Риба бабка

Риба бабка, позната още като риба белица, е сладководна риба от семейство шаранови. Научното ѝ название е Blicca bjoerkna. В риболовната практика понякога я наричат платика или червеноперка, но това не са точни имена за вида.

Белицата прилича на същинската платика и лесно може да се сбърка с нея. Тялото ѝ е високо и странично сплеснато, окраската е сребриста, а очите са сравнително големи. По-едрите люспи и червеникавите до оранжеви чифтни плавници помагат да се различи от платиката.

Белицата не се среща навсякъде. У нас е по-рядка и се свързва най-вече с Дунав, долните течения на вливащите се в него реки, Камчия, както и с някои мъртвици, разливи и канали около Дунав. Когато обаче се открие пасаж, риболовът може да бъде приятен и техничен, защото белицата се храни на дъното и изисква точна дълбочина и добре настроена линия.

Как да разпознаем риба бабка

Риба бабка има високо, странично сплеснато тяло. Височината на тялото е около една трета от общата ѝ дължина. Това ѝ придава характерен плосък силует, близък до този на платиката.

Белицата може да достигне дължина около 35 см и тегло до 1 кг, макар че такива екземпляри не се срещат често. Гърбът е синьо-сив, страните са сиво-сребристи, а единичните плавници са опушено сиви. Чифтните плавници са червеникави или оранжеви, което е важен отличителен белег.

Устата е малка и полудолна, пригодена за търсене на храна по дъното. Очите са сравнително големи и сребристи. Комбинацията от високо тяло, дребна уста, по-едри люспи и оцветени чифтни плавници помага риба белица да се различи от платиката и от други сходни риби.

Къде се среща риба белица

Риба белица предпочита тихи и по-дълбоки води. Среща се в Дунав, в долните течения на някои реки, в мъртвици, разливи и канали. Обича места със спокойна вода, тинесто или глинесто дъно и достатъчна дълбочина.

Тя не е бърза и стремителна риба. Белицата е пригодена за живот близо до дъното, където се движи по-бавно, храни се спокойно и често остава в зона с меко дъно и органична храна.

В реките може да навлиза в дълбоки заливи с почти липсващо течение. Ако дълбочината е достатъчна, понякога се приближава и до брега. Привечер често се изтегля към по-дълбоки и спокойни места.

Поведение и хранене

Белицата е стадна риба. Често се движи с риби със сходен размер и ако една бъде открита, мястото си струва да се задържи с внимателно подхранване. Това е важно за риболовеца, защото мястото трябва да се захрани така, че пасажът да се задържи на дъното.

Храни се с микроорганизми, които намира в тинести и глинести дъна. Засмуква и филтрира дънния слой, като така търси дребни животинки, личинки, малки пиявички и други хранителни частици. Не отказва и червеи, зърна, попаднали във водата, както и по-дребна растителна храна.

Когато рови по дъното, на повърхността понякога се появяват малки мехурчета. Това е добър знак за риболовеца. Ако в тих залив или канал се виждат периодични мехурчета и леко помътняване, мястото може да държи хранеща се риба на дъното.

Стръв, захранка и такъми за риба бабка

Стръв за белица

Белицата се лови сравнително рядко целенасочено. По-често попада при риболов на платика, каракуда или други дънни мирни риби. При нея стръвта трябва да бъде подбрана внимателно, защото устата е малка, а кълването често е предпазливо.

Сред най-подходящите варианти са бял червей, среден торен червей, тестени топчета и подбрани зърна варено жито. Белите червеи понякога се използват и оцветени в червено. Торният червей може да се подаде на малък грозд, когато се търси по-едра риба.

Тестените топчета и вареното жито дават добър резултат, когато рибата се храни спокойно на дъното. Важно е стръвта да стои стабилно и да не бъде прекалено голяма, защото белицата има малка уста. Ако стръвта е груба, рибата може да я побутва, без да я поеме добре.

Захранка и подхранка

При риба белица захранката трябва да стига до дъното и да остава там. Големи топки мачкан хляб могат да съберат първите риби на петното, стига да са достатъчно стегнати, за да не се разпаднат още при падането.

Към храната може да се добави кюспе, шрот, варено жито или кускус. За подхранка се подават по-малки топки качамак, в които може да има малко бял или торен червей. Така рибата се задържа на мястото, без да се прехранва.

При риболов на белица е важно да се мисли за дъното. Храната трябва да прави петно там, където лежи стръвта. Ако захранката се разпилява високо във водата или се отнася встрани, рибата трудно ще остане на точната дистанция.

Такъми за риболов на леко

При риболов на леко се използва лек до среден телескоп от 4 метра нагоре, най-често с водачи и макара. Плувката обикновено е подвижна, със среден или по-голям размер, когато се търси дистанция. Добър избор е модел с долна халка, който позволява стабилно водене и по-точно отчитане на кълването.

Утежнението се прави с по-едри и средни сачми, разположени на разстояние една от друга. От последната сачма до куката е добре да има поне 35-40 см. Така стръвта ляга спокойно на дъното, а плувката показва характерното надигане при кълване.

Основното влакно най-често е около 0,16 мм, за да позволява добър контрол и нормално замятане. Поводът може да бъде 0,12-0,10 мм според мястото, рибата и здравината на влакното. Куките трябва да са бели, прави и остри, обикновено от №16 до №12, защото устата на белицата е малка.

Такъми за риболов на тежко

При дънен риболов не е нужна сложна линия. Важни са по-тънък повод, дребни куки и олово, съобразено с тихата вода. Тъй като риба бабка обитава стоящи или слабо подвижни води, тежестта не трябва да бъде прекалено голяма.

Добър вариант са малки елипсовидни тежести за подвижен монтаж. Този тип монтаж позволява на предпазливата риба да поеме стръвта без излишно съпротивление. При монтаж с подхранваща спирала куките със стръвта се оставят на по-дълги свободни поводи.

Възможно е и използване на чепаре с долно поставено олово, но при белицата финесът остава важен. Рибата не е груб хищник, а дънна мирна риба с малка уста и внимателно хранене.

Методи на ловене и поведение при кълване

Как да открием белицата

Белицата често издава присъствието си чрез мехурчета по повърхността. Когато рови в тинесто или глинесто дъно, тя освобождава въздух и размътва леко водата. Ако в дълбок залив, канал или тих участък се виждат периодични мехурчета, мястото заслужава внимание.

Друг знак е лекото помътняване на водата там, където течението е слабо. Такъв знак често подсказва, че рибите засмукват и филтрират дънния слой. При такива условия дълбочината трябва да се измери точно, защото белицата стои ниско и стръвта трябва да бъде поднесена близо до дъното.

След избора на място се подават няколко едри, здраво свързани топки хляб, към които може да се добави кюспе или шрот. След това се дохранва по-пестеливо, за да не се разпръсне рибата.

Настройка на дълбочината

При белицата дълбочината трябва да бъде настроена точно. При риболов на плувка стръвта трябва да лежи спокойно на дъното или да го докосва. Ако е вдигната твърде високо, белицата може да мине под нея или да не реагира. Ако линията е прекалено тежка и груба, кълването ще се вижда по-трудно.

Най-точно дълбочината се установява с лот. Той се закача на куката и с няколко замятания се намира точната настройка. Ако не се използва лот, плувката се коригира на малки стъпки, докато линията покаже правилно положение.

Добре настроената плувка стои вертикално, когато първата сачма откъм куката лежи на дъното. На повърхността може да се вижда само малка част от антената. При по-далечна дистанция антената се оставя малко по-нагоре, за да се следи по-лесно.

Кълване и момент на засичане

Кълването на белицата е ясно разпознаваемо. Заради високото и странично сплеснато тяло рибата не винаги може да поеме стръвта направо. За да стигне до нея, често застава почти вертикално с глава към дъното или се извърта странично.

На повърхността това се вижда като леко надигане на плувката, последвано от полягане. След това може да има плавно повличане встрани, без ясно потапяне. Това е момент, който трябва да се следи внимателно.

Засича се веднага след полягането на плувката или при плавното повличане. Ако се чака твърде дълго, рибата може да изплюе стръвта. Ако се избърза прекалено, куката може да не попадне добре. При белицата точният момент решава дали кълването ще завърши с улов.

Засичане

Засичането зависи от дистанцията и от това дали влакното е направило корем. Ако се лови по-близо и линията е добре контролирана, движението с пръта може да бъде по-късо. При по-голяма дистанция е нужен малко по-широк мах, за да се обере свободното влакно.

След като рибата се усети, линията трябва да остане опъната. Не е добре да се бърза със сила, защото белицата има нежни тъкани в устата и откачанията се случват често. По-добре е да се държи постоянен натиск и спокоен контрол.

Вадене

Ваденето на по-едра белица изисква внимание. Рибата не е стремителна, но заради високото си тяло може да оказва стабилно съпротивление. Прътът трябва да поема движенията, а линията да остава под подходящ ъгъл спрямо върха.

След като рибата се измори, се насочва към брега. Ако мястото е полегато и чисто, може да се изтегли внимателно. При стръмен бряг, растителност или по-едър екземпляр е по-добре да се използва кепче.

Не бива да се прибързва в последните метри, защото тогава често стават откачания - рибата вече е близо, а риболовецът решава, че всичко е приключило.

Кулинарни качества

Белицата най-често се приготвя пържена. Месото може да има лек тинест привкус, когато рибата е уловена в по-застояла вода. Затова добре подхожда по-пикантен сос, например чеснов.

Има доста дребни костици. При по-едри риби е добре тялото да се сцепи по дължината на гръбнака преди пържене. Така парчетата стават по-тънки, изпържват се по-добре и част от малките костици омекват от температурата.

Какво да запомним за риба бабка, белица

Риба бабка, или риба белица, е риба на тихите и по-дълбоки води, с дънно хранене и внимателно кълване. Не се среща навсякъде, но когато се открие пасаж, може да даде интересен и техничен риболов.

Тя изисква точна дълбочина, стръв на дъното, фина линия и добро разчитане на плувката. Кълването ѝ не е грубо, а характерно - с надигане, полягане и плавно повличане. В Риболовна енциклопедия белицата има своето място като интересна дънна риба, близка до платиката, но със свои отличителни особености.