Таранка - разпространение, разпознаване, хранене и риболов
Таранка (Carassius gibelio), позната и като сребриста каракуда, е сладководна риба от семейство Cyprinidae. В България за вида се използват и двете наименования - таранка и сребриста каракуда.
Рибата има сравнително високо тяло, сребристосива до сивокафява окраска и добре развити люспи. Среща се в язовири, езера, блата, канали и бавнотечащи реки. Понася ниско съдържание на кислород и може да живее във водоеми, в които условията се променят през годината.
Таранката се храни с планктон, дребни организми около дъното, растителна храна и органични остатъци. При риболов приема разнообразна стръв и може да се лови на плувка, фидер и дънен монтаж.
Какво представлява таранката
Таранката е видът Carassius gibelio. Тя принадлежи към семейство Cyprinidae, към което спадат шаранът, каракудата, линът, червеноперката и редица други сладководни риби.
В България названието таранка се използва широко сред риболовците. Другото разпространено име е сребриста каракуда.
Таранката не трябва да се бърка със златистата каракуда Carassius carassius. Двата вида са близки, но се различават по окраска, форма на тялото и някои белези на перките.
Carassius gibelio има широко разпространение в Европа и Азия. При част от популациите в Европа произходът е неясен заради пренасянето на риби между водоеми и объркването с други видове от рода Carassius.
Как изглежда таранката
Тялото е високо и странично сплеснато. Гърбът образува ясна извивка, а коремната част е закръглена.
Окраската варира от сребристосива и сиво-зеленикава до сивокафява. Гърбът е по-тъмен, страните са по-светли, а коремът може да бъде почти бял.
Перките често са сиви или с леко кафеникав оттенък. Гръбната перка е дълга, а задният ѝ край е прав или леко вдлъбнат.
Устата е сравнително малка и няма мустачки. Липсата на мустачки помага таранката лесно да се различи от млад шаран.
Люспите са едри и добре очертани. По страничната линия има около 29-33 люспи.
Таранка и златиста каракуда - каква е разликата
Таранката често се нарича просто каракуда, което създава объркване със златистата каракуда Carassius carassius.
Таранката има по-сребриста или сивкава окраска. Златистата каракуда е по-често бронзова, жълтеникава или златистокафява.
Разлика има и във формата на гръбната перка. При таранката свободният ѝ край е прав или леко вдлъбнат. При златистата каракуда той е по-изпъкнал.
Формата на тялото също може да помогне, но тя се променя според храната, възрастта и условията във водоема.
Само по цвета двата вида не могат да се различат сигурно. При отделни риби окраската може да се различава от типичната за вида.
Таранка и шаран - как да ги различим
Младият шаран понякога се обърква с едра таранка.
Лесен ориентир е устата. Шаранът има мустачки около нея, докато при таранката липсват.
При шарана тялото обикновено е по-удължено, а устата е по-голяма и приспособена за поемане на храна от дъното.
Таранката има по-високо и странично сплеснато тяло. Главата е по-малка спрямо тялото, а устата не се издава напред като при шарана.
При внимателно разглеждане на главата и устата двата вида се различават лесно.
Колко голяма става таранката
Таранката обикновено остава значително по-малка от шарана.
Таранката достига до 46,6 см дължина, тегло около 3 кг и възраст до 10 години.
В много водоеми риболовците срещат риби около 15-25 см. Екземпляри над 30 см вече са добър улов, а теглото се променя според формата на тялото и условията във водоема.
Когато има достатъчно храна, рибите не са прекалено много и температурата е подходяща, таранката расте по-добре.
В малки водоеми с много таранки рибите могат да останат дребни.
Къде се среща таранката
Carassius gibelio има широко разпространение в Европа и Азия.
Видът се среща в езера, язовири, блата, канали, рибарници и равнинни реки със слабо до умерено течение.
В България таранката е широко позната на любителите риболовци и се среща в различни типове сладководни водоеми.
Рибата се справя добре в спокойна вода и често се задържа около растителност, заливи, плитки крайбрежни участъци и места с меко дъно.
В реки предпочита по-спокойни участъци, обратни течения, заливи и места, в които водата се движи по-бавно.
Какви водоеми предпочита таранката
Таранката може да живее при разнообразни условия.
Среща се в големи язовири, малки езера, баластриери, канали и плитки водоеми с обилна растителност. Добре се развива и в бавнотечащи равнинни реки.
Характерна черта на вида е способността да понася ниско съдържание на кислород. Това му помага да оцелява и във водоеми, в които други риби изпитват затруднения.
Видът може да живее и във водоеми с променливи условия и влошено качество на водата.
Таранката често стои около тръстики, водна растителност, паднали клони и участъци с тинесто или смесено дъно.
Растителността осигурява укритие, храна и подходящи места за хвърляне на хайвер.
На каква дълбочина се движи таранката
Таранката не се задържа постоянно на една дълбочина.
През пролетта и началото на лятото често навлиза в плитки и затоплени участъци, където намира храна и места за размножаване.
През горещи летни дни може да се отдръпне към по-дълбока вода или към места с растителност и сянка. Рано сутрин и вечер рибите отново могат да се приближат към брега.
В язовир дълбочината се променя и според нивото на водата. При покачване рибата може да навлезе в залети треви и плитки заливи.
При застудяване се насочва към по-дълбоки и спокойни участъци.
С какво се храни таранката
Таранката е всеядна.
Храната включва планктон, дребни ракообразни, ларви на насекоми, червеи, мекотели, растителни части и органични остатъци около дъното.
Младите риби поемат повече дребни организми и планктон. С растежа започват да търсят храна и по дъното.
Когато водата се затопли, храненето става по-активно. Рибите могат да обикалят плитки места, растителност и участъци с меко дъно.
Разнообразното хранене обяснява защо таранката приема различни видове стръв.
Как се размножава таранката
Таранката хвърля хайвер в плитка и затоплена вода, често върху потопена растителност. Яйцата са лепкави и остават прикрепени към растения и други подводни повърхности.
При част от европейските таранки женските могат да се размножават чрез гиногенеза. Сперматозоиди от мъжки на други шаранови риби активират развитието на яйцата, без бащиният генетичен материал да участва по обичайния начин в потомството.
Не всички таранки се размножават така. Известни са и популации с мъжки и женски риби, при които има полово размножаване.
Гиногенезата помага на таранката бързо да увеличава числеността си в подходящи водоеми.
Таранка през пролетта
Със затоплянето на водата таранката започва да напуска зимните места и да търси храна в по-плитки участъци.
Добре е първо да се проверят заливи, плитки брегове, участъци с растителност и места, в които водата се затопля по-бързо.
В началото на сезона активността може да се променя през деня. След студена нощ рибите понякога се отдръпват към по-дълбока вода, а след няколко часа слънце отново се връщат в по-плитките участъци.
По време на размножителния период таранките се събират около растителност и защитени крайбрежни места.
При риболов през пролетта е добре да се проверяват различни дълбочини, докато се открие къде се храни рибата.
Таранка през лятото
През лятото таранката се храни активно и може да се лови през различни части на денонощието.
Рано сутрин и вечер рибите често навлизат в плитка вода. Там търсят ларви, червеи и друга храна около растителността и дъното.
При висока температура през деня могат да се преместят към по-дълбоки участъци или да останат около тръстики, водорасли и сенчести места.
В малки водоеми прекаленото количество захранка може бързо да нахрани рибата. По-добре е да се подава малко количество на порции.
Ако рибата спре да кълве, е добре да се промени дълбочината или дистанцията.
Таранка през есента
С охлаждането на водата таранката постепенно се отдръпва от част от плитките участъци.
В началото на есента все още може да се лови близо до растителност и в заливи, ако водата остава сравнително топла.
След по-продължително застудяване рибите започват да се задържат на по-голяма дълбочина.
Рибата продължава да се храни, но може да кълве само през по-кратки периоди от деня.
По-дребната стръв и умереното захранване са подходящи при студена вода.
Таранка през зимата
През зимата активността на таранката намалява, но рибата не спира да се храни през целия сезон.
В язовири и езера тя може да се събира в по-дълбоки участъци, където температурата се променя по-бавно.
При по-меко време риболовът може да бъде успешен и в по-плитка вода, ако тя се затопли през деня.
При зимен риболов стръвта обикновено се подава по-пестеливо. Като стръв са подходящи малък бял червей, пинки, вердевас или парче торен червей.
Ако рибата не кълве, е добре да се смени мястото или да се провери друга дълбочина, вместо да се чака продължително.
Къде да търсим таранка в язовир
При риболов в язовир трябва да се следят дълбочината, релефът и растителността.
Заливите са подходящи през пролетта и при топло време. Таранката може да влиза в тях за храна и размножаване.
Други подходящи места са устията на малки притоци, участъци с тръстика, потънали растения и преходи към по-дълбока вода.
При ниско ниво рибата може да се отдръпне от плитките брегове. Тогава трябва да се търси на по-голяма дистанция или около старото речно корито.
Ако във водоема има много дребна таранка, по-едрите риби понякога се държат отделно и могат да стоят на по-голяма дълбочина.
Къде да търсим таранка в река
В река таранката предпочита по-спокойна вода.
Подходящи са заливи, обратни течения, участъци зад препятствия, устия на малки притоци и места с водна растителност.
При силно основно течение рибата често стои встрани от него, където може да се храни, без постоянно да плува срещу течението.
По време на висока вода таранката може да навлезе в залети крайбрежни места и спокойни участъци извън основната струя.
При спад на водното ниво постепенно се връща към коритото и по-дълбоките места.
Риболов на таранка на плувка
Риболовът на плувка е подходящ за таранка в езера, язовири, канали и тихи речни участъци.
Монтажът може да бъде лек, когато рибата е близо до брега и водата е спокойна. При по-голяма дълбочина, вятър или дистанция се избира плувка с по-голяма товароносимост.
Плувката трябва ясно да отчита кълването. Утежнението може да бъде разпределено по влакното или част от сачмите да се групират по-близо до повода.
Стръвта се подава на дъното или малко над него. Точната позиция трябва да се провери на място, защото рибата може да се храни и на няколко сантиметра над меко дъно.
При тиня е добре стръвта да не потъва толкова, че рибата да я намира трудно.
Риболов на таранка на фидер
Фидерът е подходящ, когато таранката стои на по-голяма дистанция или в по-дълбока вода.
Въдицата и върхът се избират според теглото на хранилката, дистанцията и силата на течението.
В спокойна вода може да се работи с по-лека хранилка. При течение теглото се увеличава, докато монтажът остане на избраното място.
Поводът се подбира според размера на рибата и начина, по който кълве. Ако рибата кълве рядко, може да се промени дължината на повода или размерът на куката.
Хранилката трябва да подава достатъчно захранка, без около стръвта да се натрупва прекалено количество храна.
Може ли таранка да се лови на метод фидер
Таранката се лови и на метод фидер във водоеми с шаран, златиста каракуда и други риби, които търсят храна около дъното.
При този метод стръвта стои близо до концентрираната захранка.
Малки пелети, царевица, бял червей и други подходящи примамки могат да се подават на куката.
Размерът на метод хранилката се избира според дистанцията и количеството захранка.
При много дребна риба прекалено голяма хранилка може да внесе повече храна, отколкото е нужно.
Каква стръв се използва за таранка
Таранката приема различни видове животинска и растителна стръв.
Белият червей е подходяща стръв през целия сезон. Една или няколко ларви могат да се поставят според размера на куката и рибата.
Пинки се използват, когато рибата кълве предпазливо и е нужна по-дребна стръв.
Торният червей е подходящ през пролетта, лятото и есента. Може да се подаде цял при по-едра риба или на малко парче.
Царевицата е подходяща в по-топла вода и във водоеми, където рибите са свикнали с растителна храна и захранване.
Хляб, тесто и други меки примамки също могат да се използват за таранка.
Добре е да се носят поне два вида стръв, защото предпочитанията на рибата могат да се сменят през деня.
Захранка за таранка
Захранката трябва да събира рибата около мястото, без да я нахранва прекалено бързо.
За плувка в плитка вода може да се подава смес, която се разпада бързо след попадане във водата.
При по-голяма дълбочина топките се стягат повече, за да достигнат избраното място.
В течение сместа трябва да остане около дъното, вместо бързо да бъде отнесена.
Малки количества бели червеи, пинки, царевица или нарязани червеи могат да се добавят към захранката.
Ако рибата се задържи на мястото, дохранването се прави на малки порции. Ако рибата спре да кълве, първо е добре да се провери друга дистанция или дълбочина.
Въдица и макара за таранка
Такъмът се избира според метода.
При плувкарски риболов близо до брега може да се лови с директен телескоп, болонеза или въдица с макара.
За фидер е подходяща въдица, чийто тест е съобразен с теглото на хранилката и необходимата дистанция.
Макарата трябва да съответства на въдицата, да навива влакното равномерно и да има плавен аванс.
Не е необходим прекалено тежък такъм, ако във водоема се ловят таранки със среден размер.
По-финият такъм е подходящ при предпазлива риба, но трябва да позволява вадене и на шаран или друга по-едра риба.
Как кълве таранката
Начинът, по който таранката кълве, се променя според стръвта, температурата и активността ѝ.
При плувка таранката понякога повдига част от утежнението и плувката се издига. В други ситуации тя се потапя бавно или тръгва встрани.
При фидер върхът може да отчете няколко кратки движения, последвани от по-ясно сгъване.
Не всяко движение изисква моментално засичане. При дребна стръв рибата може да я поеме бързо, докато при червей или царевица са възможни няколко опита преди ясно кълване.
Ако рибата кълве предпазливо, може да се опита с по-малка кука, по-тънък повод или друга стръв.
Как се вади таранка
Таранката обикновено се вади без затруднение, но по-едрите екземпляри могат да натоварят фин такъм.
След засичане рибата се води с равномерен натиск. Влакното не трябва да се отпуска, защото рибата може да се откачи.
Около тръстики, потънали клони и гъста растителност рибата трябва да се насочи към свободна вода.
При по-едър екземпляр кепът намалява риска от откачане край брега.
Ако се лови с тънък повод, авансът трябва да работи плавно при по-рязко движение на рибата.
Защо таранката е толкова разпространена
Таранката може да живее при различни условия и понася ниско съдържание на кислород.
Храни се с безгръбначни, растителна храна и органични остатъци.
Начинът на размножаване помага на таранката бързо да увеличава числеността си в подходящи водоеми. При част от популациите женските могат да се размножават чрез гиногенеза, а при други има и полово размножаване.
В подходящ малък водоем таранката може да стане многобройна. Когато рибите са прекалено много спрямо храната, средният им размер често остава малък.
Таранка - широко разпространена сладководна риба
Таранката е сладководна риба, която се среща в язовири, езера, канали и бавнотечащи реки. Разпознава се по високото странично сплеснато тяло, сребристосивата окраска и липсата на мустачки.
Храни се с планктон, безгръбначни, растителна храна и органични остатъци. През топлите месеци често навлиза в плитки участъци и места с водна растителност, а при застудяване се насочва към по-голяма дълбочина.
Таранката може да се лови на плувка, фидер, метод фидер и дънен монтаж. Бели червеи, пинки, торен червей, царевица и тесто са сред подходящите примамки.
Ако рибата спре да кълве, е добре да се провери друга дълбочина, дистанция или стръв, вместо да се чака продължително на едно място.
Оставете коментар