Кротушка - малка дънна риба на чистия пясък и чакъл
Кротушката е дребна сладководна риба от семейство шаранови. Научното име, с което се среща в литературата, е Gobio gobio. В различни краища на страната е позната и с имена като воденичарка и дерменджийка. За риболовците тя е позната речна рибка, която се държи близо до дъното и се търси на леки такъми.
На пръв поглед кротушката не изглежда зрелищна, но има ясни белези. Тялото е издължено и стегнато, главата е сравнително едра за размерите на рибката, а устата е обърната надолу. В двата ъгъла на устата има по едно мустаче. Точно тези мустачета са добър белег на брега, защото веднага подсказват, че рибата търси храна по дъното.
Кротушка се свързва с чиста вода, твърдо дъно и дребен речен живот. Тя не е трофейна риба, но носи приятен риболов на плувка и е добър вид за усвояване на фин такъм, точно подаване и леко засичане. При добро място пасажът може да се задържи пред риболовеца и да даде живо темпо през светлата част на деня.
Разпознаване на кротушка край водата
Тяло, глава и уста
Кротушката има вретеновидно тяло, по-дълго, отколкото високо. Гърбът не е висок, коремната линия е сравнително права, а рибката стои ниско над дъното. Тази форма ѝ помага да се задържа в течение, зад камъни и по чисти участъци, без да бъде лесно отнасяна от водата.
Главата е забележима за толкова малка риба. Устата е долна, насочена към грунда, и не е предназначена за гонене на плячка в открита вода. Когато кротушката рови между песъчинки, ситен чакъл и дребни камъчета, мустачетата до устата ѝ помагат да усеща храна. При току-що извадена риба те се виждат ясно, стига риболовецът да не бърза да я откачи.
Окраска, петна и перки
Гърбът на кротушката може да бъде маслинен, сивкав, зеленикаво-кафяв или по-тъмен според водата и дъното. Страните са по-светли, а по линията на тялото личи ред от тъмни петна. Те може да изглеждат кафяви, почти черни или със студен синкав оттенък. Тази петниста странична линия е един от най-полезните външни белези.
Люспите са едри за малките размери на рибката и не са покрити с много слуз. Перките са жълтеникави до бледокафяви и често носят тъмни прекъснати чертички. При по-бистра вода тези шарки се набиват на очи, когато рибата се завърти в кепчето или в мократа ръка.
Размери и близки по вид дребни риби
Кротушката достига около 20 см и до 100 г, но при риболов на въдица обичайният размер е около 12-15 см. По-дребните екземпляри се бъркат с други малки речни риби, ако се гледа само размерът. Долната уста, двете мустачета и редът от петна по страните дават по-сигурно разпознаване.
От уклей и други дребни риби на горните водни пластове кротушката се различава лесно по поведението си. Тя не се вдига трайно към повърхността, не играе на широки пасажи над водата и не гони храна в откритото. Държи се близо до дъното, прави къси придвижвания и бързо се връща към укритие или към чистия участък, по който се храни.
Къде живее кротушката
Дъно, течение и чиста вода
Кротушката търси чисти води с пясъчно, чакълесто или слабо каменисто дъно. Дълбока тиня и плътна растителност не са типични места за тази рибка. Там стръвта потъва неестествено, храната се разпилява, а кротушката няма същото удобство да обира дребна храна от дъното.
В река тя се чувства добре по плитки и средно дълбоки бързеи, стига течението да не е прекалено силно за дребното ѝ тяло. Много добри места са зад камъни, до границата между бърза и по-тиха вода, в малки обратни течения и в участъци, където пясъкът преминава в ситен чакъл. Там рибите пестят сили и събират храна, донесена от струята.
Плитко през топлите дни, по-дълбоко в хладно време
През лятото кротушката може да излезе на малка дълбочина, ако водата е бистра, дъното е чисто и има храна. В слънчеви дни пасажът се мести на къси разстояния, като спира зад камъчета и неравности по дъното. Риболовецът често вижда самото дъно, но рибките остават трудни за забелязване, защото окраската им се слива с пясъка и чакъла.
През есента и ранната пролет кротушката по-често се търси в по-дълбоки места, включително участъци над 2 метра. Тогава рибите не се разпиляват толкова по плитчините и могат да се задържат в по-тихи вирове. В затворени водоеми присъствието ѝ е свързано с участъци с чисто дъно, а не с гъста водна растителност.
Поведение и хранене
Кротушката е стадна дънна риба. Когато една рибка бъде уловена на правилното място, има шанс наблизо да има още. Пасажът не стои неподвижно, а обхожда малък участък, в който намира дребна храна по грунда. Затова точността на подаване има по-голямо значение от далечното замятане.
Храненето е свързано с долната уста и мустачетата. Рибата обира дребни частици, животинска храна и меки парчета стръв от пясъка, чакъла или между камъчетата. Тя не атакува грубо, но когато е събрана на захранката, взема стръвта уверено.
Кротушка се лови през деня и не налага ранно стоене по тъмно. В много речни места риболовът започва спокойно сутрин, когато светлината вече позволява точно водене на плувката. Бистрата вода изисква по-тихо поведение на брега, защото дребните риби виждат добре резки движения и грубо падане на линията.
Риболов на кротушка на леко
Плувка в река и тихи води
Кротушката най-лесно се лови на леко, с малка плувка и стръв, подадена близо до дъното. В река линията се води така, че стръвта да мине през местата зад камъни, по края на струята или през малки затишия. Ако стръвта се движи прекалено високо, рибата я подминава; ако влачи грубо по камъните, кълването става по-трудно за разчитане.
В тихи води плувката се настройва фино, а стръвта се оставя почти на дъното. Кротушката не изисква мощно замятане. По-важни са лекото падане на линията, чистото петно пред риболовеца и редовното, но умерено подхранване.
Линия без плувка и рачило
В течение може да се пробва и лека линия без плувка, която се търкаля по дъното. Такъв риболов изисква добър усет, защото кълването се усеща по върха или по влакното. Той има смисъл на места, където плувката се задържа трудно или водата постоянно я изкарва извън каменистия участък.
Кротушка се лови и с рачило на места с по-дълбок речен вир и бавно въртене на водата. На рачилото се поставя плосък камък с жилав качамак и след кратък престой уредът се вади рязко. Преди такъв риболов риболовецът трябва да свери актуалните български правила за уредите, разрешените водоеми и начина на ловене.
Такъми, стръв и захранка
Прът, влакно, куки и плувка
За кротушка добре работи лек телескоп без водачи с дължина около 4-4,5 метра. Основното влакно около 0,12 мм и повод 0,10 мм или по-тънък дават достатъчна финост за бистра вода. Такъмът не трябва да е груб, защото малката стръв губи естествен вид, а леката плувка започва да се движи неубедително.
Устата на кротушката е сравнително голяма за дребна риба, а устните са здрави. Куки около No14 до No12 работят добре, като изборът зависи от големината на стръвта и рибките на мястото. Малката плувка е по-добра от ярък и тежък модел, особено в бистра река.
В спокойна вода сачмите се разпределят така, че плувката да показва и леко докосване. В течение утежнението може да се събере по-компактно, за да държи стръвта близо до дъното. При по-бърза вода работи и монтаж с утежнение на отделно парче влакно, при който поводът със стръвта се изпъва от течението малко над грунда.
Стръв и подхранване
Ситни торни червеи, малки парченца от по-едър торен червей и мамарец в река са добра стръв за кротушка. В тихи води мачкан хляб също дава риби, когато пасажът е наблизо. Стръвта трябва да бъде малка и чисто поставена, така че жилото на куката да остане открито.
Захранката може да бъде съвсем проста: накиснат хляб, глина и малко кюспе. Глината прави лека мътилка и задържа храната близо до дъното. В неподвижна вода се подават няколко малки топки на избраното място, а в течение е по-добре да се подава по малко и по-редовно, за да не отнесе водата всичко наведнъж.
Когато кълването отслабне, ситно накълцани торни червеи могат да върнат рибките към петното. Подхранването не трябва да прехранва пасажа. При кротушката дребната, постоянна храна държи рибите по-добре от голяма буца, която ги насища бързо.
Кълване, засичане и вадене
Кълването на кротушката е сравнително ясно. В тихи води плувката потрепва и тръгва надолу с равномерно потъване. В река понякога се виждат две кратки дръпвания, след които плувката тръгва по-широко или леко встрани. Това е моментът за късо повдигане на върха.
Засичането не трябва да е рязко. Достатъчно е спокойно движение с китката или леко повдигане на пръта. Здравите устни на рибката държат куката добре, когато размерът ѝ отговаря на стръвта. Тъкмо затова кротушката е приятна риба за начинаещи и деца, които се учат да четат плувката.
Ваденето е кратко. След засичането рибката се изважда без дълга борба и без натоварване на линията. При силен риболов темпото може да стане бързо, но е редно уловените риби да се държат внимателно, с мокри ръце или в кепче, ако ще бъдат връщани.
Кротушката като жива стръв и като храна
Кротушката се цени и като стръв за речен кефал, бяла риба и по-едър костур. При риболов с жива рибка се поставя на плувка или на дънна линия с повдигане от дъното чрез малък поплавък от корк, булдо или стиропор. Преди такъв риболов е редно да се сверят правилата за съответния водоем, защото употребата на жива риба за стръв не е еднакво допустима навсякъде.
Кулинарно кротушката е дребна, но приятна риба от чиста вода. Месото е бяло, нежно и леко сладникаво, а най-познатият начин за приготвяне е пържене. Недостатък е твърдият гръбнак за толкова малка рибка. Ако рибата идва от затворен тинест водоем, вкусът може да бъде по-лош от този на речните екземпляри.
Грешки при търсене на кротушка
- Търсене върху дълбока тиня. Кротушката предпочита пясък, ситен чакъл и дребни камъни, а не меко дъно с много растителност.
- Прекалено груба линия. Дебело влакно, тежка плувка и голяма стръв правят кълването по-неясно.
- Стръвта се води високо. Рибата се храни близо до дъното и рядко се вдига за дълго към повърхността.
- Силно захранване наведнъж. Малките риби се засищат бързо, а течението може да отнесе храната извън мястото.
- Рязко засичане. Лекото повдигане е достатъчно и пази устата на дребната риба.
Кратки бележки за риболовеца
Кротушката е малка риба, но учи на точност. Тя иска чисто дъно, фина линия, дребна стръв и внимателно водене. Когато пасажът се събере, риболовът става жив и ясен, без тежки такъми и без далечни замятания.
Преди излет е добре риболовците да сверят актуалните български правила за съответния водоем, уредите и ползването на жива рибка за стръв. При връщане на улова кротушката трябва да се откача бързо и с мокри ръце, защото дребните риби се нараняват лесно при сухо стискане.
Оставете коментар