Морски дявол - дънният хищник с примамка над устата
Морският дявол е дънна хищна риба с масивна глава, широка уста и тяло, което постепенно се стеснява към опашката. Научното му име е Lophius piscatorius, а в англоезични източници се среща като monkfish и anglerfish. Видът принадлежи към семейство Lophiidae и е описан от Карл Линей през 1758 г.
Сплесканата глава, широката уста и кожните израстъци подпомагат прикриването и внезапната атака от близко разстояние. Морският дявол прекарва дълги периоди върху дъното, където окраската му се слива с пясъка, тинята, чакъла или камъните. Той не преследва продължително плячката, а я изчаква от засада.
Над устата му се намира удължен подвижен лъч, който рибата използва като примамка. Движенията му привличат дребни риби и други морски животни. Когато те се приближат, морският дявол отваря рязко устата си и ги поема заедно с навлизащата вода.
По българското крайбрежие видът не е сред обичайните цели на любителския риболов, а евентуален улов с въдица би бил случаен.
Към кое семейство принадлежи морският дявол
Морският дявол принадлежи към семейство Lophiidae от разред Lophiiformes, чиито представители са приспособени към лов от засада. При рибите от това семейство предната част на тялото е широка и сплескана, а устата заема значителна част от главата.
Формата на тялото е свързана с начина им на живот. Тези риби се задържат върху дъното и използват окраската, кожните израстъци и неподвижната поза, за да останат скрити. Внезапната атака замества продължителното преследване.
Наименованието въдичар идва от преобразувания първи лъч на гръбната перка. Той се издига над главата и завършва с месеста част, която служи за примамване на плячка. Сходна структура се среща и при други риби от разреда, но формата и действието ѝ се различават между отделните семейства.
Как изглежда морският дявол
Главата на морския дявол е широка и сплескана отгоре надолу. Тя заема значителен дял от общата дължина на рибата. След нея тялото се стеснява, а опашната част изглежда сравнително малка спрямо предната.
Устата е насочена напред и може да се отваря широко. По челюстите са разположени дълги, насочени навътре зъби, които задържат плячката и затрудняват измъкването ѝ.
Зъбите могат да се накланят назад при поглъщане. Така плячката преминава към устната кухина, а движението в обратна посока се затруднява. Разширяването на устната кухина и разтегливият стомах позволяват на рибата да поглъща плячката цяла.
Очите са разположени върху горната страна на главата. Тази позиция позволява на рибата да наблюдава водата над себе си, докато тялото остава притиснато към дъното. Ноздрите също се намират върху горната част на главата и участват в откриването на миризми във водата.
По краищата на главата и около долната челюст има кожни ресни. Те размиват очертанията на рибата сред водораслите, камъните и неравностите по дъното. Част от израстъците могат да се движат с водата и да наподобяват растителност.
Кожата е тънка, отпусната и без люспи, а повърхността ѝ е покрита със слуз. Горната страна може да бъде кафеникава, сивкава, маслинена или червеникавокафява, с по-светли и по-тъмни петна.
Окраската варира и помага на рибата да се слива с пясъчното, тинестото, чакълестото или скалистото дъно. Долната страна е светла. При Lophius piscatorius вътрешната обвивка на коремната кухина също е светла, което е полезен белег при разграничаването от сродни видове.
Гръдните перки са широки и се разполагат отстрани на тялото. Те наподобяват крайници, когато рибата се придвижва на кратко разстояние по дъното. В задната част на тялото се намират втората гръбна и аналната перка, които участват в плуването.
Маскировка и лов от засада
Морският дявол използва прикритието като основа на своя начин на хранене. Рибата избира място върху дъното, притиска тялото към него и понякога се покрива частично с пясък или тиня. Видими остават очите и примамката над устата.
Петнистата окраска и кожните ресни размиват контурите на главата. От разстояние рибата може да изглежда като част от релефа. Това затруднява забелязването ѝ от плячката, която преминава над дъното.
Морският дявол е способен да остане неподвижен продължително време. Той не разчита на постоянно плуване и продължително преследване, а изчаква плячката да се приближи в обсега на устата му.
Когато разстоянието стане малко, атаката протича за кратък миг. Устата се отваря, устната кухина увеличава обема си и създава поток на вода навътре. Плячката се поема заедно с водата и попада между насочените назад зъби.
Този начин на лов позволява улавянето на подвижни риби, които трудно биха били настигнати при продължително преследване. Успехът на атаката зависи от прикритието, продължителното изчакване и подходящия момент.
Морският дявол не е прикрепен към дъното и може да напусне позицията си, за да се придвижи към друг участък.
Примамката върху главата
Първият бодлив лъч на гръбната перка е преобразуван в дълъг подвижен израстък, наречен илициум. Той се намира върху предната част на главата и служи за примамване на плячката.
На върха му е разположена месеста структура, известна като еска. При Lophius piscatorius тя има раздвоена или листовидна форма. Формата на еската е един от белезите, използвани при разграничаването от близки видове.
Морският дявол движи илициума над устата си, докато главата и тялото остават скрити. Така примамката привлича намиращата се наблизо плячка, след което рибата атакува от късо разстояние.
Използването на примамка не означава, че всяко хранене следва една и съща последователност. Рибата може да улови и животно, което случайно е преминало близо до засадата. Илициумът разширява възможностите за привличане на плячка, без да е единственият начин за достигането ѝ.
Как се придвижва по дъното
Широките гръдни перки на морския дявол служат за опора и преместване. Рибата може да ги постави върху дъното и да изтласка тялото си напред. Движението наподобява ходене, макар да се извършва с перки.
С движения на гръдните и коремните перки морският дявол оформя плитка вдлъбнатина в мекото дъно и заема прикрита позиция в нея.
При нужда рибата може да плува, но обичайният ѝ начин на хранене е свързан с прикриване и атака от близко разстояние. Опашната част осигурява тласък, а задните перки стабилизират тялото.
При плуване морският дявол изглежда по-подвижен, отколкото предполага широката му глава. Формата му не е подходяща за продължителна висока скорост, но позволява преминаване между различни дълбочини и дънни участъци.
Къде живее морският дявол
Ареалът на Lophius piscatorius обхваща североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Видът се среща край европейските атлантически брегове, около Британските острови, Исландия и в северните морета, както и край части от северозападното африканско крайбрежие.
Морският дявол е свързан с дъното. Той обитава пясъчни и тинести участъци, където лесно се прикрива. Среща се и върху чакъл, натрошени черупки и смесено дъно с отделни каменисти зони.
Рибата избира места, които осигуряват възможност за засада и достъп до храна. Тя може да се задържа край участъци, през които преминават дребни дънни и придънни видове. Релефът и теченията влияят върху разпределението на плячката и избора на позиция.
Видът се среща на дълбочина приблизително от 20 до 1000 метра. Разпределението в този широк диапазон зависи от възрастта, сезона, температурата на водата, хранителната база и района.
В някои райони младите риби се установяват в по-плитки участъци, а половозрелите екземпляри могат да се придвижват към по-дълбоки води за размножаване.
Ареалът на морския дявол обхваща както прохладните северни морета, така и по-топлите води на Средиземно море. Това широко разпространение не означава еднаква численост във всички райони.
Морският дявол в Черно море
Морският дявол е част от черноморската рибна фауна и води дънен начин на живот. Видът използва дълбочини и типове дъно, които често остават извън обсега на риболова от брега, затова уловът му с въдица по българското крайбрежие е случаен.
При стопански риболов на други видове морският дявол може да бъде уловен случайно с дънни тралове и хрилни мрежи.
Черно море е част от ареала, но условията в него се различават от тези в Атлантическия океан. По-ниската соленост, ограниченият обмен на дълбоките води и особеното разпределение на кислорода влияят върху достъпните местообитания.
Морският дявол използва дънни зони с достатъчно кислород и подходяща хранителна база. Дълбоките безкислородни води на Черно море остават извън достъпните му местообитания.
Колко голям става морският дявол
За вида са известни екземпляри със стандартна дължина до 200 сантиметра и тегло до 57,7 килограма. Обичайната стандартна дължина е около 100 сантиметра, а възрастта може да достигне 24 години.
Максималните размери се отнасят до редки риби. Много от улавяните екземпляри са по-малки и принадлежат към различни възрастови групи. Размерът зависи от пола, района, храната и условията на средата.
Женските достигат по-големи размери от мъжките и преобладават сред едрите екземпляри.
Размерите се различават между отделните райони, като северноатлантическите екземпляри могат да бъдат по-едри от рибите край Западна Африка. Температурата на водата, темпът на растеж и достъпът до храна участват в тези различия.
Половата зрялост не настъпва при еднакъв размер във всички популации. При популацията около Фарьорските острови дължината, при която 50% от рибите са полово зрели, е около 58 сантиметра при мъжките и 84 сантиметра при женските. Тези размери съответстват приблизително на четиригодишна възраст при мъжките и седемгодишна при женските.
Тези стойности описват конкретна регионална популация. Те не трябва да се използват като точна граница за риби от Средиземно или Черно море, където растежът и размножаването се влияят от други условия.
С какво се храни морският дявол
Морският дявол е хищник с разнообразна храна. Възрастните риби поемат различни дънни и придънни видове, които се движат в близост до засадата им.
Рибите заемат водещо място в храненето на едрите екземпляри. Конкретният състав зависи от района. Морският дявол може да улавя трескови риби, пясъчни змиорки, сафридови и други видове, които споделят същите дълбочини.
В храната влизат и главоноги мекотели. Калмари и сепии могат да бъдат погълнати, когато преминат близо до дъното. Ракообразните също участват в менюто, най-вече при по-младите риби.
При по-младите риби дънните безгръбначни, главно ракообразни, заемат по-голям дял от храната, а с нарастването рибната плячка придобива по-голямо значение и размерът на улавяните животни се увеличава.
Широката уста и разтегливият стомах позволяват на морския дявол да поглъща плячка с голям размер спрямо собственото му тяло. Това не означава, че рибата постоянно избира едри жертви.
Храненето е опортюнистично. Морският дявол използва достъпните животни, които се приближават достатъчно. Съставът на храната се променя според сезона, дълбочината и местната рибна общност.
Известни са и случаи на погълнати морски птици, но те са редки и не представят обичайното хранене на вида. Основната храна остава свързана с риби и дънни безгръбначни.
Размножаване на морския дявол
Размножаването на Lophius piscatorius се отличава с начина, по който женската отделя яйцата. Те не се освобождават поединично, а са разположени в широка прозрачна желатинова лента.
Всяко яйце се намира в отделна малка кухина. Желатиновата лента може да бъде дълга няколко метра, а при едри женски да надхвърли 10 метра. След отделянето ѝ тя се носи свободно във водата.
Желатиновата структура поддържа яйцата разделени и позволява движението им с теченията. Така потомството се разпространява извън непосредственото място на хвърляне.
Женските отделят стотици хиляди яйца, а при някои екземпляри броят им може да надхвърли един милион. Количеството е свързано с размера, възрастта и телесното състояние на женската.
Периодът на размножаване се различава между отделните райони. В Средиземно море размножителната активност може да започне през зимата и да продължи през пролетта. В северните атлантически води сроковете се изместват според температурата и местните условия.
В някои райони полово зрелите риби се придвижват към по-дълбоки участъци през размножителния период.
След оплождането развитието продължава във водния слой. Яйцата и излюпените ларви не са свързани с дъното през ранните стадии.
Развитие на младите риби
Ларвите на морския дявол се различават по форма от възрастните. Те живеят във водния слой и имат по-удължено тяло с дълги лъчи на перките.
През пелагичния стадий ларвите се носят с теченията, което подпомага разселването им, преди да преминат към дънен начин на живот.
С растежа главата постепенно се разширява, устата става по-голяма, а тялото придобива характерната форма на дънна риба. Перките също се променят и започват да изпълняват ролята, позната при възрастните.
Във водите около Фарьорските острови преобразуването от ларвен към млад стадий настъпва при дължина около 7-9 сантиметра, а установяването върху дъното - при около 11 сантиметра.
След преминаването към дънен живот младите морски дяволи започват да използват маскировка и лов от засада. В началните стадии плячката им е дребна, а с нарастването хранителният спектър се разширява.
В някои райони младите риби се установяват в сравнително плитки участъци. Разпределението им по дълбочина се променя с растежа и се различава между отделните райони.
Лови ли се морски дявол с въдица
Данните за улов на морски дявол с въдица са ограничени, а в Черно море няма широко разпространен местен метод за целенасочен любителски риболов на вида.
В стопанския риболов видът се улавя с дънни тралове, хрилни мрежи и други уреди, работещи близо до дъното. В някои атлантически райони се извършва целенасочен промишлен риболов заради търсенето на месото му.
Формата на главата и примамката над устата улесняват разпознаването на морския дявол, но разграничаването на Lophius piscatorius от Lophius budegassa изисква проверка на няколко белега.
Боравене при случаен улов
Дори когато изваденият морски дявол изглежда неподвижен, острите му зъби могат да причинят нараняване, затова ръцете трябва да остават далече от устата и челюстите.
Куката се освобождава с дълги клещи или друг подходящ инструмент, без ръцете да се доближават до устата. Ако куката е погълната дълбоко и изваждането ѝ би наранило рибата, линията се отрязва близо до устата.
Едрите екземпляри са тежки и трудни за задържане. Главата заема значителна част от теглото, а покритата със слуз кожа затруднява захвата. Рибата трябва да бъде подпряна, вместо да се повдига само за линията или куката.
При освобождаване престоят извън водата се ограничава. Рибата се поддържа хоризонтално и се връща във водата без хвърляне от височина.
За последващо определяне са полезни ясни снимки на цялата риба, главата, примамката и разположението на перките. Снимките трябва да се направят бързо и без продължително задържане.
Стопанско и кулинарно значение
Морският дявол е ценна стопанска риба в редица европейски държави. Търговският интерес е насочен към плътното бяло месо в задната част на тялото.
Главата е голяма и съдържа по-малко месо спрямо обема си. На пазара морският дявол често се предлага като почистена опашна част.
Месото има стегната структура и малко дребни кости. То запазва формата си при готвене и се използва за печене, пържене, варене, супи и ястия с морски продукти.
Месестите части около бузите също могат да се използват, макар основният търговски интерес да е насочен към опашната част.
Наименованието monkfish в търговията може да включва повече от един вид от рода Lophius. Когато главата и кожата са отстранени, различаването по външния вид на месото е трудно.
Научното име разграничава Lophius piscatorius от Lophius budegassa и други сродни видове, а районът на улова дава отделна информация за произхода.
Стопанският интерес изисква управление на уловите и наблюдение на запасите. Морският дявол расте до големи размери, а женските достигат полова зрялост по-късно от мъжките. Уловът на много млади риби намалява броя на екземплярите, които участват в размножаването.
Разлика между Lophius piscatorius и Lophius budegassa
Lophius piscatorius може да бъде объркан с Lophius budegassa, познат като чернокоремен морски дявол. Двата вида имат сходна форма, широка глава, голяма уста и кожни ресни.
Един от разграничителните белези е цветът на вътрешната обвивка на коремната кухина. Тя обикновено е светла при Lophius piscatorius и тъмна при Lophius budegassa.
Чернокоремният морски дявол обикновено има по-тясна глава и по-удължена задна част на тялото. Кожните ресни по краищата на главата могат да бъдат по-слабо развити.
При Lophius piscatorius еската има две широки листовидни части, а при Lophius budegassa представлява проста мембранна част, наподобяваща малко знаменце.
Окраската сама по себе си не е достатъчна за сигурно разграничаване. И двата вида могат да имат кафеникави и сивкави оттенъци, свързани с дънното местообитание.
При съмнение видът трябва да се определя по няколко белега, а не само по една снимка или по окраската на горната страна.
Роля на морския дявол в морската хранителна мрежа
Като дънен хищник морският дявол е част от хранителните връзки в придънната зона и се храни с риби и безгръбначни.
Хранителният му спектър се променя с възрастта. При младите риби дънните безгръбначни, главно ракообразни, заемат по-голям дял от храната, а с растежа се увеличава значението на рибната плячка.
Морският дявол също е част от хранителната мрежа. Яйцата и ларвите се развиват във водния слой, а след продължителния пелагичен стадий младите риби преминават към дънен начин на живот.
Дънният начин на живот го свързва с качеството на местообитанията. Промени в състоянието на дъното, хранителната база и кислородните условия влияят върху местата, които рибата може да използва.
Риболовните уреди, които се влачат по дъното, могат да раздвижват седимента и да засегнат цялата общност от риби, ракообразни и мекотели, свързани с тези участъци.
Морският дявол като дънен хищник
Lophius piscatorius е пример за риба, чието тяло е тясно свързано с конкретен начин на лов. Широката глава осигурява голяма устна кухина, насочените назад зъби задържат плячката, а кожните ресни размиват очертанията върху дъното.
Морският дявол не разчита на продължително преследване, а изчаква и атакува от малко разстояние.
Морският дявол е част от черноморската дънна фауна, но не е сред обичайните цели на любителския риболов по българското крайбрежие. При евентуален улов са необходими внимателно определяне и предпазливо боравене.
Формата на тялото е свързана с дънния начин на живот, а широката уста, кожните ресни и подвижната примамка участват в лова от засада.
Оставете коментар