Толстолоб - описание, видове, местообитание и риболов
С името толстолоб у нас се обозначават две едри планктоноядни риби - бял толстолоб и пъстър толстолоб. И двата вида произхождат от Източна Азия и са разселени широко за рибовъдство, а белият толстолоб е използван и за ограничаване на прекомерното развитие на микроскопични водорасли. В България се срещат в язовири, рибовъдни стопанства и платени водоеми, където при добри условия достигат значителни размери.
Научното название на белия вид е Hypophthalmichthys molitrix, а на пъстрия - Hypophthalmichthys nobilis. И двата филтрират планктон и други дребни частици от водата. Този начин на хранене влияе върху поведението им, слоя, в който се движат, и методите за целенасочен риболов.
Как изглежда толстолобът
За толстолоб са характерни високо и странично сплеснато тяло, широка глава и ниско разположени очи. Устата е голяма и насочена нагоре, а по челюстите няма зъби. Тялото е покрито с дребни люспи, гърбът е по-тъмен, а страните изсветляват към корема. Опашната перка е широка и добре развита.
Младите риби са по-издължени. С възрастта тялото става по-високо и масивно. Белият вид може да достигне дължина около 120 см, а пъстрият - над 140 см. Теглото при едрите екземпляри се измерва в десетки килограми, което изисква добре подбран такъм и контролирано вадене.
Разлика между бял и пъстър толстолоб
Белият толстолоб има светло сребристо тяло без големи тъмни петна. Главата му е по-малка спрямо тялото, а коремният кил продължава напред почти до основата на хрилете. Хрилният апарат е пригоден за филтриране на фини частици и фитопланктон.
Пъстрият толстолоб се разпознава по по-голямата глава, тъмносивия гръб и неправилните тъмни петна по страните. Коремният кил е по-къс и се намира в задната част на корема. Пъстрият толстолоб се храни главно със зоопланктон, но приема и фитопланктон и детрит.
Окраската сама по себе си не винаги е достатъчна за сигурно определяне. Във водоеми, където двата вида се отглеждат заедно, се срещат и хибриди с междинни белези. Тогава се гледат размерът на главата, дължината на коремния кил, окраската и строежът на хрилните филтри.
Къде се среща
В родния си ареал двата вида обитават големи речни системи, а след разселването се отглеждат и зарибяват в езера, язовири и стопански водоеми. Разпространението на толстолоб у нас е свързано главно със стопанско отглеждане и зарибяване.
В язовирите рибата предпочита открита вода и често стои далеч от брега. Пасажите могат да се приближат към заливи и участъци, в които се натрупва планктон.
Белият толстолоб е използван за ограничаване на прекомерното развитие на микроскопични водорасли. Резултатът зависи от числеността на рибите, състоянието на водоема и количеството храна. При висока плътност двата вида могат да влязат в хранителна конкуренция с други планктоноядни риби.
Размножаване и растеж
В природата размножаването е свързано с течаща вода и покачване на водното равнище, а полуплаващите яйца се развиват, докато се носят от течението. В много затворени язовири и рибарници липсват условия за размножаване без човешка намеса, затова популациите се поддържат чрез зарибяване.
В стопански условия поколението се получава чрез контролирано размножаване. След това малките риби се отглеждат и разселват в подходящи водоеми. Растежът зависи от температурата, количеството планктон и гъстотата на рибите. При богат хранителен ресурс рибите нарастват бързо, а при прекалено висока численост храната се разпределя между повече екземпляри.
Поведение и хранене
Храненето на толстолоб е свързано с филтриране на водата. Рибата се движи през слой с планктон, отваря уста и пропуска водата през хрилния апарат. Белият вид използва повече фитопланктон и фини частици, а пъстрият приема по-голям дял зоопланктон и по-едри хранителни елементи.
Двата вида се движат на групи и прекарват много време в средните и горните водни слоеве. Когато водата се затопли и планктонът се развие, пасажът може да остане дълго в зона с подходяща храна. При промяна на температурата и разпределението на планктона рибите могат да сменят слоя, в който се задържат.
Този начин на хранене обяснява защо класическата стръв върху куката не е водеща при целенасочения риболов. Рибата обикновено не търси отделни хранителни частици по дъното. При риболов с технопланктон куките се поставят в образувания хранителен облак.
Кога се лови толстолоб
При риболов на толстолоб активността се повишава след трайното затопляне на водата. Подходящият период започва през късната пролет, продължава през лятото и може да се запази в началото на есента, докато във водоема има достатъчно планктон. При захлаждане хранителната активност намалява, а пасажите могат да сменят дълбочината си.
Вятърът влияе върху движението на повърхностната вода и разпределението на планктона. Пасажите могат да сменят дълбочината и местоположението си според условията.
Присъствието на пасаж понякога се вижда по широки завъртания, показване на гръб или опашка и отделни скокове. Белият вид може да изскача рязко при внезапен шум или движение на лодка. Тези признаци показват, че рибата се движи високо, но не доказват, че се храни точно на мястото, където се е показала.
Как да открием пасажа
При търсене на толстолоб наблюдението преди замятане спестява продължително чакане на място без пасаж. По-ценни са няколко последователни показвания в една зона, а не единичен скок далеч от брега.
Проверяват се заливи и брегове, в които вятърът и движението на водата могат да натрупат планктон. Добра насока дават още повтарящи се завъртания, видими следи от едри риби и движение в един и същ слой.
Ако рибата се вижда, но няма кълване, дълбочината трябва да се променя постепенно. При няколко въдици може да се работи на различни нива, докато се намери дълбочината, на която рибите реагират на монтажа. Плувкарските монтажи позволяват бърза промяна на работната дълбочина.
Как се лови толстолоб
Целенасоченият риболов се основава на монтаж, който създава продължителен облак от фини хранителни частици. Разпространен вариант е технопланктонът - пресована таблетка или цилиндър, който се разпада във водата. Дължината на поводите се подбира така, че куките да останат около образувания хранителен облак.
При филтриране около таблетката рибата може да поеме и куката. Остротата на куката, дължината на поводите и тяхното положение спрямо таблетката имат пряко значение. При някои монтажи на куките се добавят малки плаващи елементи, които ги задържат в работната зона.
Риболов с технопланктон
Технопланктонът трябва да се разпада равномерно и да отделя постоянна мътилка. Ако се разтвори прекалено бързо, монтажът остава без хранителен облак. Ако таблетката е прекалено твърда, тя отделя малко частици и образува слаб хранителен облак около куките.
При избора на технопланктон трябва да се следят начинът на разпадане и образуването на хранителния облак. Ароматът се подбира според условията и водоема, но таблетката трябва да отделя дребни частици, а не големи късове.
Полезно е да се следи реалното време за разтваряне. Ако при проверка почти няма остатък, таблетката трябва да се подменя по-често. Ако таблетката е почти цяла, може да се избере по-мек или по-бързо разпадащ се вариант.
Риболов на плувка
Плувкарският монтаж е подходящ, когато пасажът се движи в горния или средния слой. Използва се голяма плувка с достатъчна товароносимост, а под нея се поставя държачът за технопланктона. Дълбочината се настройва така, че облакът и куките да попаднат в слоя, в който се забелязват рибите.
Предимството на този метод е лесната промяна на дълбочината. Ако липсват сигнали, монтажът може да се вдигне или свали. При вятър плувката може да се измества от избраната зона, затова линията трябва да се следи и монтажът да се коригира според условията.
Риболов на дъно
Дънният монтаж е подходящ, когато работната част трябва да остане над избраното място или когато вятърът затруднява използването на голяма плувка. Тежестта остава на дъното, а технопланктонът и куките се разполагат така, че хранителният облак да се образува над него.
Плаващите елементи трябва да държат куките около облака, без да ги издигат прекалено високо. Поводите се проверяват край брега, защото при замятане могат да се усучат около рамката или основното влакно. Прекалено дългите поводи могат да се заплитат, а много късите да задържат куките близо до рамката.
Захранване и избор на място
При риболов на толстолоб захранката трябва да създава фини частици в работния слой. Тежки топки, които падат на дъното и остават цели, не създават подходящ хранителен облак. При дънен подход сместа трябва да образува хранителен облак над дъното, а при плувка да работи около зададената дълбочина.
Изборът на място започва с наблюдение. Ако няма признаци за пасаж, голямото количество храна рядко компенсира грешната позиция. По-разумно е да се промени дистанцията, дълбочината или участъкът, докато се открие движение на риби.
Такъми за толстолоб
За риболов от брега е подходяща въдица с достатъчен запас, която може да изхвърли тежък монтаж и да поеме продължително натоварване. Дължината и акцията се избират според дистанцията, тежестта и мястото за замятане. Прекалено твърдият прът предава повече натоварване към повода и куката, докато по-плавната работа помага при резките тръгвания.
Макарата трябва да има достатъчен капацитет и плавен аванс. Толстолобът може да изтегли значително количество влакно веднага след закачането, затова авансът не трябва да бъде затегнат докрай. Резервът от влакно е важен при риболов на открит язовир, където рибата може да тръгне встрани по брега.
Основното влакно се съобразява с тежестта на монтажа, дистанцията и размера на очакваните риби. При далечно замятане може да се използва шок лидер. Поводите се подбират според конструкцията на монтажа и трябва да издържат натоварването при вадене.
Стойките трябва да държат въдицата стабилно. Основният аванс се настройва предварително, а свободният ход се включва след замятането и поставянето на въдицата на стойката.
Кълване и засичане
Кълването може да започне с леко потрепване, движение на плувката или няколко кратки сигнала по върха. След като куката попадне в устата, често следва ясно потегляне. При правилно натегната линия рибата понякога се закача от тежестта на монтажа и собственото си движение.
Не е нужен широк замах с пръта. Линията се изпъва и се прави кратко, контролирано засичане. Прекалената сила може да разшири отвора в устата, да изправи куката или да скъса повода.
При празни сигнали се проверяват остротата на куките и положението им спрямо хранителния облак. Когато се използват плаващи елементи, проверява се и размерът им.
Вадене на толстолоб
След закачането масата, високото тяло и продължителните тръгвания затрудняват ваденето. Рибата може да поеме навътре, да се движи встрани и да сменя посоката близо до брега. Не бива да се спира рязко. Въдицата поддържа постоянен натиск, а авансът отдава влакно при по-дълго тръгване.
При приближаване до брега едрият екземпляр може да направи ново рязко тръгване. Кепът трябва да бъде широк и дълбок. Рибата се извежда с глава над мрежата, след което рамката се повдига плавно и кепът се придвижва към брега.
Високото тяло затруднява използването на малък кеп. След като рибата влезе в мрежата, напрежението в пръта се намалява. Кепът се придвижва чрез дръжката и рамката, без да се вдига във въздуха само от края на дръжката. При стръмен бряг или едра риба помощта на втори човек улеснява безопасното кепване.
Откачане и внимателно боравене
Устата няма остри челюстни зъби, затова откачането с клещи не е задължително заради самата риба. Клещи или форцепс са полезни, когато куката е навътре, стои под неудобен ъгъл или свободната кука от монтажа създава риск за ръката. При лесно достъпна кука се използва подходящ откачвач, а останалите куки по монтажа се държат под контрол.
По-сериозният риск идва от теглото на рибата и от няколкото куки по монтажа. Едрият екземпляр може да се отметне на брега и да забие свободна кука. Рибата се поставя върху мокра подложка, монтажът се държи под контрол, а тялото се поддържа с две ръце. Не се повдига за хрилните капаци и не се оставя дълго на сухо.
При връщане във водата рибата се държи в нормално положение, докато възстанови равновесието си и започне сама да се придвижва.
Кулинарни качества
В месото има множество фини междумускулни кости, които изискват внимание при филетиране и хранене. По-едрите екземпляри дават дебели филета и позволяват по-лесно отделяне на ребрените кости.
Рибата може да се приготвя печена, пържена, опушена или като част от рибена чорба. Гъстото насичане на филето прекъсва част от фините междумускулни кости и ги прави по-малко осезаеми след приготвяне. Вкусът зависи от водоема, храната и съхранението след улова.
Най-важното при риболов на толстолоб
Риболовът на толстолоб започва с откриване на пасажа и подходящия воден слой. Белият и пъстрият вид си приличат по форма и поведение, но се различават по окраската, размера на главата, дължината на коремния кил и състава на храната.
Работещият хранителен облак, правилната дълбочина и добре настроеният такъм са основата за целенасочен риболов на толстолоб.
Оставете коментар