Сом - описание, местообитание и риболов

Сом е най-едрият сладководен хищник в българските води и риба, която изисква различен подход от повечето сладководни риби. Научното му название е Silurus glanis, а сред риболовците името му се свързва с дълбоки ями, подмоли, нощна активност, тежки монтажи и борба, която може да продължи дълго. Това е риба с едра глава, широка уста, дълги мустаци и тяло без люспи, пригодено за живот в дълбочина и слабо течение.

В България сомът се среща естествено в Дунав и долните течения на неговите притоци. Има го и в Марица, Струма, Тунджа, канали, блата, езера и редица големи язовири. Изкуственото разселване му е дало добри условия във водоеми като Батак, Ивайловград, Александър Стамболийски, Кърджали, Тича и Искър. Там, където има дълбочина, укрития и достатъчно храна, сомът може да достигне сериозни размери.

Риболовът на сом изисква сериозна подготовка. Това не е риба, която се търси с лека линия, случайна кука и неподготвен монтаж. Дори среден екземпляр може да натовари въдицата, макарата, влакното и възлите. При по-едрите риби грешките излизат скъпо: слаб възел, неподходяща кука, старо влакно или прибързано вадене често решават излета за секунди.

Как изглежда сомът

Сомът има външен вид, който трудно се бърка с друга риба. Главата е голяма, широка и вертикално сплескана. Тя преминава почти без ясна граница в меко цилиндрично тяло, което няма люспи. Кожата е гладка и слузеста, а цветът зависи от водоема. Най-често гърбът е тъмносив, сиво-зелен, кафеникав или почти черен, а коремът е по-светъл.

Предната част на тялото е по-масивна, а към опашката формата преминава в странично сплескване. Гръбната перка е малка, изградена от няколко меки лъча. Аналният плавник е дълъг и стига почти до опашката. Гръдните плавници са добре развити и имат твърд костен лъч, който помага на рибата при движение и задържане близо до дъното.

Очите са малки спрямо размера на главата. Сомът не разчита основно на зрението си. Той се ориентира чрез слух, обоняние, осезание и чувствителните си мустаци. На горната челюст има два дълги мустака, които могат да стигнат почти до гръдните перки, а на долната челюст има още два чифта по-къси мустачки.

Устата е широка и покрита отвътре със ситни зъбчета, насочени навътре. Те не са като кучешките зъби на щуката или бялата риба, но задържат плячката сигурно. Сомът сграбчва жертвата, притиска я и я поглъща цяла. При едра риба размерът на плячката може да бъде голям.

Къде се търси сом

Сомът предпочита дълбоки и спокойни места. В реки това са вирове, подмоли, завои, участъци под стръмни брегове, скални цепнатини, паднали дървета, ями и зони със слабо течение до основната струя. В язовири се търси около старо корито, дълбоки склонове, подводни тераси, участъци с камъни, потънали дървета и места, където дребната риба се събира привечер.

Това е риба, която често остава дълго в един район. Ако дадена яма предлага укритие, храна и спокойствие, сомът може да я обитава години наред. По-едрите екземпляри заемат най-подходящите места, а по-малките стоят в периферията или в съседни участъци. Когато храната е достатъчна, в един вир може да има повече от един сом.

В топлите месеци сомът става по-активен. Той е топлолюбива риба и при затопляне на водата започва да се храни по-често. През зимата жизнеността му спада и той прекарва дълги периоди в дълбокото. Пролетта и лятото са основни сезони за риболовците, а топлата есен също може да даде отлични резултати.

Нощта носи добри възможности, но сомът не ловува само тогава. Рано сутрин, привечер и при активност на дребната риба може да се вдигне по-високо във водния слой. В някои водоеми атакува и през деня, ако храната е близо или ако е раздразнен от кльонк.

Поведение и хранене

Сомът е хищник с широк хранителен спектър. Основната му храна са риби, но приема и водни жаби, раци, миди, пиявици, червеи, големи насекоми, мърша, дребни водни животни и понякога птици или гризачи, попаднали във водата. В отделни водоеми може да свикне и с храна, която идва от рибовъдни стопанства или от човешка дейност.

Когато е активен, сомът може да патрулира по границата на дълбочината или да се вдигне към по-плитки участъци. При обилна храна често стои близо до укритие и атакува от къса дистанция. Той не е хищник, който винаги преследва дълго. По-често използва близостта на плячката и внезапното засмукване с широката си уста.

Сомът е важен регулатор във водоема. Когато популацията му е добра, той влияе върху дребната и средната риба, а също върху хищници като костур, щука и бяла риба. Това обаче не го прави лесен за улов. Неговата активност често е кратка, свързана с температура, ниво на водата, движение на хранителната риба и конкретния характер на мястото.

При риболов на сом е важно да се мисли като за риба, която стои ниско, пази дълбочината и не обича излишна светлина и шум. Изборът на позиция, тишината, стабилният монтаж и правилната стръв имат голяма роля.

Стръв за сом

Живата рибка е сред най-често използваните стръвни варианти за сом. Използват се по-едри рибки, според размера на очакваните сомове и правилата на водоема. Стръвта трябва да бъде жизнена, издръжлива и способна да понесе замятане, спускане към дъното и престой на голяма дълбочина.

За по-едри сомове често се използват риби до 20-30 см, когато условията го позволяват. Важното е стръвта да остане активна и да не се скрива в дънни препятствия. Затова монтажът трябва да я държи в работния слой, без да я оставя да залегне в тиня, водорасли или клони.

Едрите земни червеи на грозд са класика. Те дават миризма, движение и обем. Подходящи са за риболов на дъно, на тапа и при по-малки до средни сомове. Големите пиявици също са ценени, защото се движат дълго във водата и издържат добре на куката. Голите охлюви са друг вариант, който работи в отделни водоеми.

Жабите се използват от опитни сомаджии в реки и язовири, където това е разрешено. Големите зелени скакалци, поповото прасе, раци и месо от речна мида също имат място в традиционния риболов на сом. При изкуствено стопанисвани водоеми понякога работят месни отпадъци, дроб, далак или гранулирана храна, ако рибата е свикнала с тях.

Вмирисан суров далак или черен дроб се използва като силно миришеща стръв или за привличане. Този подход обаче не е за всяко място. В едни водоеми може да даде резултат, в други само привлича дребосък, раци или нежелана риба. При сом винаги трябва да се мисли според конкретния водоем.

Захранване при сом

При сом не се разчита на класическо захранване, както при шаран или платика. В много случаи храната на мястото има ограничен ефект, защото сомът се движи според укритията, дълбочината и наличието на плячка. Кюспето може да събере дребна риба, а тя да привлече хищника, но това не е сигурен метод.

В места, където сомът е свикнал с месни отпадъци или гранули от стопанисване, ароматната храна може да има роля. В диви водоеми по-важни са дълбочината, подмолът, рибната активност и времето на излета. Добре подбраната стръв, оставена на правилното място, често носи повече резултат от обилно хранене.

При риболов в ями е важно стръвта да се намира там, където сомът минава или стои. Ако храната падне встрани от дънната линия, рибата може изобщо да не я намери. Затова точността на подаването, тежестта и контролът върху монтажа са важни.

Такъми за сом

Такъмите за сом трябва да бъдат подбрани според реалния размер на рибите във водоема. За по-малки сомове в реки и канали може да се използва по-лек комплект, но при язовири и Дунав е нужно оборудване с голям запас. Въдицата трябва да издържа тежки монтажи, силен напор и дълга борба.

За риболов на тапа или дъно се използват коленни пръти с достатъчен запас, сомски въдици или шаранджийски модели с подходящ тест. Върхът не трябва да бъде прекалено твърд, защото при голяма риба и груба работа може да се стигне до разкъсване на меки тъкани. Нужна е въдица, която поема напора, но запазва контрол.

Макарата трябва да има голям капацитет, плавен аванс и стабилна ос. При целенасочен риболов на едър сом много риболовци избират мултипликатор, защото издържа на сериозно натоварване и дава директен контрол. При стандартни макари размерът трябва да бъде съобразен с дебело влакно и голяма дистанция.

Влакното за сом обикновено започва от 0,40-0,50 мм при монофил, според мястото и метода. При плетено влакно се търси висока издръжливост и защита от протриване. В райони с камъни, миди, дървета и подмоли крайната част на линията трябва да бъде подсилена.

Куките са едри и здрави. Размери от 2/0 до 5/0 са често използвани при риболов с риба, червеи, пиявици или по-едра стръв. При тройки се подбира размер според стръвта и монтажа. Остротата на куката е решаваща, защото устата на сома е широка, а закачането трябва да бъде стабилно.

Риболов на тапа

Риболовът на сом на тапа се използва в реки, язовири и вирове, където стръвта трябва да се държи над дъното или пред подмол. Едрата тапа носи едра жива рибка, пиявица, жаба или друга стръв, без да позволява тя да потъне в препятствията.

При този метод се замята пред скали, подмоли, паднали дървета, дълбоки брегове и участъци, където се знае, че сомът стои. Тапата трябва да бъде достатъчно носеща, но да не създава излишно съпротивление при удар. Дълбочината се настройва така, че стръвта да работи в зоната, където хищникът може да я открие.

При кълване сомът често поема стръвта решително. Не бива да се оставя прекалено много време, защото рибата може да залегне към укритието. Засича се, когато линията се изпъне и има сигурен контакт. След това рибата трябва да бъде насочена далеч от подмол, дърво или камъни.

Дънен риболов на сом

Дънният риболов е основен метод при търсене на сом. Използва се тежък монтаж с подвижно олово, стабилен вирбел, здрав повод и едра стръв. Подвижното олово позволява на рибата да вземе стръвта, без веднага да усети тежестта. При ями, течение и голяма дълбочина тежестта се подбира така, че да държи монтажа на място.

Поводът с рибката за стръв трябва да бъде монтиран така, че да не се усуква. Вирбелът е задължителен, защото едрата стръв се движи и може да завърти линията. При закачки и водорасли може да се използва долна тежест с ограничител, а стръвта да се движи над дъното. Така тя остава видима и не се скрива в препятствията.

При дънен риболов авансът и стойката трябва да са подготвени предварително. Сомът може да поеме стръвта и да тръгне рязко към укритие. Ако въдицата не е стабилно поставена, ударът може да завърши с изгубен такъм. Ако линията е прекалено заключена, първият напор може да скъса влакното или да повреди възел.

Този метод изисква търпение. Понякога стръвта стои дълго без движение, а ударът идва в кратък прозорец. Затова мястото трябва да е избрано внимателно, а стръвта да се проверява периодично, за да остане жизнена и в работна позиция.

Риболов на сом с кльонк

Кльонкът е специален метод за риболов на сом от лодка, при който рибата се привлича чрез характерен звук по водата. Уредът има дръжка и оформена пета, която при правилен удар създава звук, разпространяващ се под водата. Сомът реагира на този звук и се вдига от дълбочината към източника.

Методът е свързан основно с Дунав и се практикува от лодка. Във вътрешните водоеми има ограничения, затова всеки риболовец трябва да се съобразява с актуалните правила за конкретното място. Кльонкът изисква опит, защото звукът, ритъмът, позицията на лодката и подаването на стръвта трябва да работят заедно.

Стръвта при кльонк се държи под лодката или в близост до нея, обикновено на голяма дълбочина. Използват се рибка, пиявици, червеи, мида или друга подходяща стръв. Когато сомът се вдигне, ударът може да бъде решителен. Засичането трябва да бъде контролирано, а въдицата и линията да са готови за дълга борба.

Спининг риболов на сом

Спинингът за сом е спортен и активен метод, който може да донесе изненадващи резултати. Използват се големи въртящи блесни, воблери, рапали, тежки силикони и мъртва рибка на система. Този риболов се прави около вирове, дълбоки участъци, подмоли, камъни и места, където сомът излиза да ловува.

Такъмът трябва да бъде по-сериозен от стандартния спининг за щука или бяла риба. Дори в речен вир може да удари сом над 10-15 кг, затова въдицата, макарата, влакното и поводът трябва да имат реална издръжливост. Воденето често е близо до дъното, с по-бавен ритъм, паузи и контрол върху примамката.

Понякога едно място се облавя дълго без резултат, а после следва удар. Това се случва, когато хищникът се раздразни от повтарящото се движение или когато примамката мине точно през активната зона. При сом на изкуствена примамка ударът е тежък, а борбата е по-активна, защото често рибата е закачена за челюстта.

Кълване и засичане

Кълването на сом обикновено е решително. При дънен риболов рибата поема стръвта, сграбчва я и често се самозасича при тръгване. На тапа сигналът може да бъде потапяне, повличане или внезапно движение на линията. При кльонк контактът често идва след вдигане на рибата от дълбочина.

Сомът поглъща стръвта сравнително бързо. Не е нужно дълго чакане, както при някои други хищници. Засича се, когато линията се изпъне и има сигурен контакт. Движението трябва да бъде рязко, но контролирано, за да не се разкъсат тъкани при по-едра риба.

При спининг се засича веднага при тежък удар, спиране или натежаване. Важно е линията да бъде под контрол, защото големият сом може да тръгне към дъното или към укритие още в първите секунди.

Вадене на сом

Ваденето на сом е най-трудната част от риболова. Риби до около 10 кг могат да се извадят от подготвен риболовец с правилен такъм. При по-едри екземпляри борбата става продължителна и физически тежка. Сомът използва теглото си, дъното, подмолите и всяко препятствие в своя полза.

Ако рибата е закачена в гърлото, често се подчинява по-лесно. Ако куката е в челюстта, борбата може да стане дълга, защото рибата остава активна и не се отказва. Сомът може да легне на дъното, да стои неподвижно и да не позволява да бъде вдигнат. В такива моменти прибързването рядко помага.

Въдицата трябва да държи постоянен натиск, без да се изправя прекалено високо. Авансът трябва да работи плавно, но линията не бива да остава отпусната. Ако рибата тръгне към подмол, дърво или камъни, трябва да се реагира веднага. При лодка често е по-добре да се следва рибата, вместо да се опитва да се спре на място.

Край брега помага втори човек, голям кеп, канджа там, където е позволена, или друг безопасен начин за изваждане. При спортно пускане обратно рибата трябва да се държи мокра, да не се влачи по сухи камъни и да се върне във водата, след като възстанови равновесие.

Сомът като спортен улов

Сомът е риба за търпеливи и добре подготвени риболовци. Той изисква познаване на водоема, сезоните, дълбочините, укритията и хранителните навици. Някои риболовци облавят едни и същи места с години, докато срещнат рибата, която търсят.

Този риболов има свой характер. Такъмите са по-тежки, стръвта е по-едра, борбата е по-дълга, а подготовката започва преди излета. Сомът не прощава слабите места по линията. Затова всеки детайл трябва да бъде проверен: възли, куки, повод, влакно, аванс, стойки и монтаж.

Българските водоеми дават добри условия за развитие на сом. Дългото топло лято, меката есен и наличието на дълбоки язовири създават възможност за едри риби. Срещата с такъв екземпляр остава сред най-силните преживявания в сладководния риболов.

Кулинарни качества на сома

Сомът има бяло, мазно и вкусно месо без дребни кости. По-малките и средни риби се ценят за пържене и печене. При едрите екземпляри месото може да бъде по-мазно, а в опашната част често се натрупва повече тлъстина.

Предната част на рибата обикновено се смята за по-качествена за готвене. Месото става за пържене, печене, скара, яхнии и бавна термична обработка. При правилно почистване и обезмасляване сомът дава добри парчета за трапеза.

Екипировка за риболов на сом от mftackle.com

Риболовът на сом изисква въдици с достатъчен запас, добре подбрани макари, дебели влакна, здрави поводи, едри куки, тежести, вирбели, стойки, сигнализатори, кепове, клещи и аксесоари, които издържат сериозно натоварване. Всеки елемент трябва да бъде съобразен с водоема, размера на стръвта, дълбочината и очакваните риби.

В mftackle.com ще намерите оборудване за риболов на сом на дъно, тапа, кльонк и изкуствени примамки. Подберете комплект, който дава контрол при удар, стабилност при дълга борба и сигурност при работа около дълбоки ями, подмоли и препятствия.