Риба треска - разпознаване, местообитание, хранене и риболов
Риба треска най-често се използва като название за атлантическата треска (Gadus morhua) - морска риба от семейство Gadidae. Видът обитава студените и умерени води на Северния Атлантик и се среща край Норвегия, Исландия, Британските острови, Гренландия и източното крайбрежие на Северна Америка.
Треската има издължено тяло, три отделни гръбни перки, две анални перки и малък мустак под долната челюст. Окраската се променя според местообитанието и може да бъде сивкава, зеленикава или кафеникава с по-тъмни петна.
Рибата се движи близо до дъното и търси храна около скалисти участъци, рифове, потънали обекти и места с промяна в дълбочината. Храни се с риби, ракообразни, мекотели и други морски организми. Треската се лови от лодка и от брега с пилкери, силикони и естествена стръв.
Какво представлява атлантическата треска
Атлантическата треска е видът Gadus morhua. Тя принадлежи към семейство Gadidae, в което влизат и други близки морски риби.
В Европа названието треска най-често се отнася за Gadus morhua. В търговията и разговорната реч думата понякога се употребява и по-широко за близки видове, затова научното име помага за точното определяне.
Атлантическата треска обитава студени и умерени морски води. Среща се както край брега, така и далеч от него, а дълбочината, на която се движи, се променя според сезона, температурата и наличието на храна.
Рибата прекарва много време близо до дъното, но може да се издига над него, когато преследва пасажи от дребна риба.
Как изглежда треската
Тялото на треската е издължено и сравнително масивно при по-едрите екземпляри.
Главата е голяма, а устата е широка. Горната челюст се издава леко пред долната.
Под долната челюст има малък мустак. Той е характерен белег и помага при различаването на треската от някои близки видове.
По гърба има три отделни гръбни перки. От долната страна на тялото се виждат две анални перки.
Страничната линия е светла и се забелязва по страната на рибата.
Окраската варира според района и дъното. Гърбът може да бъде зеленикав, сивкав или кафяв, а по него и страните има по-тъмни петна. Коремът е по-светъл.
Колко голяма става треската
Атлантическата треска може да достигне едри размери.
В много райони се ловят риби с дължина около 40-100 см, но видът може да надхвърли един метър. Най-едрите екземпляри достигат тегло от десетки килограми.
Размерът зависи от района, храната, температурата и възрастта на рибата.
В някои северни морски райони треската достига по-големи размери, когато има достатъчно храна.
По-дребните риби могат да се движат в крайбрежни участъци, докато част от едрите екземпляри се срещат на по-голяма дълбочина и около места с подходяща храна.
Къде се среща атлантическата треска
Атлантическата треска обитава Северния Атлантически океан.
В Европа се среща край Норвегия, Исландия, Фарьорските острови, Великобритания и други части на североизточния Атлантик. Видът присъства и в Северно море и части от Балтийско море.
От западната страна на Атлантика треската се среща край Гренландия, Канада и североизточната част на Съединените щати.
За българските риболовци Норвегия е сред популярните дестинации за целенасочен риболов на треска.
Риба треска не е характерна за Черно море и не е обичаен обект на риболов по българското крайбрежие.
Какви места предпочита треската
Треската се среща над различни типове дъно.
Рибите могат да се задържат около скали, рифове, чакълести участъци, пясъчно дъно и места със смесен релеф.
Около подводни възвишения и участъци с промяна в дълбочината може да се събира дребна риба и друга храна, която привлича треската.
Потънали кораби и други подводни конструкции също предлагат подходящи места. Около тях се събират дребни риби и безгръбначни, с които треската се храни.
При риболов от брега подходящи са скалисти места, пристанищни съоръжения и участъци, където дълбочината се увеличава близо до брега.
На каква дълбочина се среща треската
Треската може да се движи на различни дълбочини.
Младите риби често се срещат в сравнително плитки крайбрежни води.
По-едрите екземпляри могат да стоят на значително по-голяма дълбочина, където температурата и храната са подходящи.
При риболов от лодка треската често се търси близо до дъното. Това не означава, че примамката трябва постоянно да го докосва.
Когато под лодката има пасаж от дребна риба, треската може да се издигне над дъното и да преследва храната на друга дълбочина.
Ехолотът помага да се установят релефът и дълбочината, на която се движи рибата.
Движи ли се треската на пасажи
Треската може да образува пасажи.
Размерът им се променя според сезона, възрастта на рибите и наличната храна.
По време на хранене рибите могат да се съберат около пасажи от херинга, мойва и други дребни морски риби.
Треските могат да се събират на големи пасажи и при сезонните миграции към местата за размножаване.
При риболов от лодка няколко риби, уловени на една и съща дълбочина, често показват къде се движи пасажът.
Ако рибата спре да кълве, е добре да се провери друга дълбочина или да се премести лодката.
С какво се храни треската
Треската е хищна риба и храната ѝ се променя според възрастта и района.
Младите екземпляри се хранят с ракообразни, червеи, мекотели и други дребни организми.
С растежа рибата започва да се храни все повече с други риби.
По-едрата треска преследва херинга, мойва, пясъчни змиорки и други риби, които се срещат в района.
Раците, скаридите и различни мекотели също могат да бъдат част от храната.
Когато около дъното има много дребна риба, там могат да се съберат трески и да се хранят активно.
Как ловува треската
Треската търси храна както близо до дъното, така и над него.
Широката уста ѝ позволява да поема сравнително едра плячка.
Около скалисти места рибата може да чака край укритията и да преследва преминаваща дребна риба.
При голям пасаж от дребна риба треските могат да се издигнат над дъното и да го последват.
Затова при риболов с пилкер или силикон е добре да се проверява пространството над дъното, вместо примамката постоянно да се води в непосредствен контакт с него.
Как се размножава треската
Атлантическата треска хвърля хайвер в морето.
Периодът се различава между отделните популации и райони, но при много от тях размножаването е през зимата и пролетта.
Възрастните риби се придвижват към подходящи места, където се събират за хвърляне на хайвер.
Женската отделя яйцата във водата, а мъжките ги оплождат.
Яйцата се носят свободно във водата. След излюпването ларвите също остават във водата, а с развитието си младите риби постепенно започват да се задържат по-близо до дъното.
По-късно част от младите трески навлизат в крайбрежни участъци, където намират храна и подходящи места за растеж.
Треската през зимата
Зимата е важен период за много популации на атлантическата треска.
В някои райони възрастните риби извършват миграции към местата за размножаване.
Тогава могат да се образуват големи пасажи от треска.
Дълбочината, на която се движи треската, се променя според района, температурата и наличието на храна.
При риболов от лодка трябва да се следи къде се намира рибата, защото пасажът може да се движи както близо до дъното, така и над него.
В северните райони зимният риболов е свързан и с краткия ден, ниските температури и бързите промени на времето.
Треската през пролетта
През пролетта част от треските приключват размножителния период и започват по-активно да търсят храна.
Рибите могат да следват пасажите от дребна риба и да сменят дълбочината през деня.
Треска може да се срещне и в крайбрежни участъци, ако температурата и храната са подходящи.
При риболов от лодка е добре да се търси около скалисти участъци, подводни възвишения и места с промяна в релефа.
Ако треската е над дъното, пилкерът или силиконът трябва да се води на дълбочината, на която се движат рибите.
Треската през лятото
Поведението през лятото се различава между северните и по-южните части от ареала.
В по-топли райони треската може да се отдръпне към по-хладна вода и по-голяма дълбочина.
В северните морета подходяща температура може да има и в сравнително плитки участъци.
Рибата продължава да следва храната и може да се срещне около рифове, скалисто дъно и подводни възвишения.
При дълъг летен ден в северните райони може да се лови в продължение на много часове.
Треската през есента
През есента охлаждането на водата променя разпределението на храната и движението на рибите.
Треската може да се храни активно преди зимния период.
Треските могат да се събират на пасажи около места с много дребна риба.
Дълбочината трябва да се проверява според конкретния район, защото рибите не остават постоянно близо до дъното.
През есента треската може да се лови успешно от лодка, но морските условия се променят бързо и прогнозата трябва да се следи внимателно.
Къде да търсим треска от лодка
При риболов от лодка релефът на дъното е важен ориентир.
Подводни възвишения, скални участъци, рифове и преходи към по-голяма дълбочина могат да задържат риба.
Потънали кораби също привличат треска, но около тях рискът от закачане е по-висок.
Ехолотът помага да се открият както релефът, така и пасажите от дребна риба.
Ако ехолотът показва пасаж от дребна риба на няколко метра над дъното, треската може да се движи на същата дълбочина или под него.
Ако няма риба, е по-добре да се смени участъкът, вместо примамката да се подава продължително на същото място.
Къде да търсим треска от брега
Треска може да се лови и от брега в райони, където рибите се приближават до крайбрежието.
Подходящи са скалисти брегове с по-голяма дълбочина близо до сушата.
Треска може да се задържа и около пристанищни стени, вълноломи и кейове, когато там има храна.
Участъците с каменисто и смесено дъно са подходящи, но крият по-висок риск от закачане.
При риболов с естествена стръв монтажът се подава близо до дъното.
При спининг могат да се облавят различни дълбочини, докато се установи къде се движи рибата.
Риболов на треска с пилкер
Пилкерите са сред разпространените примамки при риболов на треска от лодка.
Теглото се избира според дълбочината, силата на течението и движението на лодката.
По-тежък пилкер е необходим, когато трябва бързо да достигне голяма дълбочина или когато течението го отнася далеч от вертикалата под лодката.
Ако условията позволяват, по-леката примамка улеснява воденето и намалява умората при продължителен риболов.
Пилкерът се спуска до необходимата дълбочина и се води с повдигания и отпускания.
Не е нужно постоянно да удря дъното. Ако рибата се движи няколко метра по-високо, примамката трябва да се задържи около тази дълбочина.
Силикони за риболов на треска
Големите силикони са подходящи за търсене на едра треска.
Модели с форма на риба могат да се водят около дъното или на различна дълбочина според дълбочината, на която се движи пасажът.
Джиг главата се избира според дълбочината, течението и размера на силикона.
Прекалено тежката глава може да накара примамката да пропада по-бързо от необходимото.
При по-слабо течение може да се използва по-малко тегло, ако примамката достига избраната дълбочина и може да се води правилно.
Куката трябва да бъде съобразена с размера на силикона и размера на рибите.
Други метални примамки за треска
Освен пилкери могат да се използват и други метални примамки.
Компактните модели позволяват бързо достигане на по-голяма дълбочина.
Формата влияе върху начина на пропадане. Някои примамки слизат сравнително право, а други се отклоняват встрани и облавят по-широка зона.
При риболов около скали и потънали обекти трябва да се следи дълбочината, за да се ограничат закачанията.
Пилкерите и другите по-тежки примамки трябва да бъдат съобразени с теста на въдицата.
Каква стръв се използва за риба треска
Треската приема различна естествена стръв.
Парче скумрия е подходящ избор заради миризмата и устойчивостта на куката.
Херинга и други мазни морски риби също могат да се подават на парчета.
Калмарът стои здраво на куката и може да се комбинира с парче риба.
Морски червеи и мекотели се използват при риболов от брега и в по-плитки крайбрежни места.
Размерът на стръвта се избира според куката и размера на рибите.
По-едрата стръв може да се използва при търсене на по-големи екземпляри, но прекалено голямото парче може да затрудни закачането на рибата.
Дънен риболов на треска
Дънният монтаж е подходящ при риболов с естествена стръв.
Тежестта трябва да задържа монтажа близо до избраното място.
При бързо течение се използва по-тежко олово, докато при спокойна вода може да се намали теглото.
Поводите трябва да издържат на натоварването при вадене и на контакт с камъни.
Около скалисто дъно монтажът може да се закачи. По-простата конструкция улеснява риболова на такива места и намалява броя на елементите, които могат да попаднат между камъните.
Стръвта се подава близо до дъното, където треската търси храна.
Въдица за треска от лодка
Въдицата се избира според дълбочината, примамките и размера на рибите.
При риболов с тежки пилкери е необходима въдица с тест, който отговаря на реалното тегло на примамката.
Прекалено ниският тест натоварва бланката при спускане, повдигане и вадене на риба.
Не е необходима въдица с по-висок тест от този, който изискват примамките и условията.
При риболов на голяма дълбочина по-късата въдица често улеснява вертикалното водене на примамката.
При риболов от брега по-дългата въдица помага при замятане на по-голяма дистанция и водене на рибата около крайбрежните камъни.
Макара за риболов на треска
Макарата трябва да съответства на въдицата и начина на риболов.
При голяма дълбочина шпулата трябва да побира необходимото количество влакно.
Предавателното число влияе върху скоростта на прибиране, а диаметърът на шпулата и количеството влакно върху нея също определят колко влакно се навива при един оборот на дръжката.
Плавният аванс помага при вадене на по-едра риба.
Макарата трябва да работи плавно при натоварване, защото при риболов на голяма дълбочина се прибират рибата, тежката примамка и голямо количество влакно.
При някои техники от лодка се използват и мултипликаторни макари.
Какво влакно се използва за треска
Плетеното влакно е подходящо при вертикален риболов от лодка.
Малката му разтегливост помага да се усещат примамката и кълването на по-голяма дълбочина.
По-малкият диаметър спрямо монофил със сходна здравина намалява натиска на течението върху влакното.
Пред плетеното влакно може да се постави монофилен или флуорокарбонов повод.
Поводът предпазва основното влакно при контакт със скали и други твърди повърхности.
След закачане или протриване влакното и поводът трябва да се проверят преди следващото спускане.
Каква кука е подходяща за треска
Размерът на куката се избира според стръвта, примамката и размера на рибите.
При естествена стръв куката трябва да оставя върха свободен и да държи стръвта стабилно.
При големи силикони размерът и формата на куката трябва да съответстват на тялото на примамката.
Пилкерите могат да бъдат оборудвани с единични, двойни или тройни куки според модела и местните правила.
Около скалисто дъно единичната кука може да намали броя на закачанията.
Остротата на куката трябва да се проверява редовно, защото контактът с камъни затъпява върха.
Как кълве треската
Начинът, по който треската кълве, зависи от примамката и начина на водене.
При пилкер кълването може да се усети като внезапно натоварване при повдигането или пропадането.
При силикон рибата понякога поема примамката при спускането.
При естествена стръв рибата може първо да докосва стръвта, преди да я поеме добре.
При риболов на голяма дълбочина плетеното влакно помага кълването да се усеща по-ясно.
След закачане по-едрата треска може да вземе влакно и да натовари такъма при ваденето.
Как се вади треска
След закачане рибата се вади с равномерен натиск.
Влакното трябва да остане опънато, за да се намали рискът от откачане.
При голяма дълбочина не е добре рибата да се вади с прекалено бързо навиване.
По-едрият екземпляр може да вземе влакно и авансът трябва да работи плавно.
Около скали рибата трябва да се насочи към свободна вода, преди да успее да навлезе между препятствията.
При риболов от лодка начинът за прибиране на рибата се избира според размера ѝ и височината на борда.
Треска и пикша - как да ги различим
Треската и пикшата са близки видове и на пръв поглед могат да изглеждат сходно.
Атлантическата треска е Gadus morhua, а пикшата е Melanogrammus aeglefinus.
При треската страничната линия е светла.
Пикшата има по-тъмна странична линия и характерно черно петно над гръдната перка.
И двата вида имат три гръбни перки и принадлежат към семейство Gadidae.
Окраската сама по себе си не е достатъчна за сигурно определяне, защото при треската тя се променя според местообитанието.
Треска и хек - една и съща риба ли са
Треската и хекът не са една и съща риба.
Атлантическата треска е Gadus morhua и принадлежи към семейство Gadidae.
Европейският хек е Merluccius merluccius и принадлежи към семейство Merlucciidae.
Двата вида се различават по форма на тялото, перките, главата и местообитанието.
Хекът има по-удължено тяло и голяма уста с ясно видими зъби.
При треската характерни са трите гръбни перки, двете анални перки и мустакът под долната челюст.
Защо запасите от треска се следят внимателно
Атлантическата треска има голямо значение за професионалния и любителския риболов в северните морета.
Състоянието на отделните популации се различава между районите и може да се променя с времето.
Риболовният натиск, успехът на размножаването, температурата и наличната храна влияят върху състоянието на запасите.
Затова правилата могат да включват минимални размери, дневни ограничения, затворени периоди или забрана за задържане на риба в определени райони.
Преди риболов трябва да се проверят действащите правила за конкретното място и сезон.
Риба треска - морски хищник от Северния Атлантик
Атлантическата треска е морска риба с издължено тяло, три гръбни перки, две анални перки и характерен мустак под долната челюст. Среща се в Северния Атлантик и обитава крайбрежни и открити морски райони на различна дълбочина.
Храни се с риби, ракообразни, мекотели и други морски организми. По-едрите екземпляри могат да следват пасажи от дребна риба и да се издигат над дъното по време на хранене.
Треската се лови с пилкери, силикони, други метални примамки и естествена стръв. От лодка трябва да се следят релефът и дълбочината, на която се движи рибата, а от брега - скалистите места и участъците, където дълбочината се увеличава близо до брега.
Ако рибата спре да кълве, е добре да се провери друга дълбочина или място. При риболов в чужбина трябва да се проверят местните ограничения за сезона, размера и броя на рибите, които могат да бъдат задържани.
Оставете коментар