Червеноперка

Червеноперка е сладководна риба от семейство шаранови. Научното ѝ название е Scardinius erythrophthalmus. Това е една от най-красивите риби в нашите водоеми, но се среща по-рядко от бабушката, с която често се бърка от риболовците.

Риба червеноперка достига обикновено дължина около 30-40 см и тегло до 1 кг. По-рядко може да надхвърли това тегло и да стигне до около 1,5 кг. Тялото ѝ е странично сплескано, сравнително високо и гърбаво, като по форма напомня повече на платика, отколкото на бабушка.

Как изглежда червеноперката

Червеноперката се отличава от бабушката по няколко ясни белега. Очите ѝ са жълтеникави, докато при бабушката са оранжево-червени. Устата е насочена нагоре и е пригодена за хранене в горните водни пластове и близо до повърхността.

Гръбната перка при червеноперката е разположена по-назад спрямо началото на коремните плавници. При бабушката гръбната и коремните плавници са почти на една вертикална линия. Друга важна разлика е, че червеноперката има по-малко слуз по люспите.

Гърбът е кафяво-зелен, а страните са покрити с люспи с бронзов до златист оттенък. Само при малките рибки окраската е по-сребриста. Най-забележимата част от външния вид са плавниците - червени до виненочервени, като гръбната перка може да бъде по-жълтеникава или оранжева.

Тази окраска прави червеноперката красива и лесно разпознаваема риба. В чиста вода цветовете ѝ изпъкват добре на светлина.

Къде се среща червеноперката

Червеноперката предпочита стоящи и бавно течащи води. Среща се значително по-рядко от бабушката и заема различни места във водоема. Бабушката често се движи около растителността, а червеноперката се задържа по-трайно в самата растителност.

Най-често се държи в близост до водорасли, шавари, водни лилии и други растителни укрития. По-едрите риби рядко напускат тези места, защото там намират сигурност и храна. Червеноперката обитава най-вече средните и повърхностните водни пластове.

Най-добре се развива в слабо алкални води. Храни се първо със зоопланктон, а по-късно с растения, личинки, охлюви и насекоми. Затова често се търси в участъци, където водната растителност е гъста, но има чисти прозорци за подаване на стръвта.

Стръв, захранка и такъми за червеноперка

Стръв и захранка за червеноперка

Риболовът на червеноперка е по-труден от този на бабушка, защото рибата почти винаги стои близо до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки са предпазливи и рядко напускат сигурните си растителни укрития. Затова мястото трябва да се огледа внимателно преди захранване.

През летните дни червеноперката често се издава, когато се вдига на самата повърхност. Понякога се премята шумно в чисти прозорци между водораслите. Това е сигурен знак, че в участъка има активна риба.

Захранката трябва да бъде по-лека, за да се задържа по-дълго в горния и средния слой. Не е добре да стига бързо до дъното. Хлябът се накисва, отцежда и стрива през сито, без да се мачка на тежки топки. Може да се добавят накиснати бисквити, трици или галета.

Ако мястото е близо, например чист прозорец сред водорасли, може да се подаде по-рядка каша. Подхранката не трябва да бъде на големи топки, защото червеноперката е плашлива и силното пляскане по водата може да я откаже.

За стръв най-често се използват бели червеи, торни червеи, кастери, мачкан хляб, варено жито, скакалци и малки бели охлювчета, които живеят по растенията край водоема. За по-едри червеноперки торният червей често е по-добрият избор.

Такъми за червеноперка

За риболов на червеноперка в стоящи води е подходящ лек телескоп без водачи с дължина около 4-5 метра. Ако трябва да се покрие по-голяма дистанция, може да се използва по-къс телескоп с водачи и макара или мач-прът с дължина около 3-3,5 метра.

Основното влакно трябва да има малко по-голям запас от здравина, защото често се лови близо до шавари и водорасли. Подходящ размер е 0,14-0,16 мм. Поводът може да бъде 0,10-0,12 мм.

Плувките са със среден размер. При подвижна плувка ваглерите са подходящ избор за по-далечно и точно замятане. Куките зависят от стръвта. За хлебни примамки могат да се използват №12-№14, а при риболов на червеи - №16-№18.

Методи на ловене и поведение при кълване

Как се лови червеноперка

Основният начин за риболов на червеноперка е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е задължително да се използва подвижна плувка.

Подвижната плувка е полезна при по-далечно и прецизно замятане - например до стена от шавар в широк залив или към чисто петно сред водорасли. Точно такива места често държат по-добри риби.

На тежко червеноперката се лови много по-рядко и обикновено покрай друг риболов. През лятото може да се улови и на изкуствена муха с шнур, най-често с мокра потъваща муха. Този подход е по-популярен в Англия и Западна Европа, но има логика и при наши условия, когато рибата се храни близо до повърхността.

Кълване и момент на засичане

Кълването на червеноперката при риби над 20 см е по-сигурно от това на бабушката. Обикновено първо има едно-две леки трепвания, след което плувката тръгва надолу, понякога с леко отклонение встрани. Засича се при воденето.

В дни, когато рибата се е качила плитко под повърхността, може да се използва бавно потъваща стръв без утежнение на повода. В такива моменти помага леко обиране на линията с бавно движение на пръта. Ако червеноперката вземе стръвта, често потапя директно и засичането трябва да бъде веднага.

Когато стръвта е подадена по-ниско, близо до дъното, кълването може да се изрази в полягане на плувката и плъзване по повърхността. Тогава рибата взима отдолу, по начин, близък до кълването на платика. След няколко подавания обикновено се усеща точният момент за засичане.

Засичане

Засичането трябва да бъде внимателно и късо. Устните на червеноперката са нежни, а след засичане рибата прави резки движения. Не е добре да се засича грубо, защото може да се скъса устата или да се изгуби рибата още в първите секунди.

Вадене

Ваденето изисква повече внимание заради близостта на водораслите и фините такъми. След засичането не трябва да се отпуска линията, защото рибата може бързо да влезе в растителността. Това често води до скъсан такъм или изгубена риба.

Ако има достатъчно чиста вода, първо рибата се изморява, качва се към повърхността и чак след това се прекарва над водораслите. В края на ваденето не бива да се прибързва, защото червеноперката може да се откачи при резки движения. Най-добре е да се изведе тихо до брега или да се използва кепче навреме.

Кулинарни качества

Кулинарните качества не са основното предимство на червеноперката. През лятото месото често има натрапчив тревен вкус, а горчивината може да се усеща повече, отколкото при бабушката. Ако рибата ще се консумира, може предварително да се накисне в прясно мляко.

Най-подходяща е за пържене. Най-добър резултат се получава, когато рибата е добре почистена, отцедена и изпържена до хрупкавост.

Какво да запомним за червеноперката

Червеноперка е красива, предпазлива и интересна риба за риболов на плувка. Тя се държи близо до водната растителност и често се храни в средните и горните водни пластове.

Риболовът ѝ изисква тишина, внимателно захранване, лека стръв и точна работа около водораслите. Когато бъде намерена в чист прозорец сред растителността, може да даде приятен и запомнящ се риболов, а ярките ѝ плавници са една от най-хубавите гледки край водата.