Разрешени водоеми за риболов 2026 през забраната: къде може да се лови законно
Разрешени водоеми за риболов 2026 през забраната е темата, която всяка пролет започва да вълнува хиляди риболовци в цялата страна. През 2026 г. режимът е уреден със Заповед № РД09-391/15.04.2026 г., а по информация на Министерството на земеделието и храните забраната обхваща Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми в България, като едновременно с това са определени и конкретни обекти, в които любителският риболов остава разрешен по време на забранителния период.
Това е важно уточнение, защото всяка година има риболовци, които смятат, че през забраната риболовът е изцяло невъзможен. На практика не е така. Има водоеми, баластриери, стари речни корита, канали, както и отделни участъци от Дунав и някои язовири, в които може да се лови законно, стига да се спазват точно условията от заповедта. Също толкова важно е да се знае, че самата заповед не отменя други действащи забрани и ограничения, наложени по силата на други нормативни или административни актове. (Министерство на Земеделието и храните)
Кога е забраната за риболов през 2026 г.
През 2026 г. основните срокове са следните:
-
Карагьоз (дунавска скумрия) в българския участък на р. Дунав - от 1 май до 31 май 2026 г. включително.
-
Калкан в Черно море - от 15 април до 15 юни 2026 г. включително.
-
Попчета във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди - от 15 април до 15 май 2026 г. включително.
-
За останалите пролетно и пролетно-лятно размножаващи се риби:
от 15 април до 31 май 2026 г. за водоеми до 500 м надморска височина и от 1 май до 15 юни 2026 г. за водоеми над 500 м.
Към това трябва да се добави и още едно важно правило: до 31 май 2026 г. е удължена забраната за улов на бяла риба, щука и распер с мрежени риболовни уреди в българския участък на р. Дунав.
Какво е най-важно да запомните
Най-практичният съвет е прост: по време на забраната не се гледа само дали даден водоем е популярен, а дали изрично фигурира в списъка на разрешените обекти. При някои места риболовът е разрешен в цялото водно огледало, но при други е позволен само в конкретен брегови участък, по определени речни километри или в зони, описани с географски координати. Това важи особено за част от участъците по Дунав, както и за отделни зони на язовири като Сопот, Жребчево и Копринка.
| Област | Разрешени водоеми / участъци | Важно уточнение |
|---|---|---|
| Благоевград | Баластриерен водоем „Бистрака“; яз. „Абланица“; водоем „Помпата“; първи водоем до Завода за релета, с. Баня; яз. „Дебрене“ | За „Бистрака“ е посочено цялото водно огледало |
| Бургас | Баластриера „Дупките“ до езеро Узунгерен | Обектът е описан и с координати в заповедта |
| Варна | Яз. „Еленица“ | — |
| Велико Търново | Стари речни корита на р. Янтра в землището на с. Раданово; отводнителен канал Запад, гр. Свищов | Разрешени са конкретно посочените участъци |
| Видин | Яз. „Дъбравка“; яз. „Божурица“; р. Дунав – участък от Колодрума до Баба Вида | Дунавският участък е описан по речни километри |
| Враца | Яз. „Мраморчица“; р. Ботуня – участък при Криводол; р. Дунав – лиманът на пристанището на Козлодуй; р. Дунав – участък при Оряхово; р. Скът – участък при Мизия | Всички речни обекти са разрешени само в конкретно описани отсечки |
| Габрово | Р. Росица – участък в Севлиево; р. Янтра – участък в Габрово; яз. „Рачевци“ | Реките са разрешени само в рамките на упоменатите градски/крайградски участъци |
| Кюстендил | Стар рудничен котлован, с. Николичевци; яз. „Голем Върбовник“; яз. „Мали Върбовник“ | — |
| Кърджали | Яз. „Мъглене“; яз. „Бели пласт“; яз. „Охлювец“; яз. „Карамфил“ | — |
| Ловеч | Яз. „Сопот“; яз. „Кантон – 5“; яз. „Тодоричене“ | За яз. „Сопот“ има изключени зони – експлоатационна и зона за естествено размножаване |
| Монтана | Яз. „Огоста“; яз. „Долна вода“; р. Дунав – районът на „Дунавски парк“, гр. Лом | „Огоста“ и „Долна вода“ са разрешени само в конкретно описани брегови зони |
| Пазарджик | Баластриера при с. Лозен; канал „Кривата вада“; „Студен канал“ по пътя за с. Синитево | — |
| Перник | Руднично езеро; яз. „Лялинци“; езерото на с. Рударци | — |
| Плевен | Яз. „Горни Дъбник“; яз. „Телиш“; яз. „Кайлъка“; р. Дунав – участъци при Белене, Никопол, Дъбован–Загражден, Байкал и Сомовит; яз. „Тотлебенов вал“ | Няколко от дунавските участъци са описани подробно по речни километри и с изключения |
| Пловдив | Топлият канал на Цариградско шосе; р. Пясъчник – от моста на с. Войводиново до устието в р. Марица; яз. „Климент“ | — |
| Разград | Яз. „Бялата пръст“ (Папазa) | — |
| Русе | Стари речни корита на р. Янтра между Бяла, Полско Косово и Ценово; общински язовир при с. Тетово; р. Дунав – градски участък в Русе | Градският участък на Дунав в Русе е описан с координати |
| Силистра | Р. Дунав – Кейовата стена в Дунавската градина на Силистра; р. Дунав – кейовата стена на пристанище Тутракан | И двата обекта са разрешени само в конкретни дунавски участъци |
| Сливен | Баластриери „Сливенска дупка“; напоителен канал от с. Бинкос до с. Горно Александрово | — |
| Смолян | Яз. „Тешел“; Смолянски езера – „Керяновия гьол“ (Рибката) и „Салаза“ | — |
| Софийска област и София-град | Баластриери в землищата на с. Долни Богров, с. Чепинци, с. Световрачане и с. Челопечене; яз. „Мърчаево“; яз. „Мрамор“; яз. „Жеков вир“; яз. „Джаков мост“; яз. „Белопопци“; яз. „Панчарево“; яз. „Бъкър дере“; яз. „Мали лаг“; яз. „Мирково“; баластриера „Мечката“, гр. Самоков | Една от областите с най-много разрешени обекти |
| Стара Загора | Баластриера при с. Ягода; баластриери 1 и 2 на границата между с. Тулово и с. Ръжена; яз. „Жребчево“; яз. „Копринка“; яз. „Чаталка“ | „Жребчево“ и „Копринка“ са разрешени само в описани по координати участъци |
| Търговище | Яз. „Царевци“ | — |
| Хасково | Яз. „Корен“; яз. „Орешец“ | — |
| Шумен | Яз. „Царев брод – 2“; яз. „Дибич“ | — |
| Ямбол | Старо речно корито на р. Тунджа при с. Ханово; баластриерен водоем „Долен Герен“, гр. Елхово; старо речно корито на р. Тунджа при с. Тенево; Гребен канал в гр. Ямбол | За Гребния канал е посочено, че е без право на задържане на улова |
При водоеми и речни участъци, описани с координати, речни километри или изключени зони, преди излет проверявайте оригиналната заповед на МЗХ." Това е особено важно за обекти като яз. Сопот, яз. Огоста, яз. Жребчево, яз. Копринка, част от участъците по р. Дунав, както и Гребния канал в Ямбол.
Разрешени водоеми за риболов 2026 през забраната по области
Югозападна България
В област Благоевград разрешени през забраната са баластриерният водоем "Бистрака" под моста за с. Покровник, яз. "Абланица", водоем "Помпата" при с. Първомай, първият водоем до Завода за релета при с. Баня и яз. "Дебрене". В област Кюстендил в списъка попадат стар рудничен котлован при с. Николичевци, яз. "Голем Върбовник" и яз. "Мали Върбовник". В област Перник са разрешени Рудничното езеро, яз. "Лялинци" и езерото при с. Рударци.
Софийска област и София-град
За Софийска област и област София-град списъкът е сравнително богат. Разрешени са баластриерите в землищата на Долни Богров, Чепинци, Световрачане и Челопечене, както и язовирите "Мърчаево", "Мрамор", "Жеков вир", "Джаков мост", "Белопопци", "Панчарево", "Бъкър дере", "Мали лаг" и "Мирково", плюс баластриера "Мечката" край Самоков. Това е една от зоните, в които риболовците имат повече варианти, но отново важи правилото да се следи точният режим на конкретния водоем.
Южна и Югоизточна България
В област Пловдив са разрешени топлият канал на Цариградско шосе, река Пясъчник от моста на с. Войводиново до устието ѝ в р. Марица и яз. "Климент". В област Пазарджик това са баластриерата при с. Лозен, канал "Кривата вада" до пречиствателната станция на Пазарджик и "Студен канал" по пътя за с. Синитево. В област Смолян могат да се посещават яз. "Тешел" и Смолянските езера "Керяновия гьол" (Рибката) и "Салаза".
В област Кърджали разрешените обекти са язовирите "Мъглене", "Бели пласт", "Охлювец" и "Карамфил". В област Хасково са включени яз. "Корен" и яз. "Орешец". В област Бургас фигурира баластриерата "Дупките" до езеро Узунгерен. В област Сливен риболовът е разрешен в баластриерите "Сливенска дупка" и в напоителния канал от с. Бинкос до с. Горно Александрово.
В област Стара Загора списъкът включва баластриерата край с. Ягода, баластриери 1 и 2 на границата между землищата на с. Тулово и с. Ръжена, яз. "Чаталка", както и определени участъци от язовирите "Жребчево" и "Копринка", описани с координати в заповедта. Именно тук е добре риболовците да внимават най-много, защото не става дума за пълно отваряне на целия водоем, а за конкретно посочени зони.
В област Ямбол разрешени са старото речно корито на р. Тунджа при с. Ханово, баластриерният водоем "Долен Герен" в Елхово, старото речно корито на р. Тунджа при с. Тенево, както и Гребният канал в Ямбол в северната и южната му част, но без право на задържане на улова. Това е едно от малкото места в списъка, при които условието за задържането е изрично подчертано.
Северозападна България
В област Видин са включени яз. "Дъбравка", яз. "Божурица" и определен брегови участък на река Дунав от района на Колодрума до Баба Вида. В област Враца разрешени са яз. "Мраморчица", участък от река Ботуня при Криводол, лиманът на пристанището на Козлодуй, участък от Дунав при Оряхово, както и участък от река Скът в района на Мизия.
В област Монтана през забраната може да се лови в определен брегови участък на яз. "Огоста", в яз. "Долна вода" и в участък на река Дунав при Лом. В област Ловеч са разрешени яз. "Кантон - 5", яз. "Тодоричене" и яз. "Сопот", но там има изрично изключени зони, включително експлоатационна зона до стената и зона за естествено размножаване на рибите. Това е добър пример защо не бива да се разчита само на "чута информация", а на точния текст на заповедта.
В област Плевен разрешените места са много и включват определен участък от яз. "Горни Дъбник", яз. "Телиш", яз. "Кайлъка", яз. "Тотлебенов вал" и няколко конкретни брегови участъка на река Дунав в районите на Белене, Никопол, Дъбован, Загражден, Байкал, Сомовит и Гулянци. Точно тук личи колко детайлно е изготвен режимът за 2026 г. - при Дунав са посочени точни речни километри и конкретни участъци, а не общо разрешение за целия бряг.
Северна, Централна и Североизточна България
В област Велико Търново през забраната са разрешени старите речни корита на р. Янтра в землището на с. Раданово и отводнителният канал Запад в Свищов. В област Габрово са включени участъци от р. Росица и р. Янтра, както и яз. "Рачевци". В област Русе фигурира участък от старите речни корита на р. Янтра между Бяла, Полско Косово и Ценово, общински язовир при с. Тетово и градски участък на р. Дунав в Русе.
В област Силистра са разрешени два конкретни участъка на река Дунав - при кейовата стена в Дунавската градина на Силистра и при кейовата стена на пристанище Тутракан. В област Разград е включен яз. "Бялата пръст" (Папазa). В област Търговище може да се лови на яз. "Царевци", а в област Шумен - на яз. "Царев брод - 2" и яз. "Дибич". В област Варна в списъка за 2026 г. попада яз. "Еленица".
Как да подходите разумно по време на забраната
Когато планирате излет през забранителния период, най-добрият подход е да мислите в три стъпки. Първо, проверявате дали водоемът изобщо присъства в официалния списък. Второ, гледате дали е разрешен целият обект или само отделен участък. И трето, съобразявате се с всички останали ограничения, защото заповедта изрично посочва, че не отменя други действащи режими. Точно тази комбинация между желание за риболов и дисциплина към правилата прави пролетния риболов едновременно отговорен и истински смислен.
За много риболовци периодът на забраната е време, в което не се търсят просто "отворени" места, а правилните места. Някои предпочитат баластриери и по-малки водоеми, други избират разрешени участъци по Дунав, а трети се насочват към язовири и канали, които остават достъпни и през пролетта. Най-важното обаче остава едно: да се лови информирано, спокойно и в рамките на правилата, защото именно така се пази ресурсът за следващите месеци и сезони.

Оставете коментар