Сивен - разпространение, отличителни белези и местообитания
Сивен (Salvelinus fontinalis) е студенолюбива сладководна риба от семейство Пъстървови. На английски видът е познат като brook trout, но принадлежи към род Salvelinus, а не към род Salmo. Произхожда от Северна Америка, откъдето е разселен в Европа, Азия и други райони с подходящ климат.
В България сивен не е местен вид, а научно потвърденото му разпространение е ограничено. Самовъзпроизвеждаща се популация е установена в горното течение на река Палакария. Видът не е редовен обект на любителски риболов у нас.
Как изглежда сивенът
Сивенът има издължено и леко странично сплеснато тяло. Гърбът е тъмнозелен, маслинен или почти черен и е покрит със светли вълнообразни шарки. Страните са по-светли, с жълтеникави петна и червени точки, оградени от синкав кант. Светлите шарки и червените точки със синкав кант отличават сивена от другите пъстървови риби.
Гръдните и коремните перки, както и аналната перка, имат бял преден кант, следван от тъмна ивица. Останалата част от перките често е оранжева или червеникава. Опашната перка е почти права или слабо вдлъбната, а люспите са дребни и трудно забележими.
Окраската се променя според възрастта, средата и сезона. През размножителния период мъжките придобиват по-наситени оранжеви и червеникави тонове по корема. При полово зрелите екземпляри долната челюст може да се удължи и извие нагоре.
Размери и растеж
В малките планински потоци сивените обикновено остават по-дребни. Често достигат дължина около 25-30 см, но растежът зависи от температурата на водата, количеството храна, гъстотата на популацията и размерите на водоема.
В големи реки и езера отделни риби достигат по-големи размери. При редки едри екземпляри дължината достига 86 см, а теглото - около 8 кг. Такива размери не са характерни за малките планински потоци, където има по-малко храна и пространство.
Разпространение на сивена
Сивенът произхожда от източната част на Северна Америка. Ареалът му включва източна Канада, басейните на Атлантическия океан и Големите езера, горната част на басейна на Мисисипи и Апалачите на юг до северна Джорджия.
Част от популациите обитават малки потоци и реки, а други живеят в езера. При някои крайбрежни популации рибите прекарват част от живота си в солени или слабосолени води, след което се връщат в реките за размножаване.
Сивенът е пренасян извън Северна Америка за рибовъдство и любителски риболов. Среща се в различни части на Европа, Азия и Южна Америка. Някои популации се поддържат чрез зарибяване, докато други се размножават без човешка намеса.
Извън първоначалния си ареал сивенът може да заема участъци, обитавани от местни студенолюбиви риби. Взаимодействието между видовете зависи от температурата, течението, размера на местообитанието и наличната храна. В някои райони сивенът е изместил местни видове пъстърви.
Местообитания на сивена
Сивенът обитава студени, чисти и богати на кислород води. Среща се в планински потоци, горни речни течения, изворни участъци и студени езера. Задържа се в участъци с чакълесто или каменисто дъно, надвиснала растителност и подводни укрития.
В реките рибата често стои във вирове, зад големи камъни, под подмити брегове и около паднали дървета. Там се укрива от силното течение и изчаква храната, носена от водата. По-младите сивени използват пространствата между камъните и плитките участъци с по-слабо течение.
В езерата рибите се движат между плитките места за хранене и студените дълбочини. При затопляне на повърхностната вода се оттеглят към по-дълбоки и по-студени части, ако там има достатъчно кислород. При продължително затопляне студените и богати на кислород участъци, подходящи за вида, намаляват.
Температурата е определяща за оцеляването на вида. Сивенът е приспособен към студена вода. Продължителното затопляне влошава условията за вида и може да принуди рибите да се преместят към по-студени участъци.
За размножаването са нужни чакълести участъци, през които преминава вода. Течението между камъчетата снабдява заровените яйца с кислород. Финият седимент запълва свободните пространства, намалява притока на кислород и затруднява развитието на яйцата.
С какво се храни сивенът
Храната на сивена се променя с възрастта и условията във водоема. Малките риби се хранят с планктон и дребни водни безгръбначни. С растежа започват да приемат ларви на насекоми, червеи, ракообразни и сухоземни насекоми, паднали във водата.
По-едрите екземпляри приемат дребни риби, пиявици, мекотели и земноводни. В потоците сивенът често поема насекоми, паднали от растителността край брега. През топлите месеци се храни и с бръмбари, мравки и скакалци.
Сивенът изчаква в по-спокойна вода край течението, излиза за преминаващата храна и се връща в укритието. Често заема позиции зад камъни, в началото на вировете и там, където силното течение отслабва.
Хранителното поведение се влияе от сезона и часа на деня. При активен летеж на насекоми сивенът може да се издига към повърхността. Ако храната се задържа близо до дъното, рибата се храни около каменистите участъци и вировете.
Размножаване
Сивенът се размножава през есента, когато водата се охлажда. Женската избира място с чисто чакълесто дъно и оформя плитко гнездо чрез движения на тялото и опашката. След оплождането женската покрива яйцата с чакъл, където те остават през студените месеци.
Постоянното преминаване на вода през чакъла осигурява кислород. Участъците, подхранвани от извори или подземни води, често поддържат по-равномерна температура през зимата. Това подобрява условията за развитие на яйцата.
След излюпването малките остават известно време между камъните и използват запасите от жълтъчната торбичка. По-късно напускат чакъла, търсят подходящи укрития и започват да се хранят самостоятелно.
Родителите не пазят яйцата и новоизлюпените риби. Оцеляването на поколението зависи от чистотата на дъното, температурата, водното течение и наличието на укрития.
Разлики между сивен, балканска и дъгова пъстърва
Сивенът се разпознава по светлите петна и вълнообразни линии върху тъмния гръб. Балканската пъстърва има тъмни и червени петна върху кафеникав или златист фон. При сивена белите кантове по долните перки са ясно изразени и са последвани от тъмна ивица, докато при балканската пъстърва този белег обикновено не е толкова отчетлив.
Дъговата пъстърва има розова или червеникава надлъжна ивица по страните. Множество тъмни петна покриват тялото, гръбната перка и опашката. При сивена няма такава непрекъсната странична ивица, а опашката е по-слабо вдлъбната.
Окраската може да се променя според сезона и средата. Сивенът се разпознава по формата на опашката, светлите шарки по гърба и белите кантове на долните перки. Червените точки със синкав кант са типични за сивена, но за точно разпознаване трябва да се сравнят няколко белега.
Сивенът в България
Сивенът не е местен вид в България. В горното течение на река Палакария е установена популация на сивен. Реката е част от басейна на Искър, а изследваният участък се намира на надморска височина между 1350 и 1500 метра.
Наличието на риби от различни размерни групи, липсата на данни за повторно зарибяване през предходните десет години и подходящите условия в реката подкрепят извода, че популацията се възпроизвежда самостоятелно.
Потвърдената популация в Палакария е ограничена до конкретен високопланински участък. Наличните научни данни не показват широко разпространение на сивена в България.
Видът е отглеждан и в български рибовъдни стопанства, включително в опитната станция в Самоков. Отглеждането му в контролирани условия не доказва наличието на самовъзпроизвеждащи се популации в близките водоеми.
Риболов на сивен
В Северна Америка сивенът е популярна риба за спортен риболов. Лови се с мухарски и леки спинингови такъми в реки, потоци и езера. Такъмите се подбират според ширината на реката, силата на течението и размера на рибите.
В тесни потоци късата въдица улеснява подаването под клони и между растителността. Тънкото влакно и малките примамки позволяват точно подаване в ограничени участъци. Риболовецът трябва да се придвижва внимателно, защото сивените реагират на шум и движение край брега.
При мухарски риболов се използват сухи мухи, нимфи и малки стримери. Сухите мухи се подават по повърхността, когато рибите събират насекоми. Нимфите се водят под повърхността, често близо до дъното, а стримерите имитират дребни риби, пиявици и раци.
При спининг се използват малки въртящи блесни, клатушки, джигове и дребни воблери. Замятанията се насочват към вировете, местата зад камъни, подмити брегове и участъци, в които бързото течение преминава в по-тиха вода.
Воденето се съобразява със силата на течението, дълбочината и вида на примамката. Скоростта и паузите се променят така, че примамката да премине близо до укритието.
Сивенът се среща рядко в България и не е обичаен обект на любителски риболов. При установено присъствие на вида трябва да се проверят режимът на конкретния участък, сезонните забрани и правилата за задържане на улова.
Сивенът е разпознаваем по пъстрата окраска, светлите шарки върху тъмния гръб и белите кантове на долните перки. Видът зависи от студена и богата на кислород вода и обитава реки, потоци и езера с чисто каменисто или чакълесто дъно. В Северна Америка е популярен сред риболовците, а в България не е местен вид и се среща рядко.
Оставете коментар