Чернокоп - описание, поведение и риболов
Чернокоп е хищна морска риба, често търсена от риболовците по българското Черноморие. Той е младият размерен клас на лефера, а при по-едрите риби често се използва названието гофан. Научното название на вида е Pomatomus saltatrix. Чернокоп, лефер и гофан са размерни названия на един и същ вид.
Чернокопът има издължено и стегнато тяло, сребриста окраска, тъмносин до зеленикав гръб и силна уста с остри зъби. Той е бърз хищник, който преследва дребна риба, атакува рязко и често се движи на пасажи. Чернокопът не е дънна риба, която стои заровена и чака плячката да мине над нея. Той обикаля активно, следи пасажи от сафрид, хамсия, атерина и други дребни морски риби.
По Черно море чернокопът е ценен за любителски и стопански риболов. Рибата е търсена заради вкуса си, но изисква бързо охлаждане след улов. Ако остане на топло, качеството ѝ се влошава бързо. Затова при излет за чернокоп хладилна чанта, лед и правилно съхранение са част от подготовката, а не подробност след края на риболова.
Чернокоп, лефер и гофан - каква е разликата
Названията чернокоп, лефер и гофан се използват за един и същ вид, но при различен размер. По-дребните риби обичайно се наричат чернокоп. По-едрите екземпляри се наричат лефер, а големите риби - гофан. В разговорната реч границите невинаги са еднакви, но риболовците разграничават тези размерни групи.
Чернокопът често е около и над 200 г, леферът е по-едър, а гофанът вече е риба, която изисква по-подготвен морски такъм. При всички размери поведението остава хищно. Рибата се храни с дребни рибки, напада бързо и често реже с острите си зъби. Заради това поводът и куките трябва да бъдат подбрани внимателно.
При по-дребен чернокоп може да се лови с по-фин морски такъм, чепаре или леки изкуствени примамки. При по-едър лефер и гофан линията трябва да издържа резкия удар и движението на рибата. Размерът променя избора на такъм и воденето на примамката.
Затова риболовците често говорят за чернокоп, лефер и гофан като за различни риболовни цели. Видът е един, но дребният и едрият екземпляр се усещат различно на линията.
Как изглежда чернокопът
Чернокопът има издължено тяло, стегната мускулатура и форма, характерна за бърз морски хищник. Гърбът е тъмен, с метален синьо-зеленикав оттенък, а страните са сребристи. Коремната част е по-светла. Тази окраска му помага да се слива с морската вода, когато преследва дребна риба.
Главата е сравнително едра, а устата е широка и въоръжена с остри зъби. Острите зъби изискват внимание при откачане. Чернокопът не бива да се хваща небрежно около устата, защото може да пореже пръстите. Клещи или форцепс са полезни при всяко откачане.
Тялото не е плоско и ромбовидно като при калкана. Чернокопът е риба за движение, преследване и атака. Опашката и перките му са приспособени за бързи тръгвания. Когато попадне на линията, често се усеща като рязък удар, последван от напрегнато движение встрани или към дълбочина.
Размерите зависят от възрастта и хранителната база. По-дребните риби се ловят на чепаре и дребни примамки, а по-едрите търсят по-стабилна линия, по-остра и стабилна кука и повод, който издържа на зъбите.
Къде се среща чернокопът
Чернокопът е разпространен в Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море. По нашето крайбрежие се среща сезонно, като движението му е свързано с пасажите дребна риба, температурата на водата, теченията и условията край брега.
Риболовците го търсят в морски участъци с движение на сафрид, хамсия, атерина и друга дребна риба. Пристанища, буни, скалисти места, плажни участъци с дълбочина близо до брега и места с течение са места, където чернокопът може да се появи. От лодка се облавят по-широки зони, където пасажите се движат извън бреговата линия.
Чернокопът не стои постоянно на едно място. В един ден може да се появи близо до брега, а в друг пасажът да мине по-далеч. Затова риболовът му изисква наблюдение. Птици над водата, дребна риба на повърхността, резки пръски и гонене около буните често подсказват активност.
При риболов от брега часът от деня също влияе на риболова. Сутрешните и вечерните часове често събират дребната риба по-близо до брега, защото дребната риба се движи по-активно, а хищникът влиза след нея.
Поведение и хранене
Чернокопът е хищник, който се храни основно с дребна риба. В менюто му влизат сафрид, хамсия, атерина и други малки морски риби. При по-едри екземпляри атаките са по-агресивни, а плячката може да бъде по-едра. Ракообразни и мекотели също могат да присъстват в храненето, но рибната плячка е основна.
Рибата често се движи на пасажи. Когато пасажът се активира, кълването може да започне рязко и да приключи също толкова бързо. Това е характерно за морските хищници. Риболовецът трябва да бъде готов с подготвен такъм, защото периодът на активност понякога е кратък.
Ударът на чернокоп е отчетлив. При чепаре може да се усети като серия от резки почуквания и натежаване. При блесна, воблер или силиконова примамка често идва като рязко спиране или страничен удар. В такива моменти линията трябва да остане под контрол, защото рибата може да се откачи при отпускане.
Острите зъби трябва да се имат предвид при избора на повод. Те режат тънки поводи и могат да повредят примамки. При по-едър лефер или гофан се мисли за по-устойчив повод или подходяща защита пред примамката, без такъмът да стане прекалено груб.
Риболов на чернокоп от брега
Риболовът на чернокоп от брега се свързва с буни, пристанищни участъци, скали и места, където дълбочината идва близо до брега. При добра активност чернокопът може да влезе на дистанция, достъпна за замятане.
Чепарето е познат метод, когато пасажът се движи на подходяща дистанция. Подбира се морско чепаре според размера на рибата и условията. По-дребният чернокоп се лови с по-фини куки, докато при по-едра риба линията трябва да бъде съобразена с резкия удар и движението на рибата.
Изкуствените примамки също имат място. Малки метални примамки, кастмастери, пилкери, воблери и силикони могат да провокират атака, когато рибата гони активно. Воденето трябва да имитира бягаща рибка. Резки ускорения, паузи и промяна в дълбочината често дават контакт.
При риболов от брега дистанцията е важна, но не бива да се подценява рибата близо до камъните и буните. Чернокопът може да мине по самия край, когато преследва дребна риба. Затова с част от подаванията е добре да се проверява и близката зона до камъните и буните.
Риболов на чернокоп от лодка
От лодка риболовецът има достъп до по-широки пасажни пътища. Може да се търси риба около дълбочини, течения, движение на пасажи и места с дребна риба.
Чепарето от лодка позволява облавяне на различни дълбочини. Когато рибата стои по-надолу, такъмът се пуска до желания слой и се води с премерени движения. Ако чернокопът е високо, по-бързото водене и по-малката дълбочина дават по-ясен контакт.
Пилкерите и металните примамки са подходящи при активни пасажи. Те падат бързо, достигат дълбочина и имитират ранена рибка. При удар не трябва да се засича прекалено широко. По-добре е да се задържи контакт и да се води рибата с равномерно напрежение.
При лодка безопасността е част от риболова. Морето може да се промени бързо, а гоненето на пасаж не трябва да измества преценката за вятър, вълна и дистанция от брега.
Такъми и монтажи за чернокоп
Такъмът за чернокоп трябва да бъде лек, но да поема резкия удар на рибата. При риболов от брега с чепаре е нужна въдица, която хвърля добре и контролира натоварването при няколко риби на линията. При риболов с изкуствени примамки по-стегната въдица помага за по-добро водене и засичане.
Макарата трябва да върти плавно и да има добре настроен аванс. При морски риболов солта и пясъкът изискват изплакване след излета. Влакното се избира според метода. Плетеното влакно дава директен контакт при примамки, а монофилът може да поеме част от резките движения при чепаре.
При чернокоп поводът трябва да издържа контакт със зъбите. При дребен чернокоп флуорокарбон с подходящ диаметър често е приемлив избор, но при по-едър лефер е разумно да се търси по-устойчив повод. Метален или по-устойчив повод дава сигурност при по-рязко движение, но може да намали броя на атаките при капризна риба.
Куките трябва да са остри и с размер според рибата. При чепаре слабата кука се отваря или се затъпява бързо. При примамки тройките и единичните куки трябва да се проверяват често, защото контактът със зъбите и камъните ги износва.
Стръв и примамки за чернокоп
Чернокопът се лови с чепарета, метални примамки, воблери, силикони и парчета риба при определени методи. Изборът зависи от това дали рибата се храни активно, на каква дистанция е пасажът и в кой слой се движи.
Чепарето имитира дребна морска храна, която хищникът поема в движение. Цветът, размерът и дължината на повода трябва да се съобразят с водата и рибата. При бистра вода по-фините варианти често са по-подходящи. При мътна вода и активна риба по-видимите елементи могат да дадат по-бърза реакция.
Металните примамки са подходящи при гонещ хищник. Те летят далеч, потъват бързо и позволяват търсене на различни дълбочини. Воденето може да бъде равномерно, на тласъци или с паузи. При чернокоп ударът често идва в момента на ускорение или при пропадане.
Воблерите се използват, когато рибата се храни по-плитко или около повърхността. Силиконите дават възможност за по-бавно и контролирано водене. При всички примамки трябва да се гледа състоянието на куките и повода.
Кълване, засичане и вадене
Кълването на чернокоп обикновено е рязко. При чепаре може да се усети серия от удари, последвана от натежаване. При примамка ударът често спира воденето. В този момент линията не трябва да се отпуска, защото рибата се освобождава лесно при хлабина.
Засичането трябва да бъде кратко и отчетливо. Широкият замах не е нужен, когато се работи с плетено влакно и остри куки. След контакт рибата се води с постоянен натиск, без резки издърпвания.
Чернокопът има остри зъби и се върти при вадене. Това натоварва повода и възлите. Ако се усеща по-едра риба, авансът трябва да помогне при рязко тръгване. Форсирането близо до камъни може да завърши със скъсване или откачане.
При изваждане от брега е добре рибата да се приема с кеп, ако мястото е високо или има камъни. От лодка се работи спокойно, като рибата не се вдига излишно на тънък повод. При откачане клещите пазят пръстите от зъбите.
Съхранение след улов
Чернокопът е ценен заради вкуса си, но трябва да се охлажда бързо. След улов е добре да се постави върху лед или в хладилна чанта. Ако остане на слънце или в топла кофа, качеството на месото спада бързо.
При морски риболов съхранението започва още на брега или в лодката. В подготовката влизат лед, подходящ съд и чиста кърпа. Рибата трябва да бъде пазена от пряка топлина и пясък. След излета се обработва скоро, за да запази вкуса си.
Чернокопът е подходящ за скара, фурна, тиган и мариноване според размера. При всички случаи свежестта е решаваща за качеството на месото.
Правила и отговорен риболов
Чернокопът е търсена морска риба и натискът върху пасажите се засилва през активния сезон. Преди излет трябва да се проверят актуалните правила за любителски риболов, разрешени количества и минимални размери, ако са приложими за периода и района.
При дребни екземпляри е добре да се действа с мярка. Риболовът не трябва да се превръща в прибиране на всичко, което се закачи. Умереният улов и спазването на режима пазят риболова за следващите сезони.
Чистотата на мястото също е част от отношението към морето. Опаковки от чепарета, влакна, куки, торбички и остатъци от стръв не трябва да остават по брега или в лодката. Морският риболов започва с подготовката и завършва с чисто място.
Екипировка за риболов на чернокоп от mftackle.com
Риболовът на чернокоп изисква морски чепарета, метални примамки, воблери, силикони, остри куки, поводи, вирбели, карабинки, влакна, въдици за морски риболов, макари с плавен аванс, кутии за примамки, клещи, форцепс и аксесоари за съхранение на улова. В mftackle.com ще намерите оборудване за риболов от брега и лодка, подбрано за морски условия и активни хищници.
Подберете такъма според размера на рибата, дистанцията, дълбочината и начина на риболов. При чернокоп острите куки, подходящият повод, свежите примамки и бързото охлаждане на улова са част от точния и отговорен риболов на чернокоп.















Оставете коментар