Кротушка

Кротушка е малка сладководна риба от семейство шаранови. Научното ѝ название е Gobio gobio, а у нас е позната още като воденичарка и дерменджийка. Това е типична дънна рибка, която се среща в чисти води с пясъчно, чакълесто или слабо каменисто дъно.

Големината и окраската на кротушката могат да се различават според водоема. Достига около 20 см дължина и тегло до 100 г, но на въдица най-често се ловят риби около 12-15 см.

Как изглежда кротушката

Кротушката има вретеновидно тяло, сравнително едра глава и долно разположена уста. В ъглите на устата има по едно мустаче. Тези мустачета помагат при търсене на храна по дъното.

Гърбът може да бъде зеленикаво-кафяв, сивкав или маслинен. Люспите са сравнително едри за размера на рибката и по тях почти няма слуз. От двете страни на тялото, по протежение на страничната линия, се виждат по-тъмни петна. Цветът им може да бъде тъмнокафяв, почти черен или синкаво-черен.

Плавниците са жълтеникави и изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Формата на тялото е пригодена за живот близо до дъното, но кротушката може да се срещне и в доста плитки води, стига те да са чисти и да имат подходящо дъно.

Къде се среща кротушката

Кротушката предпочита чисти води със сравнително твърдо дъно. Най-добре се чувства над ситен чакъл, пясък или дребни камъни, а места с гъста растителност и дълбока тиня избягва.

В реките често се държи в плитки и средно дълбоки бързеи през топли и слънчеви дни. За да не стои постоянно в основната струя, кротушката се задържа зад по-големи камъни, в затишия и в места с по-слабо течение. Премества се на къси разстояния от едно защитено място към друго.

През есента и ранната пролет кротушката по-често се търси в по-дълбоки места, често над 2 метра. През лятото кротушката може да се търси и по-плитко, стига дъното да е чисто и да има достатъчно храна.

Стръв, захранка и такъми за кротушка

Стръв и захранка за кротушка

Кротушката е стадна риба и захранката често дава добър резултат. Това е една от най-типичните дневни риби у нас, така че няма нужда риболовецът да бъде на водоема по тъмно. Често добрият риболов започва спокойно сутрин, когато рибата вече се движи и търси храна по дъното.

Мястото е решаващо при риболов на кротушка. Трябва да се търси чисто дъно, най-добре каменисто или пясъчно. В спокойни води може да се хвърлят 5-6 топки мачкан хляб с глина. При течение е по-добре да се подава често, но на малки топчета, за да не се отнася всичко твърде бързо.

Съставът на захранката може да остане прост - накиснат хляб, глина и малко кюспе. Глината създава мътилка с мирис на храна, която дънно хранещите се рибки усещат и следват към мястото.

След като кротушките се съберат, подхранката може да се подава редовно, но в малки количества. Целта е да се поддържа хранителен облак около избраното място, без рибата да се прехранва. При спад в кълването може да се добавят ситно накълцани торни червеи.

За кротушка не е нужна сложна стръв. Най-често се използват ситни торни червеи или парченца от средни торни червеи. В река мамарецът също е отлична стръв и често дава много добър резултат. В неподвижни води мачканият хляб също дава резултат.

Такъми за кротушка

За риболов на кротушка е подходящ телескоп без водачи с дължина около 4-4,5 метра. Основното влакно може да бъде 0,12 мм, а поводът 0,10 мм или по-тънък.

Кротушката има сравнително голяма уста със здрави устни, затова може да поеме и по-едри куки. Подходящи са размери около №14 до №12, според стръвта и рибите на мястото.

Плувката трябва да бъде малка и лека. При риболов в река е добре да не бъде в прекалено ярки цветове, защото водата в бързеите често е бистра и рибата вижда добре.

Утежняването зависи от водоема. В неподвижни води се търси тънко балансирано положение на плувката с равномерно разположени сачми. В река утежнението може да се групира по-близо до плувката, като една средна сачма се поставя на около педя от куката.

При по-бързи води може да се използва и монтаж, близък до мренския. При него няколко сачми се стягат на отделно парче влакно, което се връзва към основната линия. Така утежнението остава на дъното, а поводът със стръвта се изпъва от течението малко над него.

Методи на ловене и поведение при кълване

Как се лови кротушка

Кротушката най-често се лови на леко. След захранването стръвта се подава близо до дъното. Когато рибата се събере и кълването стане сигурно, може да се върже и втора кука, защото при кротушките улавянето на две риби наведнъж не е рядкост.

В река най-често се лови на плувка, но понякога може да се опита и линия без плувка, която се търкаля свободно по дъното. На тежко кротушка почти не се търси целенасочено, но отделни риби се закачат и на шаранджийски монтажи с кюспе.

Стръвта трябва да се държи в близост до дъното, където рибата търси храна. В течение линията трябва да се води така, че стръвта да следва хода на водата и да мине през местата зад камъни или в участъци със забавено течение.

Кълване и момент на засичане

Кълването на кротушката е ясно и лесно за разчитане при дребните речни риби. В неподвижни води след леко трепване плувката тръгва равномерно надолу. Това движение е сигурен знак за засичане.

В река поведението може да бъде малко по-разнообразно. При по-бърза вода повличането понякога се предхожда от едно-две резки дръпвания, след което плувката тръгва по-широко, понякога и встрани. Дори тогава поемането на стръвта остава ясно и лесно за разчитане.

Засичане

Засичането на кротушка е леко. Обикновено е достатъчно само да се повдигне върхът на пръта. Рибата поема стръвта уверено и откачанията не са чести.

Засичането трябва да бъде късо и спокойно. Кротушката има здрави устни и при правилно подбрана кука се закача добре. Това я прави подходяща риба за начинаещи и за деца, които тепърва свикват с плувката и момента на засичане.

Вадене

Ваденето е лесно и без напрежение. След засичането движението с пръта продължава и рибката се изважда директно от водата. Кротушката не се бори продължително, а здравите ѝ устни намаляват риска от откачане.

Ако риболовът е тръгнал добре, темпото може да бъде много приятно. Това прави кротушката толкова забавна риба за риболов на леко.

Риболов с рачило

Кротушка може да се лови и с рачило. В по-дълбоки речни вирове с бавно кръгово движение на водата се пуска рачило с плосък камък, облепен с жилав качамак. След 15-20 минути рачилото се вади бързо на сухо.

Този начин работи и в някои язовири, в които кротушката се среща и се задържа на подходящи места.

Кротушката като стръв

Кротушката е добра стръв за речен кефал, бяла риба и по-едър костур. При риболов на плувка се използва жива рибка, а при дънна линия може да се постави на горна позиция на чепаре или с междинен поплавък на повода - стиропор, булдо или корк.

В някои водоеми кротушката се използва и като стръв за по-едри риби. Ударите може да са по-редки, но понякога носят по-едра риба.

Кулинарни качества

Кротушката е малка риба, но е приятна за ядене. Месото ѝ е бяло, нежно и леко сладникаво. Най-често се пържи. В различни страни се приготвя по различен начин - оваляна в галета, пържена в мазнина с чесън или предварително потопена в сметана.

Единственият по-сериозен недостатък е сравнително твърдият гръбнак за толкова малка рибка. Когато е добре изпържена и идва от чиста вода, кротушката е приятна за хапване.

Ако рибата е от затворен тинест водоем, може да има неприятен привкус. Тогава добър вариант е уловът да се накисне предварително в прясно мляко за няколко часа.

Какво да запомним за кротушката

Кротушка е малка, но интересна дънна риба. Търси чисто дъно, обича пясък, чакъл и дребни камъни, а при добро захранване може да се събере на пасаж и да даде динамичен риболов.

Кълве сигурно, засича се лесно и е подходяща за начинаещи риболовци, деца и всички, които искат приятен дневен риболов на леко. Кротушката има стойност и като стръв за хищници, затова заслужава място в Риболовна енциклопедия.