Платерина - описание, поведение и риболов

Платерина е морска риба от семейството на кефаловите, която се среща по българското Черноморие около кейове, буни, пристанищни зони, канали и спокойни крайбрежни участъци. Научното ѝ название е Liza (Mugil) aurata, а сред риболовците е позната с местното си име платерина.

Тази риба наподобява иларията, но достига по-големи размери. На дължина стига до около 60 см, а теглото ѝ може да бъде до 3 кг. Муцуната е по-заоблена, тялото е стегнато и сребристо, а люспите са едри и правилно подредени. Характерен белег при платерината и иларията е златистото петно в задната част на хрилните капаци.

Платерината е стадна, предпазлива и подвижна риба. През есента често се събира на плътни пасажи, които могат да се видят близо до повърхността. Тогава риболовът става по-динамичен, защото рибите се движат активно, но не винаги вземат стръвта без колебание. Нужни са тънка линия, малки куки, точна дълбочина и внимателно водене на рибата след засичане.

Как изглежда платерината

Платерината има издължено тяло със сребристи страни, едри люспи и типичната за кефаловите риби форма. Главата е по-заоблена от тази на иларията, а тялото стои по-масивно. При прясно уловена риба люспите блестят отчетливо, а златистото петно зад хрилния капак помага за разпознаване.

Очите са сравнително добре развити, а устата е малка и пригодена за поемане на дребна храна, червеи, меки животински частици и органика в крайбрежната зона. Това обяснява защо платерината често се лови на морски червей, дребни парчета скарида и фино поднесена стръв.

Размерът ѝ я прави интересна за риболовците. Малките риби се ловят по-лесно на плувка, докато по-едрите екземпляри изискват повече търпение и по-добре настроен аванс. Устата е по-нежна от тази на някои други морски риби, затова грубото засичане и силовото вадене често водят до откачане.

Къде се търси платерина

Платерината рядко навлиза в устията на реките, но често се върти около устия на канали, пристанища, кейове, буни и крайбрежни зони с по-спокойна вода. Харесва места, където има храна, движение на вода и възможност пасажът да се задържи близо до брега.

Платерината се среща около пристанищни стени и осветени места. Тя не винаги се отдалечава от шум и светлини. Понякога светлината събира дребна храна и задържа пасажа. Затова кейовете и буните могат да бъдат подходящи за вечерен риболов и в началото на есента.

При риболов от брега внимание заслужават участъци с дълбочина поне няколко метра, каменни стени, канали в пристанища, вътрешни страни на буни и места, където рибата се вижда близо до повърхността. Ако пасажът се движи високо, плувката или свободно потъващата стръв често дават по-добър резултат от тежък дънен монтаж.

Сезонът е добър през топлите месеци и есента. Тогава платерината се събира на групи и се храни по-активно край брега. При захлаждане рибата се измества и става по-трудна за достигане от стандартни брегови позиции.

Поведение и хранене

Платерината е топлолюбива кефалова риба. Движи се на пасажи и обикаля крайбрежните места в търсене на дребна храна. Храни се с червеи, дребни дънни организми, меки частици, органика и други храни, които намира около камъни, тиня, пристанищни стени и канали.

Тя не е хищник, който преследва рибки като лефер или сафрид. Затова изкуствените примамки рядко са основен избор. Добри резултати дава стръв, която се движи свободно и остава на правилната дълбочина. Морският червей е основен вариант, а скарида и торен червей могат да се използват, когато няма подходяща морска стръв.

Платерината може да се храни близо до дъното, в средния слой или почти на повърхността. Дълбочината се влияе от мястото, светлината, температурата и движението на пасажа. Риболовецът трябва да я сменя, докато намери слоя, в който рибата взема.

Кълването обикновено е рязко. Рибата повлича такъма, а засичането трябва да бъде кратко и с китка. Силното засичане не е подходящо, защото устата е нежна. След закачане платерината се бори като типична кефалова риба, с бързи движения и опити да се отдалечи от брега.

Стръв за платерина

Морският червей е подходяща стръв за платерина. Може да се използва на малки парчета, които се поставят така, че куката да остане свободна. При активна риба не е нужно голямо количество стръв. По-важно е тя да стои свободно на куката и да не пада при замятане.

Скаридата също е подходяща. Малко парче скарида се задържа сравнително добре на куката и има миризма, която привлича рибата. Подходяща е около пристанища, буни и места, където в храната на рибите има дребни ракообразни и меки морски частици.

Торният червей се използва по-рядко и обикновено отстъпва на морския червей и скаридата. Все пак може да помогне, когато няма морска стръв или когато рибата се храни около смесена вода. Земен червей също може да се пробва, но не бива да се поднася грубо.

При платерина малката кука и чистото поставяне на стръвта са по-важни от големия обем. Рибата има сравнително малка уста, затова прекалено едрата стръв води до пропуснати удари. Жилото трябва да бъде открито, а поводът да позволява леко движение.

Риболов на платерина на плувка

Плувката е подходящ метод за платерина. Използва се по-често, отколкото при морския кефал, защото рибата често се движи в по-високи слоеве и може да се види около кейове, буни и пристанищни стени. Подвижната плувка помага при по-дълбоки места, а фиксирана плувка може да се използва в плитки и спокойни участъци.

Основното влакно обикновено е около 0,22-0,24 мм, а поводът е по-фин. Куките са морски, най-често между номер 8 и номер 12. Те трябва да бъдат остри и не прекалено тежки, за да не утежняват стръвта. При по-едра риба може да се мине към повод с по-голяма издръжливост, но без да се губи чувствителността на линията.

Утежнението се прави с групирани сачми, сходно със сладководен монтаж. Най-малката сачма стои близо до долната кука, приблизително на 15 см. Втора кука може да се върже поне на 30 см над тази сачма. Така се облавят два близки слоя и се увеличава шансът рибата да намери стръвта.

Плувката трябва да показва ясно повличането. При платерина не е добре да се чака дълго. Когато плувката тръгне уверено, потъне или се измести встрани, се засича кратко с китка. След това рибата се води спокойно, без резки движения.

Риболов без плувка с бавно потъваща стръв

От кейови стени и пристанища платерината може да се търси и без плувка, с морски червей, скарида или друга дребна стръв и само с една малка сачма за потъване. Този метод е подходящ при дълбочина поне около 4 метра, когато рибите се движат близо до стената или в средния слой.

Стръвта потъва бавно, без грубо дърпане. Риболовецът следи линията с пръсти или по върха на въдицата. При повличане се засича веднага, но с премерено движение. Този начин изисква внимание, защото сигналът понякога е леко опъване или промяна в движението на влакното.

Предимството е, че стръвта не е ограничена от плувка и може да потъва свободно. Това е полезно, когато пасажът се движи на различна дълбочина и не стои постоянно до дъното. Недостатъкът е, че вятърът и течението могат да затруднят контрола.

Дънен риболов на платерина

Платерината може да се лови и на дъно, по начин близък до риболова на морски кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки. Това е подходящо, когато рибата се държи ниско или когато мястото не позволява удобен риболов на плувка.

Монтажът може да бъде с долно олово и една или две куки над него. Ако дъното е меко, стръвта трябва да се повдигне леко, за да не потъне в тинята. Малко парче корк или друг лек повдигащ елемент може да помогне. При камъни и миди монтажът трябва да бъде прост, защото закачките са чести.

Въдицата трябва да има чувствителен връх, а макарата да бъде с плавен аванс. Платерината не е тежка като морския кефал, но има бързи пориви и нежна уста. Тук е нужен контрол, а не грубо вадене. При дънен риболов върхът се наблюдава внимателно, защото ударът може да бъде кратък.

Кълване, засичане и вадене

Кълването при платерината е рязко и често е съпроводено с повличане. На плувка сигналът се вижда ясно. На дъно върхът се навежда или трепва, а при свободно потъваща стръв влакното се опъва или тръгва встрани.

Засичането се прави веднага с китката, без силов замах. Куката трябва да попадне чисто, без да разкъса устата. При платерина е нужен контрол, защото рибата е борбена, а устата ѝ е по-нежна.

След засичане линията се държи опъната. Авансът трябва да е настроен така, че да поеме внезапен порив. Ако рибата се насочи към камъни, въдицата се държи под подходящ ъгъл и рибата се извежда далеч от камъните.

При по-едри риби кепът е полезен, най-вече от високи кейове, буни и пристанищни стени. Не е добре платерината да се вдига на тънък повод, защото последното движение близо до брега може да скъса линията или да освободи куката.

Кулинарни качества на платерината

Платерината е вкусна морска риба, подходяща за пържене, печене и скара. Месото е приятно, но има повече кости, затова дребните и средните риби най-често се пържат. При правилно почистване и добро изпържване се получава добра морска вечеря.

По-едрите екземпляри могат да се приготвят и на фурна или на скара. Лека сол, лимон, малко мазнина и умерена температура са достатъчни. Както при другите кефалови риби, свежестта има значение. Рибата трябва да се почисти навреме и да се държи охладена до приготвяне.

Платерината е добър улов за риболовци, които ценят спокойния морски риболов с фина линия. Тя не изисква тежък такъм, но изисква внимание, чист монтаж и контрол при вадене.

Екипировка за риболов на платерина от mftackle.com

Риболовът на платерина изисква фина морска екипировка и правилно подреден монтаж. Нужни са телескопи или леки морски въдици, добре подбрани макари с плавен аванс, монофилни влакна, тънки поводи, морски куки, сачми, подвижни плувки, вирбели, малки тежести, кутии за монтажи и кеп при риболов от високи места.

В mftackle.com ще намерите оборудване за риболов на платерина на плувка, дъно и свободно потъваща стръв около кейове, буни, пристанища и канали. Подберете такъма според дълбочината, мястото, размера на рибите и стръвта, за да подадете стръвта точно и да запазите контрол след удара.