Зарган - особености, разпространение и риболов
Зарган е морска риба с издължено тяло, дълги челюсти и сребриста окраска. Тези белези го отличават от останалите морски риби. Зарганът принадлежи към семейство Belonidae. За заргана в Черно море се използват имената Belone belone и Belone euxini.
Зарганът се движи на пасажи в горните водни слоеве и се приближава до брега, когато следва дребните риби, с които се храни. По българското Черноморие се лови от молове, буни, вълноломи и скалисти брегове. Той е обект и на стопански риболов. Зарганът се лови активно през есента, когато пасажите преминават близо до брега. Използват се бомбарда, плувка и малки изкуствени примамки.
Как изглежда зарганът
Тялото на заргана е тясно, издължено и леко сплеснато отстрани. Гърбът има синьо-зелен оттенък, страните са сребристи, а коремът е светъл. Синьо-зеленият гръб и светлият корем прикриват рибата във водата. Погледната отгоре, тя се слива с тъмната морска повърхност, а отдолу светлият корем се губи сред отблясъците.
Двете челюсти са издължени напред и образуват тясна човка. По тях са разположени множество малки и остри зъби, с които зарганът задържа плячката. Костестите челюсти затрудняват забиването на куката. Затова част от кълванетата завършват без закачена риба, дори когато стръвта е поета.
Гръбната и аналната перка са разположени назад, близо до опашката. Разположението им позволява на рибата да ускорява бързо и да сменя рязко посоката. Опашната перка е добре развита, а тялото остава почти право при движение.
Черноморските заргани често достигат дължина между 35 и 50 см. Срещат се по-дребни риби и екземпляри над този размер. При изследвани заргани от южното крайбрежие на Черно море средната дължина е около 37 см, а възрастта е между една и седем години.
Разпространение и местообитание на заргана
Зарганът се среща в източната част на Атлантическия океан, Северно, Балтийско, Средиземно и Черно море. Обитава крайбрежни и открити морски води и прекарва продължително време близо до повърхността. Дълбочината, на която се движат пасажите, зависи от температурата, светлината, теченията, вятъра и местата, където има храна.
Когато дребните риби се съберат край носове, заливи и пристанищни съоръжения, зарганът ги следва. Пасажите могат да преминат близо до мол или буна, а скоро след това да се отдалечат извън обсега на въдиците. Пасажите се движат бързо, затова кълването може да започне внезапно и да приключи след няколко минути.
Зарганът навлиза и в участъци, където морската вода се смесва със сладка. Устията на реки и крайбрежните заливи задържат дребни риби и ракообразни, които привличат хищника.
С какво се храни зарганът
Храненето на заргана зависи от размера на рибата и сезона. Храни се с дребни риби, ракообразни, мекотели и насекоми, попаднали върху морската повърхност.
През студените месеци зарганът се храни по-често с дребна риба. Той преследва малки пелагични видове и напада с кратко ускорение. През есента може да поема и летящи насекоми, паднали във водата. Зарганът се лови на морски червей, тънки ивици риба и малки изкуствени примамки.
Зарганът захваща дребната риба с дългите си челюсти, обръща я и след това я поглъща. При риболов със стръв това поведение често се усеща като поредица от кратки почуквания, преди влакното да се изпъне.
Размножаване на заргана
Размножителният период на заргана обхваща топлите месеци. В различните части на Черно море хвърлянето на хайвера започва през късната пролет и може да продължи до началото на есента. Точният период зависи от температурата на водата и района.
Женските не отделят целия хайвер наведнъж, а го хвърлят на няколко пъти. Яйцата имат нишковидни израстъци, чрез които се закрепват към водорасли и подводна растителност. Нишковидните израстъци ограничават разнасянето на яйцата от теченията и ги задържат край брега.
След излюпването зарганите се задържат близо до повърхността и се хранят с дребни организми. С растежа започват да поемат по-често дребна риба.
Кога е сезонът на заргана в Черно море
Сезонът на заргана по българското Черноморие е свързан с придвижването на пасажите към брега. Първи риби понякога се улавят през април и май, когато морската вода започне да се затопля. През пролетта зарганът се появява за кратко и не във всички райони.
Редовният риболов започва през втората половина на август или през септември. Тогава зарганът се приближава до скалистите брегове, носовете, буните, вълноломите и пристанищата. През септември, октомври и ноември зарганът се лови редовно по българското крайбрежие. При топла вода и спокойно море пасажите могат да останат близо до брега и през декември.
Зарганът не се появява край брега по едно и също време всяка година. Продължителни ветрове, вълнение, рязко понижаване на температурата и промени в теченията могат да отдалечат пасажите. След успокояване на морето рибата често се връща около местата с повече храна.
Зарганът се лови активно в часовете след изгрев и преди залез. При облачно време активността може да продължи по-дълго. Прозрачността на водата и посоката на течението влияят върху разстоянието, на което преминават пасажите.
Къде се лови зарган по българското Черноморие
Зарган се улавя по Северното и Южното Черноморие. Подбират се места, от които бомбардата може да бъде подадена към открита вода, без линията да преминава над хора, лодки, въжета и съседни въдици.
По северното крайбрежие зарган се търси край Варна, Балчик, Каварна, Шабла и нос Калиакра. Буните, пристанищните участъци и скалистите носове позволяват замятане към по-дълбока вода близо до брега.
На юг рибата се среща около Бургас, Черноморец, Созопол, Приморско, Царево и Ахтопол. Носовете Акра и Агалина също са познати сред морските риболовци през есенните месеци.
Пасажите не се задържат постоянно на едни и същи места. Те могат да преминат край един нос сутринта и да се намират километри по-далеч следобед. Наблюдението на повърхността помага да се открие посоката, в която се движи пасажът. Подскачащи риби, проблясъци под повърхността и движение на дребните риби издават присъствието на хищници.
Риболов на зарган от мол, буна и скалист бряг
Моловете и буните навлизат в морето и дават възможност за замятане към откритата вода и облавяне на различни дистанции без лодка.
Молът е защитно пристанищно съоръжение, което намалява вълнението и пази входа на пристанището. Буните са по-къси конструкции, разположени перпендикулярно или под ъгъл спрямо брега. Сред риболовците двете названия понякога се използват за сходни места, макар съоръженията да имат различно предназначение.
Краят на мола често граничи с по-дълбока вода. Зарганът може да премине покрай външната страна, където течението носи храна. Зарганът може да се лови и от вътрешната страна, когато дребните риби навлязат в пристанищния басейн.
От скалистите носове може да се замята в различни посоки, но изваждането на рибата е по-трудно. Зарганът се извива, скача и лесно прехвърля влакното върху камъните, затова трябва да бъде изведен към свободно място.
Мокрите бетонни и каменни повърхности, водораслите и морските пръски създават опасност от подхлъзване. При усилване на вълнението риболовът от откритата страна на съоръженията трябва да се прекрати, защото отделни вълни могат да ги залеят дори след спокойни интервали. Преди излета се преценява дали времето и състоянието на морето позволяват безопасен риболов от избраното място.
Такъми за риболов на зарган
За риболов с бомбарда се използва въдица, която позволява далечно замятане и контрол върху дълъг повод. За повечето буни, молове и скалисти брегове е подходяща въдица с дължина между 3 и 4,2 м. Акцията се съобразява с теглото на бомбардата, за да не се претоварва въдицата при замятане.
Макара с размер 2500-4000 побира необходимото влакно и не натоварва излишно ръката при многократни замятания. Плавният аванс ограничава натоварването върху тънкия повод, когато зарганът ускори или смени посоката близо до брега.
За основно влакно се използва монофил или тънко плетено влакно. Монофилът поема част от резките движения и се управлява по-лесно при страничен вятър. Плетеното влакно предава по-ясно почукванията и позволява използването на по-малък диаметър, но изисква внимателна настройка на аванса.
Поводът обикновено е по-тънък от основното влакно и е с дължина около 1,5-3 м. По-дългият повод отдалечава стръвта от бомбардата, но затруднява замятането на тесни места. Куката трябва да бъде малка, лека и остра, за да не утежнява движението на морския червей във водата.
Бомбарда, булдо или плувка
Бомбардата добавя необходимата тежест за замятане на лека стръв на по-голяма дистанция. Плаваща бомбарда се използва, когато зарганът се движи близо до повърхността, а бавно потъващата позволява стръвта да премине малко по-дълбоко. Грамажът се съобразява с дистанцията, вятъра и акцията на въдицата.
С булдо леката стръв може да се подаде на близка или средна дистанция. То се пълни частично с вода, което позволява промяна на теглото. Използва се при спокойно море, но формата му създава повече съпротивление при водене и почукванията се усещат по-слабо.
Плувка се използва в тихи пристанища, защитени заливи и на места, където пасажите преминават близо до брега. Дълбочината се настройва така, че стръвта да остане в слоя, в който се движат рибите.
Стръв и изкуствени примамки за зарган
Морският червей е разпространена стръв за зарган по българското крайбрежие. Нанизва се внимателно върху малка и остра кука, като къс свободен край остава да се движи във водата. Ако краят е прекалено дълъг, рибата може да откъсне стръвта, без да се закачи.
Използват се също малки парчета скарида и тънки ивици риба. Ивицата трябва да бъде добре закрепена, за да запази движението си във водата и да не усуква повода. След всяко кълване стръвта се проверява и при нужда се сменя.
Зарганът може да се лови и с малки метални примамки и леки морски джигове, когато преследва дребна риба близо до повърхността. Подходящи са тесни модели със сребрист отблясък. Воденето може да бъде равномерно или с кратки ускорения и паузи, докато се открие скоростта, на която рибата реагира.
Монтаж с бомбарда за зарган
Основното влакно се прекарва през бомбардата, след което се поставя гумено мънисто, което предпазва възела. Следва вирбел, а към него се връзва дълъг повод с малка единична кука. Вирбелът ограничава усукването на повода при водене.
Преди замятане се проверява дали поводът е свободен и куката не е закачена за камъни, принадлежности или съседни въдици. Замята се плавно, за да не се откъсне стръвта. Малко преди бомбардата да достигне водата, влакното се притормозява с пръст, за да се изпъне поводът и да се намали оплитането.
След замятането линията се изпъва и стръвта се повежда бавно. Кратките паузи и промените в скоростта помагат да се установи на какво водене реагира зарганът.
Кълване, засичане и изваждане
Кълването се усеща като кратки почуквания или леко изпъване на влакното. Зарганът често захваща свободния край на стръвта и продължава движението си, преди куката да попадне в устата му. Рязкото засичане още при първия сигнал може да остави куката празна.
Когато влакното се изпъне и тежестта на рибата се усети, въдицата се повдига с кратко, премерено движение. Куката трябва да бъде остра заради твърдите челюсти, а тънкият повод изисква плавно водене без резки придърпвания.
След закачането зарганът често се движи по повърхността, извива се и изскача от водата. Влакното се поддържа изпънато, а авансът не се затяга докрай. Рибата се отвежда към свободно място, далеч от камъните, и се изважда без рязко повдигане с въдицата.
Защо костите на заргана са зелени
След почистването на заргана костите се отличават със зелен или синьо-зелен цвят. Окраската се дължи на пигмента биливердин, който се съдържа в богатите на колаген тъкани около костите и в израстъците на прешлените.
Зеленият цвят е естествена особеност на рибата и не е признак за разваляне или заболяване.
Окраската прави фините кости по-лесно забележими при хранене. Месото е светло, със стегната структура и характерен морски вкус.
Приготвяне на зарган
Зарганът може да се пече, пържи, вари или опушва. Преди приготвяне се отстраняват вътрешностите и хрилете, а рибата се измива добре. Множеството фини кости изискват внимание при хранене. По-едрите заргани могат да се нарежат на парчета, а по-дребните да се приготвят цели.
При печене месото остава сочно, ако рибата не се държи дълго на висока температура. Пърженето образува хрупкава кожа, а опушването придава по-изразен аромат.
След улова зарганът трябва да се охлади без забавяне. При продължителен престой край морето рибата се съхранява в хладилна чанта с лед.
Ограничения и безопасност край морето
Преди риболов се проверяват действащите ограничения за избрания участък и достъпът до пристанищните съоръжения. Ремонтни дейности, охранявани зони или временна забрана могат да ограничат преминаването. Отделно се преценява дали вятърът, вълнението и състоянието на мястото позволяват безопасен риболов.
При риболов от скали и открити пристанищни съоръжения обувките трябва да имат добро сцепление. Въдиците, чантите и останалите принадлежности се разполагат така, че да не пречат на преминаващите хора. При високи вълни и мокра настилка мястото се напуска навреме.
Оставете коментар