Такъми за риболов на тежко

На тежко платиката се лови по-рядко. Това се случва, когато рибата е много навътре, когато водното равнище се е променило, при захлаждане или при сезонно изтегляне към по-дълбока вода.

Прътът може да бъде обикновен дънен, а при далечно замятане е нужен модел с достатъчна мощност и дължина. Основното влакно може да бъде 0,22-0,24 мм, но поводът трябва да остане тънък. Платиката не е типичен обект за риболов на тежко у нас, но често се хваща смесено с едра каракуда или бабушка.

Често се използва линия с хранилка или монтаж със спирала и качамак. При такива монтажи куките обикновено са по-едри, но финесът пак има значение. Кълването на платика на тежко се познава по по-продължителното тресене на шпионката, което може да прилича на кълване от каракуда, но обикновено е по-нервно и продължително.

Методи на ловене и поведение при кълване

Настройка на дълбочината

Платиката е предпазлива риба и рядко взима стръв, която не лежи на дъното. Затова дълбочината трябва да бъде настроена точно.

След балансиране на плувката трябва да сме сигурни, че първата сачма от утежнението е на дъното. Ако сме намерили леко стъпало или преход в дънния релеф, може леко да притеглим линията към себе си, за да усетим мястото. Там платиката често се задържа.

При правилна настройка плувката показва много характерно кълване. Когато рибата поеме стръвта, тя повдига долната сачма и линията се освобождава леко. Плувката се показва повече над водата, след което поляга. После често следва странично повеждане и потапяне.

Кълване и момент на засичане

Кълването на платиката е специфично. Заради широкото и високо тяло рибата не взима стръвта като повечето мирни риби. Често застава с глава към дъното, поема стръвта и при изправянето повдига утежнението. Това е причината плувката да се надига и да поляга.

Ако се лови с малка кука и по-дребна стръв, може да се засече малко след полягането на плувката. При по-обемиста стръв, например грозд бели или торни червеи, е по-добре да се изчака повличането и тогава да се засече.

При платиката има и фалшиви кълванета. Понякога плувката се поклаща или поляга за кратко, защото риба е закачила линията с високото си тяло, без да е поела стръвта. Затова някои риболовци предпочитат да изчакат по-сигурно движение.

При риболов на тежко моментът на засичане е по-труден. Шпионката може да трепери на ситни тласъци, с паузи и разклащане. При по-изразено движение нагоре се избира момент за засичане. Риск от празно засичане остава, защото платиката често изплюва стръвта и се отказва.

Засичане

Устните на платиката са крехки, но сравнително твърди. Понеже стръвта често е поднесена на значителна дълбочина, засичането трябва да бъде по-дълго и достатъчно ясно, за да се забие куката сигурно. Тук дългият прът е предимство.

След като рибата се усети, линията се изпъва с върха на пръта. В началото платиката може да натиска към дъното и да държи пръта под напрежение. Ако тръгне нагоре, ваденето обикновено става по-лесно.

Вадене

В първите секунди след засичането платиката често се забива към дъното. След първите тласъци платиката обикновено тръгва нагоре и прави няколко кръга. Когато излезе на повърхността, често ляга странично върху водата.

При тънка линия и фин повод е най-добре да се използва кепче. Така се намалява рискът от откачане и се избягва шумна борба близо до брега. Това е важно, защото платиките са плашливи и едно грубо вадене може да разпръсне пасажа.

Кулинарни качества

Месото на платиката е бяло и нежно. Люспите са покрити с обилен слузест слой, затова уловът трябва да се измие добре преди почистване. По-дребната платика става за класическо пържене. Средните риби до около килограм могат да се сцепят по дължина покрай гръбнака и след това да се нарежат на парчета.

Едрата платика може да се приготви и на фурна, включително като плакия. Макар да е дънна риба, месото ѝ по-рядко има тинен привкус, особено при улов от чист водоем.

Какво да запомним за платиката

Платика е риба, която изисква тишина, точна дълбочина, стабилна захранка и фин монтаж. Тя е предпазлива, храни се на дъното и често издава присъствието си с мехурчета по повърхността.

Риболовът ѝ не е бърз и случаен. Нужно е мястото да се подготви, линията да се настрои правилно и кълването да се разчита внимателно. Когато пасажът влезе в хранителното петно и не бъде уплашен, риболовът на платика става спокоен, точен и много удовлетворяващ.