Попче

Попче е добре познато име за морските въдичари по българското Черноморие. Под това име риболовците често обединяват няколко близки вида, които се срещат около камъни, чакъл, пясъчно-каменисти участъци, мидени полета, пристанища, буни и крайбрежни зони. Сред тях са дебелоустното кафяво попче, широкоглавото попче, стронгилът и лихнусът.

Тези риби нямат размерите на едрите морски хищници, но са ценен риболовен обект заради своята численост, достъпност и вкусно месо. Попчетата се ловят от брега, от лодка, около пристанища, от скали и в близост до места с подходящо дъно. За редица морски риболовци това е първата риба, с която започват край морето, защото риболовът е ясен, активен и не изисква сложна подготовка.

Попчето се държи близо до дъното. То не прави дълги гонитби като сафрида или чернокопа, а търси храна между камъните, мидите и пясъчните петна. Затова риболовът му най-често се прави на дъно, с две куки, морски червей, скарида, мида, рапан или парче рибно филе. В по-спокойни места може да се лови и на плувка, когато рибите стоят близо до камъни или около крайбрежни укрития.

Морските попчета по българското Черноморие

Черно море е по-бедно на видове от откритите морета, но попчетата остават сигурен обект за морските въдичари. Те се срещат по почти цялото крайбрежие и се приспособяват към различно дъно. Част от тях предпочитат камъни и чакъл, други се държат около мидени полета, а някои влизат и в крайморски езера или устия.

Тези видове имат сходен дънен начин на живот. Попчето разчита на укритие, къси движения и бърза реакция към храна, която минава наблизо. Храни се с морски червеи, дребни мекотели, миди, охлюви, ракообразни и малки рибки. По-едрите видове, като лихнуса, могат да поемат и по-едра плячка.

Попчетата могат да се ловят в различни сезони, но мястото трябва да се избира според температурата и дълбочината. В по-топло време рибите често са удобни за брегов риболов, а през студените периоди част от тях слизат по-дълбоко. Тогава лодката и дълбоките пристанищни места дават по-добри условия.

Дебелоустно кафяво попче

Дебелоустното кафяво попче е морска риба, която достига около 20 см дължина и тегло до 120 грама. Научното му название е Neogobius platyrostris. Среща се най-често по северното Черноморие и предпочита чакълесто дъно.

Характерният му белег е удебелената горна устна. Тялото е пригодено за живот ниско до дъното, а поведението му е свързано с укрития, дребна дънна храна и кратки придвижвания между камъните. Този вид не навлиза в устията на реките, което го отличава от някои други попчета.

При риболов дебелоустното кафяво попче се търси по каменисти и чакълести места. Добре поднесената стръв трябва да лежи ниско, близо до дъното, защото рибата рядко се вдига високо да я търси. Морски червей, мида, скарида или малко парче рибно месо са подходящи варианти.

Широкоглаво попче

Широкоглавото попче е едро попче с дължина до около 25 см и тегло около 100-150 грама. Научното му название е Neogobius cephalarges. Главата е голяма и заоблена, а предната половина на тялото е без люспи.

Този вид се придържа към каменисто и чакълесто дъно. Среща се и в някои крайморски езера, където намира подходящи условия за храна и укритие. За риболовците широкоглавото попче е желан улов, защото достига добър размер за приготвяне и кълве отчетливо.

Търси се около камъни, буни, пристанищни стени, места с миди и участъци, където има пукнатини, дупки и естествени укрития. При закачане често се опитва да се прибере в дупка или под камък. Затова след кълване е добре да се реагира навреме, без да се оставя рибата дълго на място.

Стронгил

Стронгилът е добре познато попче по нашето крайбрежие. Научното му название е Neogobius melanostomus. Достига до около 25 см дължина и тегло до 200 грама. Разпознава се по тъмното кръгло петно в задния край на първата гръбна перка. Често около петното има и по-светъл кант.

Стронгилът се среща по цялото българско Черноморие. Може да се открие и в езера, както и в устията на реки като Камчия, Ропотамо и Велека. Обитава пясъчно и каменисто дъно. Обикновено се държи до около 20 метра дълбочина, а през студения сезон може да слезе по-дълбоко.

Храни се главно с дребни мекотели и морски червеи. Точно затова стръв като морски червей, мида и скарида дава резултат. При риболов от брега стронгилът често се лови около пристанища, камъни, буни и места с редуване на пясък и твърдо дъно.

Лихнус

Лихнусът е най-едрият представител сред тези видове. Научното му название е Mesogobius batrachocephalus. Достига до 35-40 см дължина и тегло до около 600 грама, което го прави желан улов за морските въдичари.

Той предпочита пясъчно-каменисто дъно в близост до мидени полета. В реките навлиза рядко. Основната му храна са миди и охлюви, но голямата му уста позволява да поема и дребни рибки като атерини, хамсии, малки попчета и барбуни.

Лихнусът се търси с по-едра стръв и по-внимателно подбран монтаж. Месо от мида, рапан, скарида, парче рибно филе или по-едър морски червей могат да провокират рибата. При кълване едър лихнус трябва да се изведе бързо от камъните, защото първата му реакция често е към укритие.

Къде се търсят попчета

Попчетата се търсят там, където дъното им дава храна и прикритие. Каменисти участъци, чакъл, пясъчно-каменисти петна, мидени полета, пристанищни стени, буни, скали и канали между камъните са сред местата, които заслужават внимание. Рибата стои ниско и обикновено не се отдалечава много от дъното.

При брегов риболов подходящи позиции са краищата на буни, дълбоки пристанищни места, външни страни на каменни насипи и участъци, където дълбочината започва близо до брега. Попчето не винаги е далеч. Понякога кълве на няколко метра от риболовеца, ако там има камъни и храна.

При риболов от лодка се търсят пясъчно-каменисти дъна, мидени полета и участъци с умерена дълбочина. През по-хладните сезони рибата може да се дръпне по-дълбоко. Тогава точната дълбочина и задържането на монтажа на дъното стават по-важни от далечното подаване.

Стръв за попче

Морският червей се използва често при риболов на попче. Той е естествена храна за тези риби и се задържа добре на куката. При активна риба малко парче червей е достатъчно, а при по-едри попчета може да се постави по-обемна стръв.

Скаридата също дава резултат. Може да се използва сурова или леко обработена, стига да се държи на куката. Месото от мида е много подходящо около мидени полета, където попчетата редовно намират такава храна. Рапанът дава по-устойчива стръв, която издържа по-добре на дребни риби и рачета.

Парче филе от вече уловена риба също може да донесе резултат. То се реже на малки ленти или кубчета, така че да покрие куката, без да пречи на жилото. В по-хладните сезони попчетата се ловят и на торни или земни червеи, което е удобно, когато морски червей се намира по-трудно.

При всички варианти жилото на куката трябва да остане свободно. Попчето често налапва стръвта дълбоко, затова прекалено голямо парче може да затрудни засичането и откачането.

Такъми за попче на дъно

Риболовът на дъно се използва често при попче. Подходящ е телескоп или дънен прът с достатъчен запас, който позволява контрол върху монтажа и ясно отчитане на кълването по върха. Макарата трябва да бъде подбрана за морски условия, защото солената вода и пясъкът натоварват механизма. Макара с плавен аванс и добра защита от корозия е подходящ избор.

Основното влакно може да бъде около 0,30-0,35 мм. Попчетата не са плашливи към влакното, а по-дебелата линия помага при камъни, миди и закачки. Поводите е добре да бъдат по-фини, около 0,18-0,20 мм, за да държат стръвта по-добре и да не утежняват движението ѝ.

Куките са морски, бели или никелирани, най-често между номер 7 и номер 4. Дългото стебло е важно, защото попчетата налапват стръвта навътре и се откачат трудно от къси куки. По-дългата кука помага при вадене на рибата и щади времето на брега.

Монтажът обикновено е с две куки. Едната може да бъде под тежестта, а другата около 40 см над нея. Така се облавят две близки нива около дъното. Тежестта се избира според дълбочината, вълнението и течението. Важно е да държи линията стабилна, без да я влачи постоянно между камъните.

Риболов на попче на плувка

На плувка попчето се лови в по-спокойни места, край камъни, пристанища, вътрешни страни на буни и участъци с по-слабо движение на водата. Телескопът може да бъде по-лек, а основното влакно около 0,25 мм е достатъчно за повечето ситуации.

Плувката трябва да носи достатъчно утежнение, защото стръвта трябва да стигне близо до дъното. Често се използват подвижни плувки, когато дълбочината е по-голяма. Куките могат да бъдат две или повече, подредени като чепаре над последната тежест.

Кълването на плувка се вижда добре. Дори дребните попчета често дават ясен сигнал по плувката. Не бива да се чака дълго, защото рибата може да нагълта стръвта навътре. По-добре е да се засече в началото на потапянето или при ясно повличане.

Този метод е приятен при тихо море и близка дистанция. Позволява по-леко подаване и по-добър контакт с рибата, но при силно вълнение или дълбоки каменисти места дънният монтаж остава по-удобен.

Кълване, засичане и вадене

Попчето кълве отчетливо. При дънен риболов сигналът се вижда по върха на въдицата като вибрация, почукване или рязко трепване. При едри риби самозасичането е често, но кратко движение с китката помага куката да влезе по-добре.

След закачане попчето се опитва да се прибере под камък или в дупка. Тогава не бива да се губи време. Ако рибата успее да влезе в укритие, изваждането става трудно. Понякога помагат няколко кратки опъвания и отпускания на линията, но успехът не е сигурен.

След първоначалния опит за бягство съпротивата отслабва. Рибата идва към брега сравнително спокойно. Линията все пак трябва да се държи под напрежение, защото при отпуснато влакно куката може да се освободи или монтажът да се закачи в камъните.

При чести закачки е добре да има готови поводи и тежести за бърза смяна. Морският риболов около камъни почти винаги носи загуби по монтажа. По-добре е линията да бъде проста, лесна за възстановяване и с достатъчна издръжливост за конкретното място.

Кулинарни качества на попчетата

Попчетата са ценени заради бялото, крехко месо и приятния вкус. Нямат силен рибен дъх, което ги прави предпочитани за пържене. По-дребните риби се пържат цели след почистване, а по-едрите могат да се поднесат и на по-големи парчета.

Лихнусът дава повече месо и е желан, когато се улови в добър размер. Стронгилът, широкоглавото и дебелоустното попче също са подходящи за тиган. Най-често се приготвят с лека панировка, сол и лимон, без тежки подправки, за да се запази морският вкус.

Попчето е риба за бърза морска трапеза след излет. При добро почистване и правилно пържене месото остава сочно, а коричката става хрупкава. Това е една от причините риболовът на попчета да има постоянни почитатели по крайбрежието.

Екипировка за риболов на попче от mftackle.com

Риболовът на попче изисква подбрана морска екипировка, която да издържа контакт с камъни, миди, солена вода и чести замятания. Нужни са телескопи или дънни въдици, добре подбрани макари, монофилни влакна, морски куки, поводи, тежести, вирбели, подвижни плувки, кутии за монтажи и клещи за откачане.

В mftackle.com ще намерите оборудване за риболов на попче на дъно и плувка по българското Черноморие. Подберете такъмите според мястото, дълбочината, дъното и стръвта, за да ловите по-спокойно около камъни, буни, пристанища и пясъчно-каменисти участъци.