Меджид - морска риба от семейство трескови
Меджид е морска риба с научно име Merlangius merlangus, която принадлежи към семейство Gadidae. У нас видът е познат и като черноморски меджид или мерланг. Той има издължено тяло, три гръбни перки, две анални перки и характерно тъмно петно близо до основата на гръдната перка.
Рибата се задържа близо до дъното над пясъчни, тинести и чакълести участъци. Образува пасажи и се храни с дребни риби, ракообразни, мекотели и други животни, които открива близо до дъното.
Меджидът е разпространен в североизточната част на Атлантическия океан и в няколко европейски морета. В Черно море видът се задържа близо до дъното и се среща по българското крайбрежие.
Какво представлява меджидът
Меджидът принадлежи към разред Gadiformes и семейство Gadidae.
Рибата се задържа близо до дъното, но не лежи постоянно върху него. Тя плува на различна височина над него и следва храната, теченията и сезонното движение на пасажите. Младите екземпляри могат да се задържат в по-плитки крайбрежни води, а възрастните навлизат и на по-голяма дълбочина.
Как изглежда меджидът
Тялото на меджида е издължено и постепенно се стеснява към опашката. Главата е сравнително малка, муцуната е заострена, а в устата има дребни остри зъби. Долната челюст може да бъде леко издадена пред горната.
Меджидът се разпознава и по разположението на перките. Той има три отделни гръбни перки и две анални перки. Гръбните и аналните перки са ясно отделени една от друга и оформят характерния силует на тялото.
Брадичният мустак е малък или липсва, като при младите риби може да бъде по-забележим. Този белег го различава от други представители на семейство Gadidae, при които мустакът е по-дълъг и ясно оформен.
Гърбът може да бъде жълтеникаво-кафяв, зеленикав, тъмносинкав или сивкав. Страните са по-светли, а коремът има бяло-сребриста окраска. Близо до горната част на основата на гръдната перка често се вижда малко тъмно петно.
Страничната линия преминава по тялото като светла и добре очертана ивица. Люспите са дребни и могат лесно да се отделят при продължително боравене с рибата.
Къде се среща меджидът
Merlangius merlangus е разпространен в североизточната част на Атлантическия океан от Баренцово море и Исландия до водите край Португалия. Видът обитава Северно и Балтийско море, Средиземноморския басейн и Черно море.
Черноморският меджид се среща в целия басейн, но числеността и средните размери се различават между отделните райони. Популациите в източната и западната част на морето се различават по темпа на растеж, възрастовия състав и сезонното придвижване.
По българското крайбрежие меджидът се среща над меки и смесени дъна на различна дълбочина. Местоположението на пасажите зависи от температурата на водата, храната, сезона и релефа на дъното.
Меджидът понася по-ниска соленост, което му позволява да живее в Черно и Балтийско море. Не е типичен обитател на плитките участъци непосредствено до брега през цялата година. Често се отдалечава към по-дълбока вода, където температурата е по-подходяща и има струпвания на дребна риба.
Какви дълбочини и дъна обитава
Меджидът се среща от около 10 до 200 м дълбочина. Пасажите често се срещат между 30 и 100 м, но дълбочината зависи от района и сезона.
Предпочита тинести, пясъчни и чакълести дъна. Среща се и над смесени участъци с черупки, отделни камъни и промени в състава на дъното. Пасажите могат да се движат на няколко метра над дъното.
В Черно море меджидът се придвижва сезонно между по-плитки места за хранене и по-дълбоки води през размножителните периоди. В югоизточната част на басейна рибите могат да се приближат към дълбочини от 15 до 30 м през пролетта, а през други месеци да се оттеглят към 80-120 м.
Посочените дълбочини се различават според района. Разположението на пасажите се влияе и от температурата, теченията и движението на хамсията, цацата и другите риби, с които се храни меджидът.
С какво се храни меджидът
Меджидът е хищна риба. Храни се с дребни пасажни риби, ракообразни, морски червеи и главоноги. Съставът на храната му се променя според възрастта и наличната плячка.
Младите екземпляри приемат повече дребни ракообразни и други безгръбначни. С растежа започват да се хранят по-често с риба. В Черно море сред плячката са хамсия, цаца, сафрид, попчета и по-дребни меджиди.
По-едрите меджиди могат да се хранят и с малки екземпляри от същия вид. Това поведение зависи от числеността на пасажа, размера на достъпната храна и сезона.
Меджидът поглъща плячката цяла. Устата и дребните зъби са пригодени за задържане на подвижни риби и ракообразни, а не за раздробяване на твърда храна.
Колко голям става меджидът
Меджидът обикновено е дълъг около 20-30 см, но размерите се различават между популациите. Видът може да достигне 91,5 см дължина и тегло до 3,1 кг. Такива едри риби не са характерни за Черно море.
В Черно море видът достига по-малки размери, отколкото в североизточната част на Атлантическия океан. Различията са свързани с температурата, солеността, хранителната база и особеностите на отделните популации.
Женските могат да достигат по-голяма дължина от мъжките. Данните за възрастта на меджидите в Черно море се различават според района и използвания метод за определянето ѝ.
Размерът сам по себе си не е достатъчен за определяне на вида. Трите гръбни перки, двете анални перки и тъмното петно до гръдната перка дават по-точна информация при разпознаването.
Размножаване на меджида
Меджидът отделя яйцата си във водния слой. Те са пелагични и не се прикрепят към дъното. След излюпването ларвите също остават във водния слой, а по-късно младите риби се насочват към дъното.
Размножителният период се различава между отделните райони. В някои части на Черно море той обхваща почти цялата година, като активността се засилва в края на зимата, през пролетта и в края на есента.
Температурата и дълбочината влияят върху движението на зрелите риби. Част от пасажите се насочват към по-дълбоки води, където се извършва хвърлянето на хайвера.
Една женска не отделя всички яйца наведнъж, а хвърля хайвера на няколко пъти.
Риболов на меджид
Риболовът на меджид се извършва близо до дъното. Меджидът се лови главно от лодка, но при рязко увеличаваща се дълбочина може да бъде уловен и от брега.
Риболовът от лодка позволява да се облавят местата, на които пасажите се задържат над тинесто или пясъчно дъно. След откриване на рибите монтажът се спуска вертикално и се задържа близо до дъното.
Използват се дънни монтажи с една, две или няколко куки. Късите поводи ограничават усукването при спускане и държат стръвта близо до основното влакно. Разстоянието между куките трябва да позволява свободното им движение без заплитане.
Тежестта се избира според дълбочината, течението и движението на лодката. Тя трябва да бъде достатъчна за бързо спускане и задържане на монтажа близо до дъното.
При риболов на меджид стръвта се подава близо до дъното. Ако пасажът се движи по-високо, монтажът се повдига постепенно, докато рибата започне да поема стръвта.
Каква стръв се използва за меджид
Меджидът приема различна животинска стръв. Подходящи са тънки парчета риба, скарида и морски червей. Размерът на стръвта се съобразява с куката и големината на меджидите в пасажа.
Парчетата риба трябва да бъдат изрязани така, че да останат добре закрепени при спускането. Дългата свободна част може да се увива около повода и да пречи на засичането.
Не е нужна едра стръв. Устата на обичайните черноморски екземпляри е сравнително малка, а компактното парче се поглъща по-лесно.
Меджид може да бъде уловен и на куки с пера, блестящи нишки или малки светещи елементи. При такъв монтаж върху куките може да се добави малко парче естествена стръв.
Какъв такъм се използва за меджид
За риболов от лодка се използва въдица, която позволява контрол над тежестта и отчита по-леките кълванета. Не е необходим прекалено тежък такъм, когато дълбочината и течението позволяват работа с по-малка тежест.
Макарата трябва да побира необходимата дължина влакно и да има плавен аванс. Плетеното влакно предава добре почукванията при голяма дълбочина и поддържа пряк контакт с монтажа.
Към основното влакно може да се свърже монофилен или флуорокарбонов повод. Той поема част от резките движения и намалява протриването при контакт с дъното или борда на лодката.
Куките се подбират според стръвта и размера на рибите. Те трябва да бъдат достатъчно тънки за добро засичане и достатъчно здрави за изваждане на няколко риби.
Преди спускане трябва да се проверят възлите, поводите и закрепването на куките. При монтаж с няколко куки натоварването се увеличава, ако на него се закачат повече риби.
Как кълве меджидът
Кълването може да започне с няколко бързи почуквания, последвани от по-осезаема тежест. При пасажен риболов не е необходимо монтажът да се изважда веднага след първото кълване. Кратко изчакване може да позволи на още една риба да поеме стръвта.
Засичането трябва да бъде плавно, защото рязкото движение може да разкъса устата на меджида. Достатъчно е въдицата да се повдигне равномерно, когато куките са остри и поводите са изпънати.
След закачане меджидът се съпротивлява с кратки движения и извивания. Не се отдалечава рязко, но при изваждане от голяма дълбочина тежестта на монтажа и водното съпротивление се усещат отчетливо.
Рибата трябва да се изважда равномерно. При рязко отпускане на влакното рибата може да се откачи, а бързото навиване натоварва устата.
Как да различим меджида от бакаляро
Меджидът и европейското бакаляро имат издължени тела и принадлежат към разред Gadiformes, но са от различни семейства и се различават по няколко видими белега.
Меджидът има три гръбни и две анални перки. Европейското бакаляро има две гръбни перки и една анална перка.
Главата и устата на бакалярото са по-големи, а долната челюст е по-издадена. Меджидът има по-малка глава и характерно тъмно петно близо до основата на гръдната перка.
Бакалярото обитава по-големи дълбочини и достига по-едри размери. Меджидът по българското Черноморие обикновено е по-дребен и често се среща в пасажи над меки дъна.
Меджид в Черно море
Меджидът обитава Черно море и се среща и в българските води. Разпределението му не е еднакво по цялото крайбрежие. Пасажите се преместват според сезона, температурата и наличието на дребна риба.
Разпознаването се улеснява от издълженото тяло, трите гръбни перки, двете анални перки и тъмното петно до гръдната перка. При риболов се търсят пасажи, които се движат близо до дъното над пясъчни, тинести или чакълести участъци.
Изпънатото влакно и подходящият дънен монтаж помагат да се усетят по-слабите кълванета. Меджидът се лови главно от лодка близо до дъното.
Оставете коментар