Морски костур - крайбрежният хищник с пъстра окраска
Морският костур е крайбрежна хищна риба с научно име Serranus scriba. Видът принадлежи към семейство Serranidae и се среща в източната част на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Живее близо до дъното и се задържа около подводни скали, камъни, водорасли и морски треви.
Рибата се разпознава по тъмните напречни ивици, сините линии по главата и синьо-виолетовото петно в долната част на тялото. Широката уста и острите зъби издават хищния ѝ начин на хранене. Морският костур наблюдава пространството около укритието си и атакува дребни риби, скариди и други животни, които преминават наблизо.
Наименованието морски костур се използва и за други риби. Научното име Serranus scriba го разграничава от Serranus cabrilla и от представителите на род Sebastes, за които също се използва наименованието морски костур.
Как изглежда морският костур
Тялото на морския костур е издължено и странично сплескано. Главата завършва с леко заострена муцуна, а устата е голяма спрямо размерите на рибата. Горната челюст може да се изтегля напред при поемане на плячката, което подпомага атаката от близко разстояние.
Основният цвят варира от сивкав и кафеникав до червеникав или виолетов. По страните преминават между пет и седем тъмни напречни ивици. Те не са еднакво отчетливи при всички екземпляри и могат да изглеждат по-светли или по-разлети според осветлението и състоянието на рибата.
Върху главата се виждат множество тесни и вълнообразни сини линии, между които има червеникави петна. В средната и долната част на тялото се откроява по-голямо синьо-виолетово петно. По гръбната, аналната и опашната перка има дребни червени точки, а гръдните и коремните перки често са жълтеникави.
Гръбната перка започва с твърди лъчи, които могат да убодат ръката при невнимателно хващане. Опашната перка е почти права или слабо заоблена. Люспите са дребни и покриват плътно тялото.
Сините линии по главата и виолетовото петно по тялото са сред полезните белези за определяне на вида. Видът се разпознава по няколко белега, а не само по общия цвят на тялото.
Колко голям става морският костур
Обичайната стандартна дължина на морския костур е около 25 сантиметра. За вида е посочена максимална стандартна дължина до 36 сантиметра и възраст до 16 години. Риби с такива размери се срещат рядко, а много от уловените екземпляри остават по-дребни.
При проучване край Крим най-едрият изследван екземпляр е бил с обща дължина 26,1 сантиметра, тегло 265,1 грама и възраст 15 години. Половината от изследваните риби са били полово зрели при обща дължина около 12 сантиметра и през третата година от живота си. При популации от по-ниски географски ширини са регистрирани по-едри и по-бързо растящи екземпляри.
Размерът и темпът на растеж зависят от температурата, храната, дълбочината и условията в отделната морска област. Стойностите, установени в други части на ареала, не са точен ориентир за растежа на рибите в Черно море.
Къде живее морският костур
Ареалът на Serranus scriba обхваща източната част на Атлантическия океан от Бискайския залив към бреговете на Северозападна Африка. Видът се среща около Канарските и Азорските острови и Мадейра, както и в Средиземно и Черно море.
Морският костур живее близо до дъното и предпочита крайбрежни места с камъни и подводна растителност. Задържа се около скални цепнатини, подводни плочи и граници между каменисто и пясъчно дъно. В Средиземно море обитава и ливади от морски треви, където намира укрития и храна.
Видът се среща на дълбочина приблизително от 5 до 150 метра, като често се задържа в първите 30 метра. Това му позволява да обитава както плитки скалисти брегове, така и по-дълбоки участъци, достъпни от лодка.
Рибата е сравнително уседнала и остава свързана с избраното укритие. Каменистото дъно ѝ осигурява място за прикриване, а водораслите и морските треви задържат скариди, ракообразни и дребни риби.
Равните пясъчни участъци без камъни предлагат по-малко укрития. Морският костур се среща по-често върху скалисто, смесено или обрасло с подводна растителност дъно.
Морският костур в Черно море
Serranus scriba е част от рибната фауна на Черно море. Данните за биологията на вида в Черно море все още са ограничени.
Подходящите места са свързани с каменистото крайбрежно дъно. Рибата може да използва подводни скали, естествени цепнатини и други каменисти участъци, около които има укрития и дребна плячка.
Разпределението не е еднакво по цялото крайбрежие. Наличието на морски костур зависи от характера на дъното, дълбочината, температурата и храната. Каменистият участък с водорасли предлага по-подходящи условия от открития пясъчен плаж.
Срещата с него е свързана с конкретни местообитания, а не само със сезона или дистанцията от брега. При улов външните белези помагат видът да бъде разграничен от други представители на род Serranus.
Поведение и начин на лов
Морският костур прекарва продължително време около дъното. Обикновено заема позиция до камък, водорасли или входа на малка цепнатина. Оттам наблюдава пространството пред себе си и излиза при приближаване на плячка.
Морският костур ловува с кратки и бързи атаки, след които отново заема място сред камъните или подводната растителност.
Морският костур реагира на движение близо до дъното. Жива скарида, морски червей или малка примамка могат да предизвикат атака, ако преминат близо до мястото, от което рибата наблюдава.
Отделните екземпляри могат да използват ограничен участък. По-едрите риби понякога прогонват по-дребни, а млади и подрастващи екземпляри са наблюдавани да ловуват в малки групи.
С какво се храни морският костур
Морският костур се храни с ракообразни, дребни риби, червеи и мекотели. Точният състав зависи от размера на рибата и животните, които обитават избрания крайбрежен участък.
При по-дребните екземпляри скаридите и другите малки ракообразни заемат важна част от храната. Те се срещат в процепите между камъните, около водораслите и по повърхността на дъното.
При по-едрите екземпляри рибите заемат по-голям дял от храната. Широката уста позволява на морския костур да улавя подвижна плячка, която се приближава до укритието. Сред храната могат да попаднат и малки мекотели или многочетинести червеи.
Морският костур се храни с плячката, която намира в обитавания участък.
Тази хранителна насоченост обяснява интереса към стръв с животински произход и към малки примамки, водени близо до дъното.
Размножаване на морския костур
Морският костур е едновременен хермафродит. Полово зрелият екземпляр има мъжки и женски репродуктивни органи. Оплождането обикновено протича между два различни индивида, а самооплождането се смята за малко вероятно.
Размножителният период се различава между отделните части на ареала. При изследвана популация в Адриатическо море хвърлянето на хайвера е протичало от май до август, с по-висока активност през юни и юли.
Тези срокове не трябва да се приемат като точен календар за Черно море. Температурата и местните условия могат да променят началото и продължителността на размножаването.
Яйцата се отделят и развиват във водния слой, без да се прикрепят към камъните, а след излюпването ларвите преминават през пелагичен стадий.
Лови ли се морски костур с въдица
Морският костур се лови с въдица от брега и от лодка. Рибата реагира на естествена стръв, а може да атакува и малки примамки, водени близо до дъното.
При риболов около камъни и цепнатини монтажът може лесно да се закачи. Монтажът трябва да бъде контролиран, вместо да се оставя продължително между процепите.
Морският костур има широка уста и често поема стръвта решително. Когато куката попадне навътре, освобождаването на рибата се затруднява.
Каменистото дъно предлага подходящи укрития, но не гарантира присъствието на морски костур. Уловът зависи от разпространението на вида в конкретния участък и от активността му според температурата, движението на водата и храната.
Къде да се търси морският костур
Основните ориентири са каменистото дъно, подводната растителност и наличието на укрития. Подходящи места са скалисти брегове, подводни плочи, отделни големи камъни и участъци с естествени цепнатини.
Основите на вълноломи и други каменни съоръжения могат да предложат укрития, когато около тях има цепнатини и обраствания.
Могат да се проверят и участъците, в които каменистото дъно преминава в пясъчно.
Участъците с водорасли също заслужават проверка. Стръвта или примамката се води покрай растителността, без да се оставя да попадне дълбоко между нея.
От лодка могат да се достигнат каменисти места на по-голяма дълбочина. Монтажът се спуска вертикално и се задържа малко над дъното, което ограничава част от закачанията.
Стръв за морски костур
Скаридата е подходяща стръв за морски костур. Може да се използва цяла дребна скарида или част от по-голяма, закрепена стабилно върху куката.
Морските червеи също са подходяща стръв. Прекалено дългото парче може да затрудни засичането.
Малко парче риба е друг вариант. То трябва да бъде изрязано тънко и да остане добре закрепено при замятане и движение около камъните.
Размерът на стръвта се съобразява с обичайната големина на рибата. Едрото парче не е необходимо и може да затрудни засичането.
Дънен монтаж и такъми
За риболов от брега може да се използва лек дънен монтаж с една или две куки. Късите поводи ограничават свободното движение на стръвта и могат да намалят риска от закачане между камъните.
Тежестта се избира според дълбочината, вълнението и течението. Тя трябва да държи монтажа близо до дъното, без да го заклинва постоянно в цепнатините.
При каменист терен е полезно монтажът да се повдига и премества на кратки разстояния. Така се проверяват различни укрития и се намалява времето, през което куката лежи неподвижно между камъните.
Въдицата трябва да има чувствителен връх и да позволява бързо извеждане на рибата от каменистия участък. Не е нужен тежък такъм заради размера на морския костур, но влакното трябва да издържа на триене в камъни и черупки.
Макарата трябва да бъде с плавен аванс. След закачане рибата може да се насочи към камъните и укритията, затова линията трябва да остане под контрол.
Куката се подбира според стръвта и размера на рибата. Тя трябва да бъде остра и да позволява сигурно закачане в устната кухина.
Риболов с изкуствени примамки
При риболов с изкуствени примамки могат да се изпробват малки силикони, наподобяващи дребна риба, скарида или червей.
Примамката може да се води с кратки придърпвания и паузи близо до дъното.
Тежестта на джиг главата трябва да позволява контрол без постоянно забиване между камъните. При плитка вода се използва по-лека глава, а при течение или по-голяма дълбочина теглото се увеличава.
Малки метални примамки също могат да бъдат изпробвани близо до дъното и укритията.
Кълване и изваждане
Кълването може да се прояви като кратки почуквания или натежаване на линията.
Засичането се прави с кратко повдигане на въдицата. Прекалено силният удар не е нужен, когато куката е остра и линията е изпъната.
При изваждането линията се държи под контрол, за да не премине между камъните.
При изваждането морският костур може да се съпротивлява с кратки резки движения. Рибата се извежда към свободно място и не се повдига от високо само на линията.
Морският костур в крайбрежната среда
Морският костур е част от хранителните връзки около каменистото дъно. Той се храни с ракообразни, червеи и дребни риби, а може да бъде плячка за по-едри хищници.
Младите екземпляри се хранят главно с дребни безгръбначни. С растежа рибната плячка заема по-голямо място в храненето.
Скалистото дъно, естествените цепнатини и подводната растителност осигуряват укрития и достъп до храна. Засипването или разрушаването на тези участъци намалява пространството, което видът може да използва.
Морският костур е дребен, но активен крайбрежен хищник. Пъстрата окраска го прави лесен за разпознаване, когато се виждат сините линии по главата и виолетовото петно по тялото. В Черно море морският костур се среща около каменисти участъци, а при риболов с въдица може да се използва естествена стръв, подадена близо до дъното.
Оставете коментар