Сом - мустакатият хищник на дълбоките български води
Сомът е една от най-разпознаваемите сладководни риби у нас. Научното име, с което се среща в литературата, е Silurus glanis. За риболовците той е свързан с дълбоки ями, тихи нощи, тежки линии и напрегната борба, при която всяка слабост в такъма бързо излиза наяве.
Тази риба не прилича на типичните люспести обитатели на реките и язовирите. Сомът има голяма глава, широка уста, дълги мустаци и гладка кожа без люспи. Тялото му е масивно в предната част, а към опашката се стеснява и се сплесква странично. Във водата се движи ниско, близо до дъното, и умее да ползва всяко укритие в своя полза.
За начинаещия риболовец сомът е лесен за разпознаване, но труден за правилно търсене. За опитния сомаджия той е риба на детайлите: място, дълбочина, тишина, здрава линия, жива стръв и достатъчно търпение. Уловът на едър сом не започва при кълването, а още при избора на бряг, лодка, монтаж и време за риболов.
Как се разпознава сомът
Глава, уста и мустаци
Главата на сома е широка, ниска и голяма спрямо тялото. Устата е една от най-силните му отличителни черти: отваря се широко и позволява на рибата да засмуква плячката от близко разстояние. Вътре има ситни зъбчета, насочени навътре. Те не режат като зъбите на щука, но задържат рибката, жабата или друга храна много сигурно.
Двата дълги мустака на горната челюст са ясно видими дори при по-малки екземпляри. На долната челюст има още два чифта къси мустачки. Чрез тях сомът усеща дъното, препятствията и движението на дребни животни около себе си. Малките очи подсказват, че зрението не е водещото му сетиво.
Тяло, кожа и перки
Сомът няма люспи. Кожата му е гладка, хлъзгава и покрита със слуз, което помага на рибата да се движи между камъни, клони и подмоли. Гърбът обикновено е тъмен: сивкав, зеленикав, кафеникав или почти черен според водата и дъното. Коремът е по-светъл, а страните често имат неравномерни тъмни петна.
Гръбната перка е малка и стои близо зад главата. Аналната перка е дълга и достига почти до опашката, което придава на задната част на рибата характерен вид. Гръдните перки са добре развити и помагат при маневриране на дъното. При едра риба широката глава и дългата задна част на тялото се набиват на очи още в кепа или до лодката.
Разлика от други хищници
Сомът трудно се бърка с бяла риба, щука или костур. Липсата на люспи, мустаците, широката уста и малката гръбна перка са достатъчни белези. Младите сомчета понякога изглеждат по-тънки и пъргави, но пак имат същата форма на главата и ясно изразени мустачки.
Местообитания и разпространение в България
Сомът е свързан с големи реки, долни течения, стари корита, канали, блата, езера и дълбоки язовири. В България се среща в Дунав и в долните части на негови притоци. Познат е и от Марица, Струма, Тунджа, различни канали, блата и големи стоящи води.
Разселването му е дало добри условия и в редица язовири. Сред водоемите, в които риболовците го познават, са Батак, Ивайловград, Александър Стамболийски, Кърджали, Тича и Искър. Там сомът намира дълбочина, укрития и достатъчно риба за храна.
Речни места
В реките сомът търси дълбоки вирове, завои с подмит бряг, участъци под стръмни склонове, коренища, паднали дървета, камъни и места със слабо течение до основната струя. Добрата позиция не е само дълбока. Тя трябва да дава прикритие и път към храна. Затова подмол с дребна риба наблизо е много по-ценен от гола яма без живот.
Язовири и стоящи води
В язовирите сомът се държи около старо корито, стръмни подводни склонове, каменисти участъци, потънали дървета и места, където пасажите се събират привечер. Дълбочината му дава сигурност през деня, а по-плитките участъци стават интересни при движение на дребната риба.
Едрият сом може да обитава дълго един и същ район, ако там има спокойствие, укритие и храна. По-дребните риби често стоят по краищата на тези места. Когато водоемът е богат на храна, в един по-голям вир или залив може да има повече от една риба.
Поведение и хранене
Сомът е силен хищник, но не е постоянно в гонитба. Той често чака близо до укритие и напада от близко. Широката уста създава силно засмукване, а ситните зъбчета не позволяват на плячката лесно да се измъкне. Затова ударът нерядко се усеща като внезапно натежаване, повличане или рязък напор към дъното.
Основната му храна са риби. Приема и жаби, раци, миди, пиявици, червеи, едри насекоми, мърша и дребни водни животни. В отделни водоеми сомът може да свикне и с храна от стопанисване на риба, но това не е правило за всяко място.
Топлата вода го кара да се храни по-активно. През студените месеци сомът прекарва повече време в дълбокото и се движи по-малко. Пролетта, лятото и топлата есен дават повече шансове за среща с него. Нощният риболов е силно свързан с този вид, но рибата може да вземе и сутрин, привечер или през деня, когато храната е наблизо.
Риболов на сом
Риболовът на сом изисква сериозна подготовка. Дори средна риба натоварва въдицата, макарата, влакното, куката и възлите. При едър екземпляр прибързването, старото влакно или слабият повод могат да провалят излета за секунди.
Дънен риболов
Дъното е класически избор при дълбоки ями, речни вирове и язовирни склонове.
Ползва се тежест, която държи монтажа на място, здрав вирбел, здрав повод и едра стръв. Подвижното олово дава на рибата по-свободно поемане на стръвта, а добре подбраната тежест пази линията от изместване в течение.
При закачки стръвта трябва да бъде поднесена така, че да не се скрие в тиня, клони или водорасли. Живата рибка не бива да оплита повода. Затова вирбелът, дължината на повода и мястото на подаване са решаващи за чистата работа на монтажа.
Риболов на тапа
Тапата се ползва, когато стръвта трябва да се задържи над дъното, пред подмол или край препятствие. Едрата плувка носи жива рибка, грозд червеи, пиявица или друга по-обемна стръв. Дълбочината се настройва така, че стръвта да остане видима и достъпна за рибата, без да заляга в закачките.
Кльонк и лодка
Кльонкът е специален метод от лодка, при който звукът по водата може да вдигне сом от дълбокото. Техниката изисква точен ритъм, контрол на лодката и стръв, държана на правилната дълбочина. Този начин на риболов е познат най-вече по Дунав, а за вътрешните водоеми риболовците трябва да следят актуалните правила за конкретното място.
Спининг
Сомът се лови и на изкуствени примамки. Работят големи въртящи блесни, воблери, тежки силикони и мъртва рибка на система. Търсят се дълбоки брегове, изходи на вирове, камъни, подмоли и места, където хищникът излиза да храни. Воденето е по-бавно, с контрол близо до дъното и с паузи, които дават време на рибата да атакува.
Такъми, стръв и захранване
Въдица, макара и влакно
Комплектът за сом трябва да отговаря на водоема и очакваните риби. За малки реки и канали се ползва по-лек такъм, но в големи язовири и Дунав е нужен сериозен запас. Въдицата трябва да поема силни напори, без да губи контрол. Макарата се избира с голям капацитет, плавен аванс и стабилна ос.
При монофил често се започва от 0,40-0,50 мм. Плетеното влакно трябва да има висока издръжливост, а крайният участък се подсилва там, където има камъни, миди, дървета и подмоли. Куките са едри, здрави и остри. Размери 2/0 до 5/0 се ползват при рибка, червеи, пиявици и други едри примамки от животински произход.
Стръв
Живата рибка е много разпространена стръв за сом. Размерът ѝ се съобразява с рибите във водоема и с правилата за мястото. Грозд едри земни червеи работи добре при дъно и тапа, а пиявиците издържат дълго и дават движение. В някои водоеми се ползват жаби, раци, месо от речна мида, голи охлюви, големи зелени скакалци и попово прасе, когато това е разрешено.
Миризливи месни примамки, далак или дроб имат резултат само на определени места. В други води могат да привлекат раци или дребна нежелана риба. При сом мястото и поднасянето на стръвта са по-важни от обилното хранене. Кюспето може да събере дребна риба, а тя да привлече хищника, но този похват не е сигурен.
Кълване, засичане и вадене
Кълването на сом често е ясно: тапата потъва или тръгва, дънната въдица натежава, линията се изпъва, а при спининг се усеща тежък удар или внезапно спиране. Не е нужно дълго изчакване. Засича се при реален контакт с рибата, с твърдо и контролирано движение.
След засичането сомът често търси дъното, подмола или най-близкото препятствие. Въдицата трябва да държи постоянен натиск, а авансът да отдава плавно. Отпусната линия дава шанс на рибата да се освободи, но прекалено заключен аванс къса влакно или отваря кука.
При едър сом борбата може да продължи. Рибата понякога ляга на дъното и не помръдва. Тогава силовото дърпане рядко носи успех. По-добре е натискът да остане постоянен, а риболовецът да пази ъгъла на въдицата и линията. До брега помага втори човек, голям кеп или друг безопасен начин за изваждане според мястото и правилата.
Чести грешки при риболов на сом
- Търсене на едра риба със слаб повод, старо влакно или малка кука.
- Поставяне на стръвта в самите закачки, където тя бързо се скрива или оплита.
- Заключен аванс при дънен риболов и лошо укрепена стойка.
- Шумно движение по брега в плитки заливи и край подмоли.
- Прекалено прибързано засичане без контакт с рибата.
- Опит за силово вадене на едър сом от камъни или паднали дървета.
Кулинарни качества и грижа за улова
Сомът има бяло и мазно месо без дребни кости. Малките и средните екземпляри се ценят за пържене, печене, скара и ястия с по-бавна термична обработка. При големи риби месото може да бъде по-мазно, а около опашката се натрупва повече тлъстина.
Ако рибата ще се пуска обратно, тя трябва да остане мокра и да не се влачи по сухи камъни или пясък. При връщане във водата се държи спокойно, докато възстанови равновесие и започне сама да се оттласква.
Риболовни правила и практична преценка
Преди риболов на сом в река, язовир или канал риболовците трябва да проверят актуалните български правила за съответния водоем. Това важи за разрешените методи, периода на риболов, стръвта и начина на ползване на лодка или кльонк.
Сомът е риба, която заслужава добра подготовка. Най-смисленият риболов започва с правилно разпознаване на мястото: дълбочина, укритие, движение на дребна риба и чист път за вадене. Здравият такъм, внимателното боравене с улова и разумното отношение към едрите риби пазят и риболовеца, и водоема.
Оставете коментар