Канален сом - произход, разпознаване и риболов
Каналният сом (Ictalurus punctatus) е сладководна риба от семейство Ictaluridae, произхождаща от Северна Америка. Тялото му е издължено и без люспи, около устата има дълги мустачки, а опашната перка е дълбоко раздвоена. По страните на младите и част от по-дребните възрастни риби се виждат тъмни петна.
Видът е пренасян извън естествения си ареал за аквакултури и спортен риболов. В България също е въведен и има данни за присъствието му в наши водоеми. Каналният сом се различава ясно от европейския сом Silurus glanis както по размер, така и по формата на тялото и перките.
Храни се с водни безгръбначни, раци, мекотели и риби, а при по-малките екземпляри важна част от храната са насекомите и техните ларви. Добре развитото обоняние и вкусовите рецептори по кожата и мустачките му помагат да намира храна и при ниска видимост.
Какво представлява каналният сом
Каналният сом е видът Ictalurus punctatus. Той принадлежи към семейство Ictaluridae, което включва сладководни сомове от Северна Америка.
На английски видът е известен като channel catfish. В България се срещат наименованията канален сом и американски сом.
Рибата е приспособена към живот в реки, езера, язовири и изкуствени водоеми. В естествения си ареал е популярен сред любителите риболовци и се отглежда широко в аквакултури.
Каналният сом не достига размерите на европейския сом, но може да нарасне над един метър и да достигне тегло от десетки килограми.
Как изглежда каналният сом
Тялото е удължено, гладко и без люспи. Гърбът и горната част на страните могат да бъдат маслиненозелени, сиви, синкавосиви или почти черни, а коремът е по-светъл.
По страните често има малки тъмни петна. Те се виждат по-ясно при младите риби и при част от екземплярите със среден размер. При едрите риби окраската може да стане по-тъмна и петната да се различават по-трудно.
Около устата има осем мустачки. Те са сетивни органи и помагат на рибата да намира храна.
Един от лесните белези за разпознаване е опашната перка. При каналния сом тя е ясно и дълбоко раздвоена. Зад гръбната перка има и малка мастна перка.
Аналната перка е сравнително дълга и със заоблен външен край. Тя също помага каналният сом да се различи от някои близки северноамерикански видове.
Канален сом и европейски сом - каква е разликата
Каналният сом и европейският сом Silurus glanis принадлежат към различни семейства и имат лесно различими външни белези.
Европейският сом достига далеч по-големи размери. Главата му е широка и сплесната, тялото е масивно, аналната перка е много дълга, а опашката няма характерното дълбоко раздвоение на каналния сом.
При каналния сом тялото е по-стройно. Опашната перка е дълбоко раздвоена, има мастна перка, а по страните на много екземпляри се виждат черни петна.
Разлика има и в максималния размер. Каналният сом може да стане едра риба, но не достига размерите, с които е известен европейският сом.
Затова снимка на канален сом не трябва автоматично да се определя като млад европейски сом. Формата на опашката, мастната перка и окраската помагат двата вида лесно да се различат.
Канален сом и американско сомче
Каналният сом понякога се обърква с американското сомче Ameiurus nebulosus. Двата вида произхождат от Северна Америка, но не са една и съща риба.
При каналния сом опашната перка е ясно раздвоена. При американското сомче тя е по-закръглена и няма толкова дълбоко разделение.
Каналният сом достига и по-големи размери. Тялото му е по-издължено, докато американското сомче има по-компактно тяло.
Объркване може да възникне и заради названието американски сом, което се среща като търговско име за Ictalurus punctatus. Най-сигурният ориентир остава научното име.
Колко голям става каналният сом
Каналният сом може да достигне едри размери.
Каналният сом достига до 132 см дължина и тегло до 26,3 кг, а максималната известна възраст е 24 години.
Риби с такива размери са изключение. Размерите, които достигат рибите в конкретния водоем, зависят от храната, температурата, броя на рибите и качеството на водата.
При отглеждане в аквакултури рибите се прибират далеч преди достигането на максималните размери.
За риболовеца размерът на рибата е важен и при избора на въдица, макара, влакно и кука. Във водоем с дребни и средни екземпляри прекалено тежък сомски такъм не е необходим.
Откъде произхожда каналният сом
Естественият ареал на вида е в Северна Америка. Той обхваща речни басейни от южните части на Канада през централните части на Съединените щати до северно Мексико.
Той включва системите на Мисисипи и Мисури, района на Големите езера и други речни басейни.
През XX век видът е пренасян в много държави за рибовъдство и любителски риболов. Днес се среща извън естествения си ареал в части от Европа, Азия, Южна Америка и други региони.
Извън Северна Америка каналният сом е чужд вид. Зарибяването и пренасянето на живи риби между водоеми трябва да се извършват според действащите правила.
Канален сом в България
Каналният сом не е местен вид за България. Внесен е за рибовъдство и зарибяване.
Каналният сом е въведен в България през 1975 г. Сред първите водоеми, в които е установен, са язовирите Овчарица и Кърджали, където има сведения за изкуствено и естествено размножаване.
По-стари данни посочват язовир Овчарица и вероятно язовирите Копринка и Жребчево. Тези сведения са исторически и не показват къде се среща видът днес.
Преди целенасочен риболов е добре да има актуални данни за конкретния водоем. Старо зарибяване не гарантира, че каналният сом все още се среща там.
Какви водоеми обитава каналният сом
В естествения си ареал каналният сом живее в реки и потоци, но се развива успешно и в езера, язовири и рибовъдни водоеми.
В реките възрастните риби се задържат в по-дълбоки вирове, участъци с умерено течение и места над пясъчно, чакълесто или каменисто дъно.
В язовирите могат да се движат около старото речно корито, в заливи, при устията на вливащи се реки, край каменисти участъци и места с потънали дървета или други укрития.
Видът предпочита вода с добро съдържание на кислород, но може да живее при различни сладководни условия и затова се отглежда успешно и в изкуствени водоеми.
На каква дълбочина се движи каналният сом
Каналният сом не стои на една дълбочина през целия ден и през всички сезони.
През топлите месеци каналният сом може да прекарва деня в по-дълбоки участъци, около укрития или близо до дъното. Вечер и през нощта рибите често навлизат в по-плитка вода, където търсят храна.
В реките промяната на водното ниво влияе и на местата, в които се задържа рибата. При покачване на реката каналните сомове могат да навлизат в по-спокойни крайбрежни участъци и в устията на притоци.
През студените месеци рибите се събират в по-дълбоки места, където движението на водата е по-слабо.
Активен ли е каналният сом през нощта
Каналният сом се храни и през деня, но вечер и през първите часове след залез често е по-активен.
При по-слаба светлина рибата често навлиза в плитки участъци. Там тя търси червеи, насекоми, ракообразни, мекотели и дребни риби.
Сетивата ѝ помагат да намира храна в мътна вода и при слаба светлина. Мустачките и кожата съдържат голям брой вкусови рецептори, а обонянието помага при откриване на храна от разстояние.
Дневният риболов също може да бъде успешен при облачно време или по-високо ниво на водата.
За какво служат мустачките на каналния сом
Мустачките около устата не жилят и не са оръжие. Те са сетивни органи.
Рибата ги използва при търсене на храна около дъното и в мътна вода. Вкусови рецептори има и по други части на тялото.
Това помага на каналния сом да намира храна, без да разчита само на зрението.
При риболов това обяснява защо стръв с ясно изразена миризма често привлича рибата. Не е нужно всяка стръв да има неприятна миризма - червеи, раци и прясно парче риба също могат да привлекат каналния сом.
С какво се храни каналният сом
Храната се променя с растежа.
Малките риби поемат зоопланктон, водни насекоми и ларви. С растежа рибата започва да се храни и с раци, охлюви, миди и дребни риби.
Възрастният канален сом приема разнообразна храна. Освен жива плячка може да поема мъртва риба и растителна храна, както и да търси храна по дъното.
По-едрите екземпляри се хранят по-често с риба, но видът не е специализиран хищник като щуката или бялата риба.
Каналният сом хищник ли е
Каналният сом ловува дребни риби, но не се храни само с жива плячка.
Той е всеяден и храната му се променя според това какво намира във водоема.
По-малките екземпляри се хранят повече с безгръбначни. С растежа рибата започва по-често да поема по-едра плячка, включително риби и раци.
Тази особеност обяснява и широкия избор на стръв при риболов.
Размножаване на каналния сом
Размножаването започва след затопляне на водата през пролетта и началото на лятото. В естествения си ареал каналният сом хвърля хайвер от април до юли, обикновено след като водата достигне около 22-23°C.
За гнездо се избира защитено място. Това може да е кухина под брега, пространство между камъни, потънал дънер или друга тъмна и прикрита зона.
След снасянето на яйцата мъжкият ги пази и движи перките си, за да осигурява приток на вода.
При подходяща температура яйцата се излюпват за около седмица. Мъжкият остава около гнездото и след излюпването, докато малките започнат да се разпръскват.
Канален сом през пролетта
С повишаването на температурата рибата постепенно напуска зимните места на по-голяма дълбочина.
Каналните сомове започват да се хранят по-активно и да се придвижват към по-плитки участъци. В реките повишената вода може да ги насочи към притоци, заливи и по-спокойни места край основното течение.
С приближаването на размножителния период рибите търсят подходящи укрития за гнездене.
През пролетта е добре да се проверяват различни дълбочини, вместо стръвта постоянно да се подава в най-дълбоката част на водоема.
Канален сом през лятото
Със затоплянето на водата каналният сом започва да се храни по-активно през различни части на денонощието.
Рано сутрин, вечер и през нощта рибите често навлизат в по-плитки участъци. През деня могат да се отдръпнат към по-дълбока вода, сенчести места, потънали дървета, камъни или други укрития.
В река подходящи места са участъците около основното течение, по-дълбоките вирове и спокойната вода зад препятствия.
В язовир рибата може да преминава между плитки участъци, където търси храна, и по-дълбока вода през едно денонощие.
Канален сом през есента
С постепенното охлаждане на водата каналният сом започва да сменя местата, в които се задържа.
Каналният сом продължава да се храни, но започва да прекарва повече време около по-дълбоки участъци. Дребната риба, раците и другата плячка също сменят местата си и сомът ги следва.
В началото на есента риболовът в плитките места все още може да бъде успешен, най-вече при стабилно време и по-топла вода.
При по-сериозно застудяване търсенето постепенно се премества към по-голяма дълбочина.
Канален сом през зимата
При ниска температура активността намалява.
В реките каналните сомове могат да се събират в дълбоки вирове и участъци със спокойно течение. В язовирите се насочват към дълбоки зони, където температурата е по-стабилна.
Храненето не спира задължително, но периодите на активност са по-кратки.
Зимният риболов изисква стръвта да достигне мястото, в което рибите са се събрали, защото сомът не обикаля толкова широко, както през топлата част на годината.
Къде да търсим канален сом в язовир
При риболов в язовир първо трябва да се установи релефът.
Подходящи места са старото речно корито, устията на притоци, заливите, потънали дървета, каменисти участъци и преходи към по-дълбока вода.
През деня рибата може да стои около дъното и укритията. След залез често навлиза в по-плитки и крайбрежни участъци в търсене на храна.
Ако рибата не кълве, е добре да се промени дистанцията или дълбочината, вместо да се чака продължително на едно място.
Ако не е ясно дали във водоема има канален сом, това трябва да се провери преди риболов.
Къде да търсим канален сом в река
В река каналният сом се движи между основното течение и по-спокойни участъци, където може да се задържа, без да се бори постоянно с течението.
По-дълбоки вирове, участъци зад големи камъни, потънали дървета, външната страна на завои и преходи от плитка към по-дълбока вода са подходящи места за търсене на рибата.
При по-висока вода рибата може да навлезе в устията на притоци и по-спокойни залети участъци.
През нощта каналният сом може да навлезе в по-плитки пясъчни и чакълести участъци, за да търси храна.
Лови ли се канален сом с въдица
Каналният сом е популярен вид за любителски риболов в Северна Америка и се лови успешно с въдица.
Каналният сом често се лови със стръв, подадена близо до дъното. В по-плитки места стръвта може да се подаде и с плувка.
Методът трябва да е съобразен с дълбочината, силата на течението, релефа и размера на рибите във водоема.
При риболов на канален сом не е необходим такъм за трофеен европейски сом, ако във водоема се срещат риби със среден размер. Оборудването трябва да позволява сигурно замятане на монтажа и контрол при ваденето.
Каква стръв се използва за канален сом
Каналният сом приема разнообразна стръв.
Червеите са подходящ избор за дребни и средни риби. Раци, скариди и парчета риба също могат да се използват като стръв.
В Северна Америка се лови и с пилешки дроб, готови ароматни примамки и различни ароматизирани тестени смеси.
При парче риба стръвта трябва да стои стабилно на куката и върхът да остане свободен.
Преди подаване на жива рибка или части от определени видове трябва да се проверят правилата за конкретния водоем.
Монтаж за канален сом на дъно
Простият дънен монтаж е достатъчен за много ситуации.
По основното влакно може да се постави подвижна тежест, следвана от вирбел, повод и кука. Тежестта трябва да задържа стръвта около избраното място, без да е по-тежка от необходимото.
При по-силно течение се използва по-тежко олово. В язовир или езеро по-лекият монтаж улеснява отчитането на кълването.
Дължината на повода се променя според дъното и начина, по който рибата приема стръвта.
При тиня стръвта не трябва да потъва дълбоко в мекото дъно. Може да се използва монтаж, който я държи над тинята.
Въдица и макара за канален сом
Въдицата се избира според теглото на монтажа, дистанцията, силата на течението и размера на рибите.
В язовир, в който се срещат риби със среден размер, може да се лови с дънна или по-тежка фидер въдица, стига тестът да е съобразен с тежестта на монтажа.
При риболов в голяма река с тежко олово е необходима въдица с по-висок тест.
Макарата трябва да има плавен аванс и да побира необходимото количество влакно. Размерът ѝ трябва да съответства на въдицата и дистанцията.
Монофилното или плетеното влакно се избира според дъното и начина на риболов. Плетеното влакно предава кълването по-директно, докато монофилът има повече разтегливост.
Как кълве каналният сом
Кълването зависи от размера на рибата, стръвта и начина на подаване.
Кълването на по-дребен сом може да започне с няколко придърпвания. Когато сомът поеме стръвта уверено, може да започне да се отдалечава.
При дънен риболов въдицата трябва да бъде поставена така, че движението на върха или влакното да се вижда добре.
Не всяко потрепване изисква моментално засичане. Ако рибата само мести стръвта, прекалено ранното засичане може да извади куката от устата ѝ.
След закачане рибата се вади с равномерен натиск, без отпускане на влакното.
Как се вади канален сом
След закачане каналният сом може да се насочи към дъното или към камъни и потънали клони.
Рибата трябва да се води далеч от препятствията, без рязко дърпане. Авансът се настройва така, че при по-голямо натоварване рибата да може да вземе влакно.
При по-едър екземпляр кепът улеснява прибирането на брега.
Повдигането на рибата във въздуха само с повода или влакното увеличава риска от скъсване и откачане.
След изваждането трябва да се внимава с твърдите лъчи на гръбната и гръдните перки.
Опасни ли са бодлите на каналния сом
Каналният сом има твърд остър лъч в гръбната перка и по един в двете гръдни перки.
При небрежно хващане тези лъчи могат да пробият кожата и да причинят болезнена рана.
Мустачките не са опасни и не могат да ужилят.
По-дребните екземпляри трябва да се хващат така, че пръстите да не попадат пред твърдите лъчи. При по-едър сом е по-добре рибата да се поддържа с две ръце, без натиск върху перките.
Каналният сом като отглеждана риба
Ictalurus punctatus се отглежда в сладководни аквакултури.
Расте сравнително бързо, приема гранулирани храни и се отглежда успешно в рибовъдни басейни. В Съединените щати каналният сом се отглежда широко за храна.
Размножаването в стопанства започва през пролетта след затопляне на водата. Малките риби се отглеждат първо в специализирани басейни, след което се преместват във водоеми за доотглеждане.
В България видът също се отглежда в аквакултури.
Канален сом - северноамерикански вид, който се среща и в България
Каналният сом е северноамериканска сладководна риба с гладко тяло, дълбоко раздвоена опашка, мастна перка и осем мустачки около устата. Тези белези го различават както от европейския сом, така и от американското сомче.
Видът се храни с безгръбначни, раци, мекотели и риби, а храната му се променя с растежа. Добре развитите сетива му позволяват да търси храна близо до дъното, при мътна вода и след залез.
В България каналният сом е въведен през XX век. Има по-стари сведения за присъствието му в няколко язовира, но преди риболов трябва да се провери дали видът все още се среща в конкретния водоем.
Каналният сом обикновено се лови със стръв, подадена близо до дъното, около по-дълбоки участъци, укрития, старо речно корито и преходи в дълбочината. Вечер и през нощта рибата може да навлезе и в по-плитка вода. Подходящото място, дълбочината и монтажът са по-важни от прекалено тежкия такъм.
Оставете коментар