Лапина

Лапина (Symphodus tinca) е морска риба от семейство Labridae. Среща се в източната част на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Видът обитава крайбрежни участъци със скалисто дъно, водорасли и морски треви, където намира укритие и храна.

В изследвани участъци по българското Черноморие лапината е установена с малък брой екземпляри. Тя не е типичен обект на целенасочен любителски риболов и може да попадне в улова при риболов на други крайбрежни видове.

Как изглежда лапината

Тялото е издължено, високо и странично сплеснато. Главата завършва с малка уста и добре развити устни, с които рибата събира храна от камъните, пясъка и растителността. Гръбната перка е дълга и се простира почти до опашната част.

Окраската на лапина се променя според пола, възрастта и размножителния период. Женските и младите риби обикновено са сивкаво-зелени или кафеникави, с по-светла долна част на тялото. Основната окраска на възрастните мъжки е зеленикава или жълтеникава, с червени и сини линии и петна. Цветовете стават по-ярки през размножителния период.

Сред разпознаваемите белези са тъмното петно над основата на гръдната перка и по-малкото петно в основата на опашната перка. Тези белези невинаги са еднакво отчетливи, затова определянето само по окраската не е достатъчно. Представителите на род Symphodus се отличават с разнообразни цветове и видими разлики между половете.

Размери

Обичайната стандартна дължина на лапината е около 25 см, а максималната отчетена стандартна дължина е 44 см. Екземпляри със стандартна дължина около 44 см се срещат рядко.

През 2023 г. в турската част на Черно море, на дълбочина 12 м, е уловен мъжки екземпляр с обща дължина 31,6 см и тегло малко над 430 г. Той е описан като най-големия регистриран представител на вида в Черно море.

Разпространение в Черно море

Ареалът на вида обхваща източната част на Атлантическия океан от Испания до Мароко, както и Средиземно и Черно море.

Проучване на представители на семейство Labridae включва проби от районите около Варна, Китен, Лозенец и Царево. В проучването е установен само един екземпляр от Symphodus tinca, поради което са необходими допълнителни данни за разпространението на вида по българското крайбрежие.

Местообитание

Лапината се задържа в плитката крайбрежна зона и в по-дълбоки участъци до около 50 м. Характерните местообитания на лапина включват скалисто и каменисто дъно, покрито с водорасли, както и места с морски треви. Среща се и в участъци, където скалистото дъно преминава в пясъчно.

Скалните цепнатини и растителността осигуряват укритие. По повърхността на камъните и между водораслите рибата намира дребни организми, с които се храни.

Хранене

Лапината се храни с дребни животни, които намира по дъното. В храната ѝ влизат ракообразни, мекотели, червеи и други дънни безгръбначни. Устните и зъбите ѝ позволяват да отделя хранителни обекти от камъните и да претърсва пространствата между водораслите.

При по-едрите риби в храната могат да присъстват скариди и други по-големи дънни организми. Съставът на храната се променя според размера на рибата, сезона и наличните безгръбначни в местообитанието.

Поведение

Лапината се задържа около скали, водорасли и морски треви, близо до дъното. Може да бъде наблюдавана самостоятелно или в малки групи. При опасност се насочва към цепнатини, гъсти водорасли и други близки укрития.

Размножаване

През размножителния период окраската на мъжките става по-наситена. Мъжкият оформя гнездо от водорасли върху дъното, в което една или повече женски полагат яйцата си.

След полагането на яйцата мъжкият остава около гнездото и го пази до излюпването им. Размножаването е свързано с крайбрежни участъци, в които има подходяща растителност за изграждане на гнездото.

Сходни видове

В Черно море се срещат няколко близки вида от семейство Labridae, които могат да бъдат объркани при разпознаването. Те имат сходна форма на тялото, развити устни и окраска, която се променя според пола и възрастта.

При разпознаването на лапина (Symphodus tinca) се отчитат формата на тялото, дългата гръбна перка, разположението на тъмните петна и цветовите линии. Младите риби и женските се разграничават по-трудно, тъй като окраската им е по-слабо изразена.

Лапината като случаен улов

Лапината може да бъде уловена около камъни, буни и участъци с водорасли при използване на дребна животинска стръв. Подобен улов обичайно се случва при риболов на други крайбрежни видове.

При случайно улавяне рибата трябва да се откачи внимателно, без продължително държане извън водата. Преди риболов трябва да се проверят действащите правила за района, ограниченията за видовете и режимът на съответната защитена територия.