Калкан - описание, местообитание и риболов
Калкан е ценена морска риба сред риболовците по българското Черноморие. Научното му название е Scophthalmus maximus, а видът принадлежи към семейство Калканови. Той се отличава с плоско тяло, асиметрична форма, очи от горната страна и поведение, което е тясно свързано с дъното.
Калканът е хищник, който рядко плува продължително в открита вода. Обикновено лежи върху пясък, тиня или смесено дъно, като разчита на окраската си и на способността да се прикрива. Когато дребна риба, скарида или друг морски организъм се доближи, атаката е кратка и рязка. Заради това риболовът му е свързан основно с дънно подаване на стръвта.
По нашето Черноморие калканът се среща в крайбрежни води и по-дълбоки дънни участъци. За риболовците от брега срещите са по-ограничени, докато лодката дава достъп до по-подходящи дънни участъци. При всяка подготовка обаче първо трябва да се проверят актуалните правила за улов, защото калканът е ценен вид със специален режим.
Как изглежда калканът
Калканът има плоско, широко и ромбовидно тяло. Формата му се различава ясно от тази на повечето морски риби, които имат издължено тяло и активно движение в средните водни слоеве. При калкана тялото е приспособено за живот на дъното, където рибата лежи и се слива с околната среда.
Малките екземпляри започват развитието си като симетрични риби. С израстването настъпват промени, които водят до типичната форма на възрастния калкан. Очите се разполагат върху горната страна, а долната остава светла и обърната към дъното. Това помага при разпознаване на вида.
Горната част на тялото е покрита с бели, кафяви и черни петна. По нея има твърди островърхи костни плочки, които наподобяват малки копчета. Тези плочки се усещат при допир и отличават калкана от други плоски риби. Окраската му помага на рибата да се слее с дъното.
Калканът има гръбна и анална перка, които следват широкия контур на тялото. Устата е пригодена за поемане на плячка от близка дистанция. Когато рибата лежи на дъното, тя чака плячката да влезе в обсега ѝ, вместо да я преследва дълго.
Размери и развитие
Обичайните размери на калкана са около 40-55 см, но отделни екземпляри могат да надхвърлят 1 м дължина. Посочват се риби до 15 кг, а в отделни сведения се споменават и по-едри екземпляри. При такава широка форма дори риба със средна дължина създава сериозно съпротивление във водата.
Продължителността на живота при различните популации е между 15 и 25 години. Тази особеност обяснява защо към вида трябва да се подхожда с мярка. Бавният растеж и дългият живот изискват разумно отношение към вида. При риболов на калкан не бива да се разчита само на кулинарната стойност. Правилата, размерите и разрешените периоди трябва да се проверяват преди излет.
В Черно море калканът хвърля хайвера си от април до август. Размножаването протича на порции, през интервали от 2 до 4 дни. Яйцата са пелагични, свободно плаващи във водата, с мазнинна капка. Размерът им е около 0,9-1,2 мм.
Ларвите се излюпват с дължина около 2,7-3,1 мм и първо плуват свободно. По-късно преминават към дънния начин на живот. Тази промяна е част от развитието на вида и обяснява защо възрастният калкан е толкова тясно свързан с морското дъно.
Местообитание и разпространение
Калканът е разпространен в Черно море, Средиземно море и северната част на Атлантическия океан. По българското Черноморие се среща в крайбрежни води, като по-често се споменава районът северно от нос Калиакра. Той предпочита дъна, където може да се прикрие и да дебне храна.
Подходящи са пясъчни, тинести и смесени дънни участъци. Калканът често лежи частично заровен, а окраската му го прави труден за забелязване. Тази мимикрия е едновременно защита и средство за лов. Рибата изчаква, докато плячката премине наблизо, след което атакува от дъното.
При риболов от брега подходящи са по-дълбоки плажни участъци, места с плавни преходи в дълбочината, зони около устия и райони, където дребната риба се движи ниско. От лодка могат да се търсят по-дълбоки полета, равни пясъчни дъна и участъци с промяна в релефа.
Калканът е вид, при който режимът за улов има пряка връзка с опазването на популацията. За България се отчита намаляване на числеността, затова проверката на актуалните заповеди е задължителна. Риболовецът трябва да се отнася към вида с мярка и да връща маломерните екземпляри.
Поведение и хранене
Калканът е дънен хищник. Той често стои върху дъното, заровен в пясък. Там изчаква дребна риба, скариди, ракообразни и други морски организми. При по-едрите риби храната може да включва парчета от сафрид, зарган и други морски обитатели.
Рибата не разчита на дълго преследване. Разчита повече на прикриване и кратка атака. Когато плячката се доближи, калканът се отделя от дъното и я поема бързо. Това поведение насочва начина на риболов, защото стръвта трябва да минава близо до рибата, а не високо над дъното.
Кълването не винаги се усеща като рязък удар. Понякога линията натежава, върхът задържа или се появява плавно движение. При дънен риболов това лесно се бърка със закачане в дъното. Затова е нужна внимателна работа с въдицата и проверка на контакта преди засичане.
Когато се закачи, калканът се усеща тежък и широк. Той не прави дълги бягства като някои други морски риби, но съпротивлението от плоското тяло е сериозно. Ваденето трябва да бъде спокойно, с постоянен контакт и без грубо форсиране.
Стръв за калкан
Калканът се търси с животинска морска стръв. Подходящи са парчета рибка, ивици от рибно месо, скариди, морски червей и други стръвни варианти според мястото и разрешения режим. Важното е стръвта да стои ниско, да има миризма и да не пада лесно от куката.
Парчета от сафрид, зарган или друга морска риба могат да бъдат поднесени като ивица. Така стръвта има леко движение и остава видима близо до дъното. Размерът трябва да бъде съобразен с куката. Прекалено голямото парче може да се дърпа без закачане, а прекалено малкото бързо се поврежда от дребна риба.
Морският червей е подходящ при участъци, където калканът се храни с дънни организми. Куката трябва да позволява стабилно поставяне на стръвта и лесно освобождаване. При скарида или по-мека стръв е важно върхът на куката да остане открит.
Свежестта на стръвта влияе пряко върху стоенето ѝ на куката. Разпадаща се риба, пресъхнал червей или омекнала скарида губят стойност на куката. В морския риболов стръвта трябва да се пази охладена и отделно, за да запази форма и миризма до подаването.
Монтаж за калкан
Монтажът за калкан трябва да държи стръвта близо до дъното. При риболов от брега често се подбира дънен монтаж с тежест, повод и една или две куки. Тежестта се избира според вълната, течението и дистанцията. Тежестта трябва да задържа монтажа на място, без да се търкаля постоянно.
Поводът трябва да позволява на стръвта да се движи леко, но да не се оплита. Прекалено къс повод държи стръвта много близо до тежестта. Прекалено дълъг повод може да се вдига от течението или да се усуква. Подходящата дължина зависи от дъното, стръвта и силата на водата.
Куката трябва да е остра и съобразена с размера на стръвта. При калкан върхът трябва да има свободен път за закачане. Ако рибното парче или червеят покрият куката прекалено плътно, рискът от пропуснат контакт се увеличава.
От лодка монтажът се настройва според дълбочината и движението на лодката. Стръвта трябва да минава ниско, без да се забива в дъното. При по-силен дрейф тежестта се увеличава, но такъмът не трябва да става груб до степен да скрие вземането.
Такъми за риболов на калкан
При риболов на калкан от брега е нужна въдица, съобразена с дънен монтаж и контрол при вадене. Дължината се избира според мястото, дистанцията и вълната. По-дълга въдица помага при подаване зад прибоя и при управление на линията над вълните.
Макарата трябва да има плавен аванс и вместимост, съобразена с дистанцията и избраното влакно. Морската среда натоварва оборудването със сол, пясък и миди, затова след излет макарата, водачите и металните елементи трябва да се изплакнат с прясна вода и да се подсушат.
Основното влакно се избира според тежестта, дистанцията и дъното. При смесени участъци с камъни, миди или твърди петна поводът трябва да издържа триене. Вирбелите намаляват усукването, а подходящите карабинки улесняват смяната на тежести.
При очакване на по-едра риба трябва да има подготвен кеп или друг разрешен помощен аксесоар. Калканът има широко тяло и последните метри до брега често са трудни. Вълната, пясъкът и тежестта на рибата могат да натоварят повода точно преди изваждането.
Кълване, засичане и вадене
Кълването на калкан често започва като задържане или натежаване. Не винаги има отчетлив удар. При контакт риболовецът трябва да вдигне внимателно, да усети дали има движение и тогава да направи кратко засичане.
Засичането трябва да бъде ясно, но без излишна грубост. Калканът има твърда уста, а стръвта често е по-едра. Куката трябва да получи натиск, за да закачи. След това линията се държи постоянно опъната, без отпускане.
При вадене рибата се усеща като широка тежест. Тя може да остане ниско и да натовари линията с плоското си тяло. Въдицата трябва да поеме натиска, а макарата да отпуска при нужда. Ако рибата се задържи към дъното, натискът се увеличава постепенно.
Край брега трябва да се изчака подходящ момент между вълните. При прибой не бива да се бърза. Калканът се води с вълната, а не срещу нея. Така се намалява рискът от откачане или протриване на повода в последните метри.
Сезон и правила
Калканът е вид със специален режим за опазване. Преди излет трябва да се проверят актуалните забрани, разрешени периоди, минимални размери, дневни ограничения и правила за уреди. Информацията трябва да бъде актуална за конкретната година и район.
При улов на маломерен калкан рибата се връща веднага. Боравенето трябва да бъде кратко и внимателно. Ако куката е дълбоко, клещи или форцепс помагат за по-бързо освобождаване. При съмнение за размер или режим по-разумно е рибата да бъде пусната.
Добре е риболовецът да носи средство за измерване. Това спестява догадки и помага за бърза преценка на място. При риба, която ще се връща, мокра подложка или внимателно държане близо до водата намаляват риска от нараняване.
Калканът е ценна морска риба и прекомерният натиск върху запасите се усеща по Черноморието. Отговорният риболов означава спазване на режима, връщане на неподходящите екземпляри и чисто място след излета.
Кулинарни качества
Калканът е ценен заради бялото, плътно и вкусно месо. Приготвя се печен, пържен, на скара или по различни морски рецепти. Кулинарната му стойност обаче не трябва да измества правилата за улов и разумното отношение към вида.
Ако рибата е разрешена за задържане и отговаря на размера, тя трябва да се съхрани охладена след улова. Морската риба губи качество бързо в топло време. Хладилна чанта е полезна част от подготовката, когато се планира задържане на улов.
Почистването на калкан изисква внимание заради плоското тяло, кожата и костните плочки. Добре е рибата да се обработи скоро след излета. Така месото запазва качеството си, а уловът се използва с уважение към морето.
Екипировка за риболов на калкан от mftackle.com
Риболовът на калкан изисква дънен такъм, морски тежести, остри куки, поводи с издръжливост на триене, вирбели, карабинки, кутии за стръв, клещи, форцепс, кеп и принадлежности за подготовка на монтажи. В mftackle.com ще намерите оборудване за морски риболов от брега и лодка, както и аксесоари за работа с дънни линии.
Подберете такъма според мястото, дъното, дистанцията, стръвта и разрешения режим. При калкан точният монтаж, свежата стръв и внимателното вадене са основата на точен и отговорен риболов.
Оставете коментар