Блескавец

Блескавец е дребна, пъргава и сребриста речна риба, която много риболовци познават под имената говедарка, белица или пръскач. Научното ѝ название е Alburnoides bipunctatus. Принадлежи към семейство шаранови и е типичен представител на по-чистите и по-бързи речни участъци.

На пръв поглед блескавецът може да бъде объркан с уклея, но между двете риби има ясна разлика. Уклеят се среща по-често в средното течение на реките и в стоящи води, докато блескавецът предпочита горните и по-бързи речни участъци. Той не обитава язовири, кариери и други стоящи води, а търси движение, кислород и чиста река.

Тази рибка рядко се търси специално, но често запазва ритъма на излета, когато черната мряна, скобарът или кленът не се обаждат. Тогава блескавецът става много приятен улов. Кълве ясно, засича се по-лесно от уклея и носи приятен ритъм в речния риболов.

Как изглежда блескавецът

Блескавецът е дребна риба, обикновено с дължина около 12-15 см. Теглото му рядко достига 60 грама. Тялото е странично сплеснато, с малко по-висок гръб и по-къса линия на тялото от тази на уклея.

Най-характерният белег е двойната странична линия от тъмни, почти черни точици. Тя започва от хрилете, приблизително на нивото на очите, прави лека извивка надолу и стига до основата на опашката. Именно тази линия помага блескавецът да се различи по-лесно от уклея и от други дребни речни риби.

Главата му е малко по-широка от тази на уклея. Долната челюст също е насочена нагоре, но не се подава толкова ясно пред горната. Това е важна разлика, защото при уклея устата е по-насочена към хранене близо до повърхността.

Окраската на блескавеца е отчетлива и лесна за разпознаване. Гърбът е сиво-зелен, често с по-тъмен оттенък, а страните са ярко сребристи и металически. Люспите са малко по-здрави и по-дебели от тези на уклея. Перките са опушено сиви, а в основата им може да се види лека жълтеникава окраска.

През размножителния период блескавецът става още по-отчетлив. Тъмната двойна линия изпъква повече, понякога с лек синкаво-стоманен оттенък, а плавниците се оцветяват в жълто до оранжево. Тогава рибката изглежда много по-ярка и лесно се разпознава в плитките и бързи участъци.

Къде се среща блескавецът

Блескавецът е типична речна риба. Среща се в по-чисти и по-бързи участъци, около бързеи, разливи под прагове и вирове близо до течение.

Най-често може да се търси около бързеи и под тях, в местата, където водата се разлива и забавя леко. Добри места са и устията на малки потоци, които се вливат в реката. Там водата носи храна, кислородът е добър, а дребните риби често се събират на пасажи.

В реките блескавецът обича участъци, където има движение, но не и прекалено тежко течение. Стои в близост до бърза вода, но често се храни в по-спокойните участъци около нея - в края на бързея, в началото на вир или под праг, където храната се събира и преминава пред рибата.

Блескавецът живее около 6-8 години. Храни се с личинки, мамарци, дребни водни организми и водорасли. Затова често се хваща при речен риболов на лека стръв и реагира добре на храни, които течението носи.

Поведение и хранене

Блескавецът е активна речна риба. Той не стои като уклея високо в повърхностния слой през цялото време, а се движи според течението и храната. Най-често се храни в средния и по-ниския воден слой, но може да се вдигне и по-нагоре, когато храната се движи близо до повърхността.

Кълването му е по-изразено от това на уклея. Обикновено не пипа толкова нервно и ситно. Когато вземе стръвта, често потапя плувката с ясно движение, което прави риболова приятен и сравнително лесен за разчитане.

Тази рибка се чувства добре в кислородна вода и реагира бързо на храна, която минава с течението. При риболов на блескавец поднасянето трябва да следва движението на реката. Колкото по-свободно се носи стръвта с течението, толкова по-добре реагира рибата.

Стръв, захранка и такъми за блескавец

Стръв за блескавец

Блескавецът не е капризна риба, но най-добре реагира на стръв, близка до речната му храна. Най-често се използва бял червей, топче мачкан хляб, мамарец или дребен торен червей.

Белият червей е един от най-удобните варианти, защото се поставя лесно, издържа добре на куката и се забелязва във водата. При по-ситна риба може да се използва един по-дребен червей, а при по-едри екземпляри - малко по-обемна стръв.

Мачканият хляб също работи добре, но трябва да бъде стегнат така, че да не пада веднага от куката. В бърза вода твърде меката стръв се измива бързо и риболовът става неточен. Мамарците са много подходящи, когато се търси по-фино поднасяне, защото са част от храната, която речните риби редовно намират във водата.

Дребният торен червей не бива да се подценява. Той може да донесе по-едри риби, а покрай блескавеца да изкуши и клен, мряна или друга речна риба.

Захранка за блескавец

Блескавецът не се влияе от захранката толкова силно, колкото някои други мирни риби в по-спокойна вода. В бързите речни участъци храната се отнася бързо, а рибата взима това, което водата ѝ донесе. Малко подходяща храна, подадена на точното място, може да задържи пасажа по-дълго.

Накиснат хляб, кюспе или по-фина захранка могат да дадат резултат в подходящо вирче. Още по-добре е храната да се смеси с малко пясък, пръст или глина. Така тя се разпада по-плавно, стига по-надолу по течението и оставя следа, която може да събере рибата.

Подхранването трябва да бъде умерено. При блескавеца няма нужда да се хвърля много храна. По-добре е да се подава малко количество, но на правилното място, така че течението да го отнесе през зоната, в която рибата стои.

Силно накиснат хляб или малки топки от захранката могат да се използват за допълнително събиране на рибата. Важно е обаче да се следи дали храната не отнася пасажа прекалено надолу или не събира други риби, които променят ритъма на ловене.

Такъми за блескавец

За блескавец не е нужно специално оборудване. Достатъчен е лек телескоп с дължина около 3-4 метра. В течение прътът с водачи и макара дава повече контрол върху линията и позволява по-дълго проследяване на плувката.

При по-бърза вода макарата дава възможност да се отпусне линията, да се проследи плувката по-дълго и да се облавя по-голям участък. Това е важно, защото блескавецът често стои на границата между по-бърза и по-спокойна вода.

Плувката може да бъде малко по-стабилна от тази за уклей. Не е нужно да е прекалено фина, защото кълването на блескавеца обикновено е по-ясно. Утежнението също може да бъде малко по-сериозно, за да държи стръвта в слоя, в който се храни рибата и да не позволява линията да се носи хаотично.

Основното влакно може да бъде 0,12-0,16 мм според мястото и течението. Куките най-често са около №16-№14. При по-дребна риба или по-внимателно кълване може да се мине и на по-малка кука, но обикновено блескавецът позволява малко по-здрав такъм от уклея.

Методи на ловене и поведение при кълване

Как се лови блескавец

Рядко някой тръгва специално за блескавец. Най-често той се появява в риболова, когато човек търси клен, мряна, скобар или друга речна риба. Понякога това става след труден старт, когато по-едрата риба не се обажда, а дребната риба започва да държи темпото.

Точно тогава блескавецът се превръща в добър вариант за приятен речен риболов. Не е голям, но кълве изразително, движи се на пасажи и може да върне ритъма на излета.

Най-удобният метод е риболов на плувка с носене по течението. Стръвта се подава малко над мястото, където очакваме рибата, и се оставя да премине през зоната, в която се храни рибата. Важно е линията да се контролира, без да се задържа грубо, защото блескавецът най-добре взима стръв, която се движи с течението.

Добри места са краят на бързей, входът на вир, участъкът под праг или място, където вливащ се поток носи храна. Там блескавецът често чака частици, личинки и дребни организми, които водата му поднася.

Кълване и момент на засичане

Кълването на блескавеца е по-лесно за разчитане от това на уклея. Плувката често потъва с по-сигурно и по-плавно движение. Понякога ударът изглежда учудващо силен за размера на рибата, защото течението добавя допълнително усещане за тежест.

Засичането не трябва да бъде рязко. Достатъчно е леко повдигане на върха на пръта. Ако рибата не се е закачила, може да се остави линията да продължи още малко, защото блескавецът рядко се отказва веднага. Често след първото пипане следва второ, по-сигурно взимане.

При продължително потапяне или движение на плувката надолу се засича без забавяне. Ако плувката само леко тръгне по повърхността, също може да се реагира, но това се случва по-рядко. При блескавеца кълването обикновено е по-ясно, а засичането - по-сигурно.

Вадене

След засичането блескавецът се вади с плавно и контролирано движение. Той не вибрира толкова ситно и нервно като уклея, а устата му е малко по-здрава. Това позволява по-спокойна работа с такъма.

Все пак рибата е дребна и не бива да се дърпа грубо. Най-добре е да се извади с контролирано движение, да се откачи бързо и да се подаде отново. Ако пасажът е събран, темпото е важно, защото може да се премести надолу по течението.

Блескавецът трудно издържа в живарник и умира по-бързо от уклея. Това е добре да се има предвид, ако рибите ще се запазват за трапезата. При топло време трябва да се действа още по-внимателно.

Кулинарни качества

Кулинарните качества на блескавеца са близки до тези на уклея. Месото има типичен речен вкус, а костите са малко по-здрави. Най-подходящ е за пържене.

Най-добре се получава, когато рибките се почистят добре, потопят се в рядка брашнена кашичка с червен пипер и се изпържат до хрупкавост. Така блескавецът се превръща в приятен завършек на речния излет, най-вече когато е уловен в чиста вода.

Какво да запомним за блескавеца

Блескавец е дребна речна риба, но носи ритъм и движение в речния риболов. Кълве ясно, засича се по-лесно от уклея и често се появява точно когато по-едрата риба не се храни активно. В такива дни той може да обърне целия излет и да върне ритъма край реката.

В Риболовна енциклопедия блескавецът заслужава своето място като близък роднина на уклея и като типична риба на бързата вода. Той показва колко интересен може да бъде речният риболов, дори когато уловът не е едър, но е жив и пълен с движение.