Мерлуза - описание, местообитание, риболов и кулинарни качества
Мерлуза е морска хищна риба от семейство Merlucciidae, позната у нас и като европейски хек. Научното ѝ название е Merluccius merluccius. Тялото е издължено, главата е голяма, а в широката уста има редици от извити остри зъби. Видът има стопанско значение в източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, но в българската част на Черно море е документиран само единичен екземпляр.
В България официалните търговски обозначения са мерлуза и европейски хек. Аржентинската, австралийската и черната мерлуза са отделни видове и не трябва да се смесват с европейския хек.
Как изглежда
Европейският хек има продълговато и стройно тяло, което постепенно се стеснява към опашката. Гърбът е сивкав до кафеникаво-сив, страните са по-светли, а коремът е белезникав. Вътрешността на устата и хрилната кухина са черни. Първата гръбна перка е къса, а втората е продълговата и има ясно вдлъбване. Аналната перка също е дълга и вдлъбната.
Главата на мерлузата е голяма спрямо дължината на тялото. Челюстите са големи, а дългите извити зъби помагат за задържането на подвижна плячка. Често срещаната дължина е около 45 см, но са описани екземпляри до 140 см и тегло до 15 кг. За вида е посочена максимална възраст около 20 години.
Разпространение и местообитание
Европейският хек се среща в източната част на Атлантическия океан - от районите около Норвегия и Исландия на север до Мавритания на юг. Обитава Средиземно море и е регистриран в Черно море. Обичайният дълбочинен диапазон е около 70-400 м, макар видът да е регистриран и в по-плитки или по-дълбоки участъци.
Рибата се задържа в придънни зони над пясъчно, тинесто или смесено дъно. През деня рибите обикновено остават близо до дъното, а през нощта могат да се издигнат по-нагоре във водата. Денонощните движения влияят върху дълбочината, на която рибата може да бъде открита.
Мерлуза в Черно море
Видът не е обичаен представител на рибната фауна по българското крайбрежие. През юли 2023 г. при научноизследователска експедиция е уловен мъжки екземпляр южно от нос Емине. Рибата е била с дължина 37,5 см и тегло 417,5 г, а възрастта ѝ е определена на четири години. Идентификацията е извършена чрез външните белези и ДНК анализ. Научното описание на находката е публикувано през март 2025 г.
Това е първият документиран случай в български черноморски води. Единичният улов потвърждава присъствието на вида по западното крайбрежие на Черно море, но не е основание той да бъде представян като обичаен обект на любителски или стопански риболов у нас.
Поведение и хранене
Храната на мерлузата се променя с възрастта. Младите риби се хранят с дребни ракообразни, сред които еуфаузии и амфиподи. По-големите екземпляри преминават към риби и главоноги. В храната им влизат аншоа, сардини, херингови и трескоподобни риби и калмари.
По-едрите екземпляри могат да се хранят с по-дребни представители на собствения вид.
Размножаване и растеж
Европейският хек хвърля хайвера си на порции. Размножителният период не е еднакъв във всички части на ареала и зависи от условията в съответния район. Растежът и възрастта на полово съзряване също се различават между отделните популации.
Видът достига големи размери, но рибите, попадащи редовно в стопанския улов, обикновено са по-малки от максимално описаните екземпляри.
Риболов на мерлуза
В районите с установени популации мерлузата се лови от лодка в дълбоки морски участъци. При стопанския улов се използват тралове, хрилни мрежи и различни риболовни системи с куки. За любителски риболов са приложими дънни монтажи, които достигат придънната зона и могат да се контролират при течение.
При риболов с естествена стръв могат да се изпробват ивици от риба и парчета калмар. Тежестта се избира според дълбочината и движението на водата. Монтажът трябва да достига придънната зона, а линията да остане изпъната, за да предава кълването към върха.
По българското крайбрежие риболов на мерлуза не бива да се представя като утвърден или редовно практикуван. Научно потвърденият екземпляр показва, че видът може да се срещне в нашите води, но не доказва наличие на места за целенасочен риболов.
Такъми и монтаж
Прътът се избира според тежестта на монтажа, дълбочината и условията при риболов от лодка. Макара с подходящ капацитет и плавен аванс улеснява спускането и изваждането на линията. Плетеното влакно позволява отчетливо да се усещат контактът с дъното и движенията на рибата, тъй като има малка разтегливост.
При любителски риболов на мерлуза може да се използва монтаж с една или две куки над долната тежест. Прекалено дългите поводи могат да се усучат при спускане и изваждане. Размерът на куките се съобразява със стръвта и размера на очакваните риби.
Преди спускане монтажът се проверява за оплитане. При голяма дълбочина оплитането на поводите може да остане незабелязано до изваждането на линията и да остави стръвта в неправилно положение.
Кълване и вадене
Кълването може да се прояви като кратки удари или постепенно натежаване на линията. При голяма дълбочина не е нужен широк замах с пръта. Свободното влакно се обира и се прави кратко, контролирано засичане.
След закачането рибата може да направи поредица от резки движения. При изваждане от значителна дълбочина съпротивата може постепенно да намалее, но линията трябва да остане изпъната. При отпускане на линията рибата по-лесно може да се освободи от куката. По-едър екземпляр се поема с кеп до борда.
Откачане и боравене
При откачане трябва да се внимава за острите зъби. Куката не трябва да се освобождава с пръсти навътре в устата. Клещи или дълъг форцепс позволяват откачането да стане от разстояние, без ръката да попада между челюстите. При монтаж с два повода трябва да се внимава и със свободната кука.
При изваждане от голяма дълбочина рибата може да пострада от рязката промяна на налягането. В такива случаи връщането на рибата във водата не гарантира оцеляването ѝ.
Кулинарни качества
Месото е бяло, крехко и с мек вкус. В 100 г сурова европейска мерлуза от Атлантическия океан има около 17,5 г белтъчини и под 1 г мазнини. Мерлузата може да се пече, задушава, пържи или приготвя на пара.
Филетата се обработват лесно, но продължителното готвене може да ги направи сухи. По-кратката термична обработка запазва сочността и нежната структура. Цялата риба може да се пече със зеленчуци и подправки, а по-дебелите парчета са подходящи за супи и ястия със сос.
Мерлуза - основни особености
Този морски хищник е разпространен в източната част на Атлантическия океан и Средиземно море, обитава дълбоки придънни участъци и се храни с ракообразни, риби и главоноги. В българската част на Черно море видът засега е известен само от една научно потвърдена находка. При откачане е добре да се използват клещи или форцепс заради острите извити зъби, а бялото месо не бива да се готви прекалено дълго, за да остане сочно.
Оставете коментар