Щипок

Щипок (Cobitis megaspila) е дребна сладководна риба от семейство Виюнови. Живее близо до дъното и е приспособен към стоящи или бавнотечащи води с тинесто дъно. Видът е разпространен в долнодунавския басейн, но точните граници на ареала му продължават да се уточняват.

Наименованието щипок обхваща няколко близки вида с издължено тяло, петниста окраска и подочни шипове. Сходните външни белези затрудняват разграничаването им, а сигурното определяне на Cobitis megaspila невинаги е възможно само по външния вид.

Как изглежда щипокът

Тялото на щипока е тясно, удължено и леко сплеснато отстрани. Тази форма е приспособена към дънния начин на живот и придвижването сред водната растителност. Главата е малка, а устата е разположена от долната страна. Около нея има къси мустачета, чрез които рибата открива хранителни частици и дребни организми по дъното.

Под всяко око се намира малък подвижен шип. Той обикновено е прибран в кожна гънка и се изправя при опасност или при улавяне на рибата. Подочният шип е характерен белег на щипоците и помага за разграничаването им от други дребни дънни риби.

Окраската се слива с цветовете на дъното. Основният цвят варира от светложълтеникав до кафеникав, а по страните преминават редици от тъмни петна. Гърбът е покрит с неправилни петънца и мраморни шарки. Коремната страна е по-светла.

При екземплярите от приток на Прут, определени като Cobitis cf. megaspila, тъмните петна по средната линия на тялото са едри и вертикално издължени, а гръбната перка започва приблизително на нивото на основите на коремните перки. За Cobitis megaspila е характерно черно петно в горната част на основата на опашната перка. Научното име megaspila произлиза от гръцките думи за голям и петно и вероятно се отнася до този белег.

Размери и различия между половете

Щипоците са дребни риби и рядко се забелязват от хората, които посещават реките и езерата. Изследваните екземпляри, определени като Cobitis cf. megaspila от приток на Прут, са били със стандартна дължина под 54 мм. Тези стойности не трябва да се приемат като максимален размер за вида, тъй като изследваният материал е ограничен.

Женските при представителите на рода обикновено достигат по-големи размери от мъжките. При половозрелите мъжки в основата на първия разклонен лъч на гръдната перка се развива характерна костна пластинка, известна като орган на Канестрини. Нейната форма е важен белег при разграничаването на отделни видове.

Само окраската не е достатъчна за сигурно разпознаване. Петната могат да се различават според възрастта, пола, състоянието на рибата и средата. При близките видове има припокриващи се белези, а в рода Cobitis са известни диплоидни видове и полиплоидни форми с хибриден произход. При определянето учените използват морфологични, цитогенетични и генетични методи.

Таксономия на Cobitis megaspila

Видът е описан от Теодор Налбант през 1993 г. Типовото находище е канал при Караорман в делтата на Дунав, Румъния. Описанието включва серия от екземпляри от делтата и две риби от район южно от Букурещ.

Таксономичният статут на Cobitis megaspila дълго време е бил предмет на спорове. Видът е приеман и за синоним на Cobitis elongatoides, но съвременните генетични и морфологични данни подкрепят разграничаването им като отделни видове.

Положението на гръбната перка и петната при основата на опашката помагат при разграничаването от близки видове, но не са достатъчни за сигурно определяне. При част от изследваните екземпляри са установени смесени външни признаци, затова морфологичните белези се разглеждат заедно с генетичните и хромозомните данни.

Разпространение на щипока

Cobitis megaspila е разпространен в долното течение на Дунав в Румъния и във водосбора на Прут в Молдова. Екземпляри, определени като Cobitis cf. megaspila, са изследвани и в река Раковец, приток на Прут.

В Румъния видът е свързан с долното течение на Дунав, Дунавската делта и лагунната система Разим-Синое, но точните граници на разпространението му остават неясни.

Разминаванията в данните са свързани с промените в таксономията, малкия брой изследвани екземпляри и трудното разграничаване от близки видове. При теренни проучвания щипоците могат да останат незабелязани заради малките си размери, дънния начин на живот и способността да се заравят в тинестото дъно.

В България общото название щипок обхваща няколко близки вида от родовете Cobitis и Sabanejewia, които имат сходни външни белези и окраска. Няма сигурни съвременни данни за присъствието на Cobitis megaspila в българските сладки води.

Местообитание и поведение

Cobitis megaspila се свързва със стоящи и бавнотечащи сладки води с тинесто дъно. Подходящи условия има в канали, разливи, крайезерни участъци и спокойни части на речната система. Тинестото дъно позволява на рибата да се прикрива и да търси храна в горния му слой.

Петнистата окраска намалява видимостта ѝ върху пясък, тиня, растителни остатъци и дребни камъчета. При уплаха щипоците могат бързо да се заровят частично в тинестото дъно, което намалява видимостта им и им помага да останат скрити.

Малките очи, долната уста и мустачетата около нея са приспособления за търсене на храна по дъното. Данните за храненето на Cobitis megaspila са ограничени и не позволяват точно описание на хранителния му режим.

Храната вероятно включва дребни безгръбначни, ларви и органични частици от дъното, но съставът ѝ през различните сезони не е установен.

Размножаване

Размножаването на Cobitis megaspila не е подробно проучено. Липсват конкретни данни за размножителния период, броя на яйцата и развитието на ларвите в естествените местообитания.

При други представители на рода хайверът се полага сред гъста водна растителност, а отделянето му може да протече на няколко порции. При C. megaspila не е установено дали хвърлянето на хайвера протича по същия начин.

Конкретните места за хвърляне на хайвера и условията за развитие на яйцата и младите риби при C. megaspila не са установени.

Роля на щипока във водната среда

Щипокът вероятно участва в хранителните връзки между дребните организми по дъното и по-едрите водни хищници. Липсват подробни данни за конкретните видове, които се хранят с него.

Присъствието на щипоци допринася за разнообразието на крайречните и делтовите води. Малките им размери и дънният начин на живот затрудняват проследяването на популациите.

Щипокът и любителският риболов

Cobitis megaspila не е обичаен обект на любителски риболов, тъй като е дребна риба, която се придържа към дъното.

Отделните видове трудно се разграничават на място, а някои от тях имат ограничено разпространение и природозащитно значение. Неразпознатият екземпляр може да принадлежи към рядък или слабо проучен вид, затова при случаен улов е добре да бъде освободен внимателно в същия участък.

При освобождаването трябва да се внимава с подочните шипове, които рибата може да изправи при опасност.

Заплахи и състояние на вида

За Cobitis megaspila няма публикувана самостоятелна оценка в Червения списък на IUCN. Липсата на оценка не позволява да се направи извод дали популациите му са стабилни или застрашени.

Ограниченият ареал прави вида зависим от състоянието на каналите, заливните езера и бавнотечащите води, които обитава. Загубата или промяната на тези местообитания може да засегне отделните популации.

Промените в речния отток могат да нарушат връзките между реката, каналите и заливните езера. Изолирането на отделни водни тела може да ограничи разселването и обмена на индивиди между малките популации.

Бъдещо покачване на морското равнище и засилено проникване на солена вода могат да намалят подходящите сладководни местообитания в Дунавската делта, но мащабът на въздействието остава несигурен.

Защо определянето на вида е важно

Щипоците изглеждат сходни, но външно близките форми могат да принадлежат към различни видове. Неправилното определяне създава риск от неточности в данните за разпространението и състоянието на отделните видове.

Cobitis megaspila се приема за самостоятелен вид, но точните граници на разпространението и състоянието на популациите му остават неясни.

Щипокът остава незабележим за повечето посетители на реките, но присъствието му е част от разнообразието на долнодунавските води. Опазването на бавнотечащите и заливните води е важно за съхраняването на местообитанията, с които Cobitis megaspila е свързан.