Лихия - едър морски хищник и риболов със спининг
Лихия е едра морска хищна риба, която се среща в крайбрежните води на източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море. Научното ѝ име е Lichia amia, а видът принадлежи към семейство Carangidae. Това е единственият съвременен представител на род Lichia.
Рибата се движи близо до брега, навлиза в речни устия и солени лагуни и следва пасажите от дребна риба. Едрите размери и продължителната борба след закачане правят лихията желан улов при морски спининг и риболов с жива стръв.
Лихията не трябва да се бърка с лефера, маятикото или други сребристи морски хищници. Възрастните екземпляри се разпознават по формата на тялото, вълнообразната странична линия и разположението на перките.
Какво представлява лихията
Лихията е крайбрежна пелагична риба, която се движи основно във водния слой, а не непосредствено по дъното. Обитава морски и бракични води и често се придържа към места със струпване на дребни риби.
Възрастните екземпляри се срещат край открити плажове, скалисти брегове, пристанищни входове, речни устия и зони с крайбрежни течения. Младите риби навлизат по-често в лагуни, естуари и долните течения на реките, където намират храна и по-защитени води.
Лихията може да се движи самостоятелно или в малки групи. Когато преследва пасаж, присъствието ѝ понякога се забелязва по рязкото разпръскване на дребната риба и внезапните атаки по повърхността близо до брега.
Как изглежда лихията
Тялото на лихията е издължено, умерено високо и странично сплеснато. Муцуната е заострена, очите са сравнително малки, а широката уста достига до нивото на окото или малко зад него.
Видът има две гръбни перки. Първата е ниска и образувана от отделни твърди лъчи, а втората е по-дълга и ясно оформена. Аналната перка има форма, сходна с тази на втората гръбна перка. Гръдните перки са къси, а опашната перка позволява бързо движение и резки промени в посоката.
Страничната линия е характерен белег на лихията. По дължината на тялото тя образува ясно изразени извивки, които отличават вида от редица други морски риби.
Горната част на тялото е кафеникава, сиво-зеленикава или тъмносребриста. Под страничната линия окраската преминава в сребристобяло. Краищата на втората гръбна и аналната перка могат да бъдат по-тъмни. Младите екземпляри имат тъмни напречни ивици, които отслабват с растежа.
Колко голяма става лихията
Лихията достига едри размери. Обичайната дължина на възрастните екземпляри е около един метър, като са регистрирани и по-големи риби.
Размерът зависи от възрастта, хранителната база и района, който обитава рибата. По-малките екземпляри се срещат по-често близо до брега, а едрите лихии следват големи пасажи край дълбоки плажове и речни устия.
При определяне на вида не трябва да се разчита само на размера. Младата лихия има различна окраска от възрастната и може да бъде объркана с други представители на семейство Carangidae.
Къде се среща лихията
Ареалът на Lichia amia обхваща източната част на Атлантическия океан от Бискайския залив до Южна Африка, както и Средиземно море. Видът се среща и край южната част на Мозамбик.
Видът е установяван в Черно море, но срещите по българското крайбрежие са редки. За българските риболовци лихията е позната главно от морския риболов в Гърция и други средиземноморски райони.
Рибата обитава крайбрежния воден слой и може да се движи от повърхността до дълбочини около 50 м. Често остава близо до сушата, когато има подходяща храна. Речните устия, лагуните и местата със смесване на сладка и солена вода са важни за младите риби.
С какво се храни лихията
Възрастната лихия се храни главно с риба. Тя преследва пасажи в крайбрежната зона и използва бързината си, за да отдели единична риба от групата. Храната ѝ може да включва кефалови риби, сардини, атерини и други дребни крайбрежни видове.
Младите лихии приемат и ракообразни, а с растежа храненето им се насочва към риба.
Движението на пасажите от дребна риба влияе върху присъствието на хищника. Когато няма дребна риба, лихията обикновено не се задържа продължително в района. Когато пасажите се задържат около речно устие, течение, пристанищен вход или дълбок плаж, лихията може да се приближи в обсега на замятане от брега.
Размножаване и развитие
Яйцата на лихията са пелагични и се развиват във водния слой. След излюпването младите риби използват плитки крайбрежни води, речни устия и лагуни, където намират дребна храна и защита от по-едри хищници.
Връзката с естуарите е по-ясно изразена при младите екземпляри. С увеличаването на размера лихията се насочва към по-открити крайбрежни води и следва по-едра плячка.
Периодът на размножаване се различава в отделните части на ареала. Температурата, географското положение и местните условия влияят върху движението и размножителното поведение на рибата.
Риболов на лихия
Риболовът на лихия се практикува от брега и от лодка. Сред използваните методи са морският спининг, тролингът и риболовът с жива риба.
При спининг се следи движението на дребната риба и се облавят речни устия, пристанищни входове, дълбоки плажове и скалисти брегове с течение. Атаките по повърхността показват къде се движи хищникът, но лихията може да остане и под пасажа, без да се покаже.
Използват се повърхностни примамки, попери, уокъри, стикове, воблери тип миноу и силиконови примамки, имитиращи дребна риба. Размерът им се подбира според дребната риба в района. При активна риба по-едрата примамка се забелязва от по-голяма дистанция, а при спокойна вода и дребна плячка може да се използва по-компактен модел.
Воденето може да бъде равномерно или с промени в скоростта и кратки паузи. Лихията е способна да следва примамката дълго, преди да атакува, затова воденето продължава почти до самия бряг.
Какъв такъм се използва за лихия
Такъмът се избира според размера на примамките, мястото и очаквания размер на рибата. За морски спининг от брега е нужна въдица, която позволява далечно замятане и контрол над използваните примамки.
Макарата трябва да има плавен аванс и шпула с подходяща вместимост. След закачане лихията често отнема влакно и се насочва към открита вода, затова авансът не бива да бъде затегнат докрай.
Плетеното влакно осигурява директен контакт с примамката, а поводът се подбира според камъните, мидите, растителността и прозрачността на водата. Преди риболов трябва да се проверят влакното, възлите, халките и куките, тъй като едрата лихия подлага такъма на продължително натоварване.
При използване на жива стръв размерът на куката и монтажът трябва да позволяват на рибката да се движи. Кефаловите риби често се използват като стръв в районите, където това е разрешено. Местните правила за жива стръв и разрешените методи трябва да бъдат проверени предварително.
Как се държи лихията след закачане
След закачане лихията често поема с висока скорост към открита вода. Може да променя посоката, да се движи успоредно на брега и да използва течението. В плитките места понякога се насочва към камъни, пристанищни конструкции или други препятствия.
Рибата не трябва да се спира рязко със затегнат аванс. Натискът се увеличава постепенно, а положението на въдицата трябва да осигурява постоянен контакт с рибата. При приближаване до брега лихията може да направи нов устрем, затова кепът трябва да бъде подготвен, а мястото за изваждане - избрано отрано.
Едрите екземпляри изискват внимателно боравене. Ако рибата ще бъде освободена, престоят извън водата трябва да бъде кратък. Тялото се поддържа с две ръце, без рибата да се повдига само за челюстта или опашката.
Как да различим лихията от сходни риби
Лихията може да бъде объркана с маятико, лефер или други сребристи морски хищници. Лихията има по-високо и странично сплеснато тяло, а леферът се отличава с по-издължена форма и ясно изразени остри зъби.
Маятикото има различна форма на главата, по-равномерна странична линия и характерна жълтеникава ивица при част от екземплярите. При лихията страничната линия е ясно вълнообразна, а втората гръбна и аналната перка имат сходен издължен силует.
Младите риби изискват повече внимание заради тъмните ивици по тялото. Снимка на целия екземпляр, включително главата, перките и страничната линия, помага при определянето на вида.
Лихията в средиземноморския риболов
Лихията е едър крайбрежен хищник, който следва пасажите от дребна риба край речни устия, лагуни, плажове и пристанищни зони.
При морски спининг рибата се търси с повърхностни примамки, воблери, стикове и силикони, подбрани според храната и дълбочината. Проверените възли, плавният аванс и подходящата дължина на влакното помагат при дългите устреми след закачане.
Преди излет трябва да се проверят местните правила, разрешените методи, минималните размери и периодите с ограничения. Те се различават между отделните държави и крайбрежни райони.
Оставете коментар