Риба хек - разпространение, поведение, хранене и риболов
Рибата хек е морски хищник с издължено тяло, голяма уста и добре развити зъби. Под названието хек се срещат няколко близки вида от рода Merluccius, а за Европа добре познат е европейският хек Merluccius merluccius. Той обитава Атлантическия океан, Средиземно море и е регистриран и в Черно море.
Хекът обитава по-дълбоки морски участъци и често се задържа близо до дъното. През деня обикновено остава там, а през нощта може да се издига в търсене на дребни риби, калмари и друга плячка.
В България хекът е по-познат от рибните магазини и кухнята, отколкото като обичаен улов с въдица. В търговската мрежа се предлага цял, на шайби или като филе и може да се приготвя чрез печене, пържене, варене и задушаване.
Какво представлява рибата хек
Хекът е общо название за морски риби от рода Merluccius, семейство Merlucciidae. Различните представители живеят в Атлантическия и Тихия океан и достигат до пазарите според районите, в които се извършва стопански улов.
Европейският хек Merluccius merluccius е видът, характерен за европейските води, Средиземно море и части от Черноморския басейн. Той не трябва автоматично да се отъждествява с всеки продукт, върху който е изписано хек.
На пазара могат да се срещнат и други представители на рода Merluccius от Южна Америка, Африка и други океански райони. При замразено филе външният вид невинаги позволява лесно определяне на вида, затова научното име върху етикета дава по-точна информация.
В разговорната употреба се среща и названието хек риба за представители на рода Merluccius. То не обозначава отделен вид.
Хек и мерлуза - една и съща риба ли са
Думите хек и мерлуза често се използват за риби от рода Merluccius. Когато става дума конкретно за Merluccius merluccius, названието европейски хек или европейска мерлуза насочва към един и същ вид.
Объркването идва от търговските имена и от факта, че различни видове хек се продават като цели риби, шайби или филета с близък външен вид.
При покупка е добре да се провери научното име. Merluccius merluccius обозначава европейския хек, докато други представители на рода имат различен произход и научни названия.
Хекът не е треска и не трябва да се смесва с минтай или други бели морски риби само заради светлия цвят на месото.
Как изглежда хекът
Хекът има издължено и сравнително тясно тяло. Гърбът е сивкав до по-тъмен, страните постепенно изсветляват, а коремът е светъл.
Главата е голяма спрямо тялото. Устата е широка и достига назад под областта на окото. В нея има остри зъби, които помагат на рибата да задържа уловената плячка.
Очите са сравнително големи.
По гърба има две отделни гръбни перки. Втората е дълга, както и аналната перка от долната страна на тялото. Опашката е ясно обособена.
При цяла риба съчетанието от издължено тяло, голяма глава, широка уста и остри зъби позволява хекът да се различи от много други бели морски риби.
Колко голям става хекът
При европейския хек обичайната дължина е около 45 см, но видът може да достигне до приблизително 140 см. Размерът зависи от възрастта, пола, храната и условията в района.
Женските могат да достигат по-големи размери от мъжките. В стопанския улов се срещат различни възрастови групи, затова и размерите на рибите се различават значително.
С растежа на младите хекове се променя и храната им, като постепенно започват да поемат по-едра плячка. Устата също е приспособена за хранене с риби и други подвижни морски организми.
Самият размер не е достатъчен за определяне на конкретния вид, тъй като различните представители на рода Merluccius могат да имат близък външен вид.
Къде се среща европейският хек
Merluccius merluccius е разпространен в Североизточния Атлантик и Средиземно море. Среща се от северните части на Атлантика към водите край Пиренейския полуостров и Северозападна Африка.
Хекът обитава континенталния шелф и континенталния склон. Разпределението му зависи от възрастта, сезона, температурата и наличието на храна.
Младите екземпляри и възрастните риби невинаги се задържат на едни и същи места. Различните възрастови групи могат да се срещат на различна дълбочина и над различен тип дъно.
В районите с установени популации хекът има стопанско значение и е обект на целенасочен професионален улов.
На каква дълбочина живее хекът
Хекът обитава морски участъци на по-голяма дълбочина. Европейският вид най-често се среща на десетки до няколкостотин метра, като отделни риби са регистрирани и значително по-дълбоко.
През деня възрастните екземпляри често се задържат близо до дъното.
През нощта могат да се издигат над него, следвайки дребните риби и другите организми, с които се хранят.
Хекът не стои постоянно на една дълбочина. Той се движи на различни дълбочини според храната и времето от денонощието.
Това поведение е важно и при риболов, защото стръвта или примамката трябва да бъдат подадени там, където се намира рибата.
Какво дъно предпочита хекът
Европейският хек може да се среща над различни типове морско дъно. В отделните райони това са кални, песъчливи или смесени участъци.
Разпределението на хека зависи и от дълбочината и наличието на плячка. Участъци около склонове, промени в релефа и места, където се събира дребна риба, могат да задържат хищника.
Младите риби могат да използват различни места от възрастните. С растежа се променят както храната, така и районите, в които се задържат.
При риболов от лодка сонарът помага да се следят релефът, промените в дълбочината и присъствието на дребна риба.
Поведение на хека през деня и нощта
Денонощното движение е характерна част от поведението на европейския хек. През светлата част на денонощието рибата обикновено остава по-близо до дъното.
След намаляването на светлината хекът може да се издигне и да започне по-активно търсене на плячка над него.
Това движение е свързано и с поведението на дребните риби и калмарите. Когато плячката промени дълбочината си, хекът може да я последва.
Положението на рибата не е еднакво във всеки район. Температурата, дълбочината, течението и наличната храна променят разпределението и активността ѝ.
С какво се храни хекът
Хекът е хищна риба. Храната му се променя с възрастта и размера.
Младите екземпляри поемат дребни ракообразни и малки риби. С растежа започват да се хранят с по-едра плячка.
Възрастният хек се храни с различни морски риби и главоноги. Сардини, хамсия и други дребни пасажни видове могат да влизат в храната му според района.
Калмарите също са част от менюто. Широката уста и острите зъби позволяват на хека да захваща подвижна плячка и да я задържа.
По-едрите хекове могат да се хранят и със сравнително голяма плячка.
Хекът хищна риба ли е
Формата на главата, широката уста и острите зъби са характерни за хищния начин на хранене.
Хекът може да се задържа близо до дъното и да се придвижва след плячката, когато тя се издига на друга дълбочина.
При младите риби дребните ракообразни имат по-голямо участие в храната. С растежа на хека рибите стават по-важна част от храната му.
Това трябва да се отчита и при риболов. Примамката или стръвта се избират според размера на целевата риба и плячката в конкретния район.
Размножаване на европейския хек
Размножителният период на европейския хек се различава между отделните части на разпространението му. Температурата и местните условия влияят върху времето, в което рибите хвърлят хайвер.
Женските отделят голям брой яйца във водата. Яйцата са пелагични и не се прикрепват към дъното.
След излюпването ларвите остават в откритата вода. С растежа младите риби постепенно преминават към местата, характерни за по-големите екземпляри.
Половата зрялост не настъпва при една и съща възраст и размер за мъжките и женските. Разлики има и между отделните популации.
Риба хек в Черно море
Европейският хек е регистриран в Черно море, но не е типичен масов вид за българския любителски риболов.
По нашето крайбрежие риболовците много по-често срещат сафрид, попчета, зарган, чернокоп, лефер, паламуд, барбун и други местни риби.
Присъствието му в Черно море не означава, че редовно може да бъде търсен от брега или че образува достъпни за любителски риболов струпвания край българското крайбрежие.
Затова информацията за целенасочен риболов на хек е по-приложима за Средиземно море и Атлантическия океан, където видът е много по-познат на риболовците.
Лови ли се хек с въдица
В райони с установени популации хекът може да се лови с въдица от лодка. Дълбочината прави този риболов различен от обичайното замятане от плаж, буна или пристанище.
Монтажът или примамката трябва да достигнат до дълбочината, на която се намира рибата. Течението и движението на лодката влияят върху положението им.
При риболов близо до дъното тежестта трябва да е достатъчна, за да държи монтажа на необходимата дълбочина. Прекалено лек монтаж се отнася и може да не достигне дълбочината, на която се търси хекът.
Изкуствени примамки също се използват при вертикален риболов, когато условията позволяват този метод.
Стръв за риболов на хек
Храненето с риба и калмари определя и подходящите видове стръв. В различни морски райони се използват парчета риба, цяла дребна рибка или калмар.
Стръвта трябва да стои стабилно на куката. При спускане на голяма дълбочина течението и дребните риби могат да я разместят или откъснат.
Калмарът се задържа добре на куката заради по-стегнатата си структура. Може да се нареже на ленти или парчета според размера на монтажа.
При стръв от риба куката не трябва да бъде закрита така, че да се затрудни закачането.
Разрешените видове стръв и методи се проверяват според правилата за района, в който ще се лови.
Изкуствени примамки за хек
Вертикалните метални примамки са вариант при дълбочинен риболов на хищни морски риби. Джигове, пилкери и други метални примамки могат да наподобят ранена или движеща се дребна риба.
Теглото се избира според дълбочината и силата на течението. Примамката трябва да достига необходимата дълбочина и да позволява ясно усещане при водене.
Ако е прекалено лека, течението може да я изнесе далеч от избраната зона. Прекалено голямото тегло затруднява усещането за движението на примамката и кълването.
Воденето може да включва повдигания, пропадания и паузи. Ритъмът се променя според активността на рибата и условията.
Такъм за риболов на хек
Такъмът се избира според дълбочината, теглото на монтажа или примамката и очаквания размер на рибата.
Въдицата трябва да бъде съобразена с теглото на монтажа или примамката и с ваденето от голяма дълбочина. Тестът се подбира според реалното тегло, с което ще се работи.
Макарата трябва да има плавен аванс и достатъчен капацитет за необходимото количество влакно. При риболов на голяма дълбочина на шпулата трябва да остава достатъчно влакно и след спускането на монтажа.
Плетеното влакно има ниска разтегливост и позволява по-добър контрол върху монтажа. Диаметърът се избира според такъма, течението и натоварването.
Поводът се проверява за протриване и други повреди, а куката трябва да остане остра.
Как се усеща кълването на хек
При голяма дълбочина кълването може да се усеща различно според тежестта, течението и дължината на линията.
Понякога кълването се усеща като кратък удар, а друг път като постепенно натежаване или няколко последователни придърпвания.
Ниската разтегливост на плетеното влакно помага промените по монтажа да се усещат по-ясно.
След кълване трябва да се запази контакт с рибата. Хлабината във влакното увеличава риска от откачане.
Рибата не трябва да се изтегля рязко. По-добре е натискът да се поддържа равномерно по време на ваденето.
Вадене на хек от голяма дълбочина
Дълбочинният риболов изисква различен подход от риболов в плитка вода. Освен съпротивлението на рибата, върху такъма влияят тежестта на монтажа, течението и количеството влакно във водата.
Макарата трябва да прибира влакното равномерно, а авансът да работи плавно при вадене на рибата.
Около лодката трябва да се следи и положението на останалите линии. При течение те могат да се пресекат, когато няколко въдици са спуснати едновременно.
Хекът и треската една и съща риба ли са
Хекът и треската са различни риби. При цял екземпляр разликите във формата на тялото, главата, устата и перките са ясно видими.
Хекът има по-издължено тяло и голяма хищническа уста с добре развити зъби. Атлантическата треска има различна форма на главата и характерно мустаче под долната челюст.
Когато рибите се продават като обезкостени и обработени филета, различаването само по външен вид става по-трудно.
Етикетът с научното име и произхода е по-сигурен ориентир от общото описание бяла риба.
Хек и минтай - каква е разликата
Минтаят също се продава като бяла морска риба и често се предлага замразен на филета. Той обаче не принадлежи към рода Merluccius.
При цяла риба външните различия са значителни. При обработено филе цветът и формата могат да бъдат по-близки, затова етикетът отново е важен.
Хек не трябва да се използва като общо название за всяка бяла замразена риба. Различните видове имат различен произход и биология.
Точното научно название позволява да се установи какъв вид се предлага.
Хекът като стопански вид
Хекът има значителна роля в морския риболов и търговията с риба в редица държави около Атлантическия океан и Средиземно море.
Уловът достига до пазара като цяла охладена риба, замразени трупчета, шайби и филета. Начинът на обработка зависи от пазара и размера на рибата.
Европейският хек е обект на регулиран стопански риболов. Запасите се наблюдават, а правилата за улов могат да включват ограничения според района, сезона, размера и риболовните уреди.
При любителски риболов извън България местните изисквания трябва да се проверят преди излизане с лодка.
Как да изберем пресен хек
При цяла охладена риба очите трябва да бъдат бистри, а кожата да има естествен блясък. Месото трябва да остане стегнато при лек натиск.
Миризмата трябва да бъде лека и характерна за прясна морска риба. Тежка или неприятна миризма е признак, че продуктът не е в добро състояние.
При покупка на хек риба е добре да се провери научното име върху етикета, защото под това название могат да се предлагат различни видове от рода Merluccius.
При филе месото трябва да е стегнато и без прекомерно количество отделена течност. Цветът зависи от вида и обработката, затова не бива да се оценява само по това дали филето е съвсем бяло.
При замразен продукт опаковката трябва да бъде цяла, а етикетът да показва вида, произхода и условията за съхранение.
Хекът в кухнята
Хекът има светло месо със сравнително фина структура. Може да се пече на фурна, да се приготвя в тиган или на пара, да се вари, задушава или да се добавя към рибни супи.
Филетата се приготвят по-бързо от дебели шайби с кост. Времето трябва да се съобрази с дебелината, за да не се изсуши месото.
Лимон, чесън, магданоз, копър и умерено количество мазнина подхождат на хек. По-семплото овкусяване не прикрива вкуса на рибата.
Защо хекът е толкова познат като замразена риба
При търсене на хек риба в търговската мрежа най-често се срещат замразени филета, шайби и трупчета.
В България много хора познават хека най-вече в тази форма. Цял пресен европейски хек се вижда по-рядко от замразени продукти.
Под общото търговско название могат да попаднат различни видове от рода Merluccius. Затова две опаковки с надпис хек невинаги съдържат риба от един и същ вид или район.
Научното име върху етикета позволява тази разлика да се установи още при покупката.
Риба хек - морски хищник от по-голяма дълбочина
Рибата хек обитава по-дълбоки морски участъци, често се задържа близо до дъното и се храни с риби, калмари и други морски организми. Европейският хек Merluccius merluccius е добре познат в Атлантическия океан и Средиземно море, а присъствието му в Черно море не го прави типична цел за българския любителски риболов.
Голямата уста, острите зъби и издълженото тяло са характерни за хищния му начин на хранене. През деня рибата обикновено се задържа близо до дъното, а през нощта може да се издига при търсене на плячка.
При риболов в райони с установени популации хекът се търси основно от лодка с монтажи или примамки, които достигат необходимата дълбочина. Теглото на монтажа и влакното се избират според дълбочината и течението, а въдицата - според използваното тегло и очаквания размер на рибата.
На българския пазар хекът е много по-познат като храна. При покупка научното име и произходът помагат да се установи конкретният вид, тъй като названието хек се използва за няколко близки риби от рода Merluccius.
Оставете коментар