Бибан - описание, местообитание и разпространение в България
Бибан (Gymnocephalus cernua) е дребна сладководна риба от семейство костурови (Percidae). Видът се разпознава по компактното тяло, тъмните петна и дългата гръбна перка с твърди лъчи. Обитава реки, езера и язовири, като се задържа близо до дъното в спокойни или бавнотечащи участъци.
В България естественото му разпространение е свързано с река Дунав, крайдунавските влажни зони и устията на някои дунавски притоци, а по-стари данни посочват присъствието му и в река Камчия. Бибанът е установен и в отделни язовири, като за някои находища се предполага случайно пренасяне със зарибителен материал.
Как изглежда бибанът
Тялото е сравнително високо, странично сплеснато и покрито с дребни люспи. Главата е широка, а устата е разположена в предната ѝ част. Основната окраска варира от маслиненокафява до жълтеникавокафява. Малки и неправилно разположени тъмни петна покриват страните на тялото, гръбната и опашната перка. Коремната част е по-светла.
Двете части на гръбната перка са съединени. Предната част има твърди и остри лъчи, а задната е изградена от меки лъчи. Когато рибата разтвори перката си, твърдите лъчи се изправят и затрудняват хващането ѝ с ръка.
От речния костур бибанът се различава по тъмните петна, липсата на ясно оформени вертикални ивици, компактното тяло, широката глава и непрекъснатата гръбна перка.
Размери
Бибанът обичайно достига около 12 см, а максималната отчетена обща дължина е 25 см.
Темпът на растеж зависи от температурата, храната и условията във водоема. Между отделните популации има разлики в размерите, възрастта на полово съзряване и броя на яйцата.
Разпространение в България
Естественото разпространение на вида у нас е свързано основно с Дунавския водосбор. Видът е регистриран в река Дунав, крайдунавските влажни зони и устията на някои дунавски притоци.
Бибанът е установен и в няколко язовира извън естествения си ареал, сред които Александър Стамболийски, Монтана, Ястребино и Сопот. През 2005 г. два екземпляра са уловени в язовир Студена, което е първото публикувано установяване на вида в басейна на Струма. За това находище се предполага случайно пренасяне със зарибителен материал.
Местообитание
Бибанът обитава езера, язовири, долни речни течения и спокойни участъци на по-големи реки. Задържа се близо до дъното и предпочита места със слабо течение или стояща вода. Среща се върху пясъчно, чакълесто и тинесто дъно.
Видът се среща и в слабо осветени участъци с мътна вода. Развитата странична линия му помага да долавя движенията на хранителните организми при ограничена видимост.
Хранене
Храната на бибана се състои от организми, които живеят върху дъното или близо до него. Той поема ларви на водни насекоми, дребни ракообразни, червеи и други безгръбначни. Съставът на храната се променя според водоема, сезона и размера на рибата.
При някои езерни популации ларвите на хирономиди са сред основните хранителни обекти. В река Дунав в храната му присъстват и дребни ракообразни, характерни за обитаваните участъци.
Младите екземпляри се хранят с по-дребни организми. С нарастването бибанът започва да поема по-едри дънни безгръбначни.
Поведение
Бибанът се движи близо до дъното и може да образува групи. В спокойните участъци търси храна върху пясъчно, чакълесто и тинесто дъно.
Рибата се ориентира добре при слаба светлина. Чувствителната странична линия и зрението ѝ помагат да открива движещи се организми в мътна вода и през тъмната част на денонощието.
При опасност разперва гръбната перка и твърдите ѝ лъчи се изправят. Изправените твърди лъчи затрудняват поглъщането на рибата от хищник.
Размножаване
Размножителният период зависи от температурата и условията във водоема. Хвърлянето на хайвера започва през пролетта и може да продължи през лятото. Женските могат да отделят яйцата на няколко порции през размножителния сезон.
Яйцата са лепкави и се прикрепят към камъни, растителност и други подводни повърхности. След излюпването младите риби преминават към придънен начин на живот. Родителите не пазят яйцата или новоизлюпените малки.
Сходни видове
В България се срещат още високотел бибан (Gymnocephalus baloni) и ивичест бибан (Gymnocephalus schraetser). При разграничаването се отчитат формата на тялото, петната и ивиците, устройството на перките и шиповете по хрилното капаче.
Обикновеният бибан има множество дребни и неправилни петна. Ивичестият бибан се разпознава по удълженото тяло и ясно изразените тъмни надлъжни ивици. Високотелият бибан се отличава с по-високо тяло и обитава големи реки с умерено течение и пясъчно или тинесто дъно.
При определяне на вида не трябва да се разчита само на общата окраска. Формата на тялото, петната, перките и мястото на улавяне помагат за разграничаването на представителите на род Gymnocephalus.
Бибанът като случаен улов
Бибанът не е обичаен обект на целенасочен любителски риболов в България. Може да попадне в улова при риболов на дъно или плувка с дребна животинска стръв, насочен към други видове. Улавя се в участъци със спокойно течение, когато стръвта се подава близо до дъното.
Заради малката уста се използват малка кука и дребна животинска стръв. При откачане трябва да се внимава с изправената гръбна перка и острите твърди лъчи.
Преди задържане на улова се проверяват действащите правила за водоема, разрешените периоди и ограниченията за съответния район.
Оставете коментар