Буфало - описание, разпознаване и риболов

Буфаловите риби са сладководни риби от Северна Америка, познати с научното название Catostomidae. Те наподобяват шарана по силует, едри люспи и поведение около дъното, но имат белези, по които могат да се различат при улов. У нас тези риби се приемат като рядка слука, свързана с аклиматизация и отделни улови в язовири.

Буфаловите риби правят впечатление на риболовците у нас, защото стоят близо до познатия шаранджийски риболов, но не са обичаен вид във водоемите ни. Срещата с тях обикновено идва покрай риболов на шаран, когато дънният монтаж с кюспе или друга шаранова стръв бъде взет от риба с различна форма на гръбната перка и възможност да достигне едри размери.

В България се посочват три вида, свързани с опити за аклиматизация: големоусто буфало, малкоусто буфало и черно буфало. Те са улавяни у нас, включително в язовир Тича. За риболовеца това не са риби за ежедневен улов, а видове, които е добре да бъдат познавани, за да се различат от шарана и да се оцени правилно срещата с тях.

Как изглеждат буфаловите риби

Буфаловите риби имат шарановиден силует. Тялото е високо, изгърбено и покрито с едри люспи. На пръв поглед могат да се приемат за близки до шарана, защото формата, размерите и поведението около дъното създават сходно впечатление. При внимателен оглед се виждат белези, които ги отделят.

Отличителният белег е гръбната перка. Тя започва с висок лъч, след който височината на плавника спада рязко почти наполовина. Тази форма помага при разпознаване на буфалова риба, защото при шарана гръбната перка има друг профил. При улов на непозната шарановидна риба огледът на гръбната перка помага.

Тялото е масивно, с обем в средната част и с бърз растеж. Северноамериканският произход на тези риби ги отличава от местните шаранови риби, макар да се ловят с близки такъми. Устата, размерът на главата и общият силует зависят от конкретния вид.

При риболов в язовир, където са улавяни буфалови риби, е добре уловът да се огледа внимателно преди прибиране. Сходството с шарана може да заблуди, но гръбната перка и формата на главата помагат при разпознаване.

Видове буфало, посочвани у нас

В България се споменават три вида буфало. Големоустото буфало носи научното название Ictiobus cyprinellus. То достига най-едри размери сред посочените видове, с дължина до около 120 см и тегло до 45 кг. Самото име подсказва по-голяма уста, което го отличава от останалите представители.

Малкоустото буфало е Ictiobus bubalis. То достига до около 70 см дължина и тегло до 18 кг. При този вид устата е по-малка, а общият силует остава близък до групата. За риболовеца разликите между видовете не винаги са лесни при бърз оглед на брега, затова е добре да се обръща внимание на всички видими белези.

Черното буфало е Ictiobus niger. То достига до около 70 см дължина и тегло до 10 кг. Окраската и формата могат да го различат от другите видове, но при улов в български водоем разпознаването трябва да се прави по силует, глава, уста и гръбна перка.

И трите вида имат сходна риболовна среда у нас. Те се свързват с язовири, дънни такъми и стръв, използвана при риболов на шаран. Поради рядкото им присъствие всяка среща с такава риба изисква внимателно разпознаване и съобразяване с правилата за водоема.

Къде са улавяни буфалови риби в България

Язовир Тича е сред водоемите, където са улавяни буфалови риби у нас. Срещите са описани покрай риболов на шаран, на дънни въдици с кюспе. Това подсказва близост до шаранджийския стил на риболов, без да прави буфалото стандартна цел за всеки излет.

При такива риби не бива да се разчита на постоянен улов. Аклиматизацията, зарибяването, условията във водоема и риболовният натиск влияят върху присъствието им. Водата, храната и конкуренцията с други видове също имат значение за развитието на рибите.

Риболовецът, който посещава язовир с данни за улов на буфало, трябва да бъде подготвен за среща с едра шарановидна риба. Дори когато излетът е насочен към шаран, монтажът трябва да е подготвен за едра риба, а авансът да бъде настроен преди замятане.

Добре е да се следят актуалните правила за конкретния водоем. При видове в процес на аклиматизация местната информация дава по-точна насока от стари разкази за единични улови. Разумният подход е да се лови според разрешения режим и да се пази уловът при освобождаване, ако това се налага.

Поведение и хранене

Буфаловите риби се свързват с хранене близо до дъното и с търсене на растителна и животинска храна според вида и водоема. За риболовеца това ги доближава до шаранджийския подход, защото дънните монтажи и кюспето могат да провокират удар.

Тези риби растат бързо. При подходяща хранителна база достигат размери, които изискват такъм, подготвен за едра риба и плавно вадене. Дори по-малки екземпляри могат да натоварят линията, защото тялото е високо и плътно в средната част.

Ударът при дънен риболов може да напомня шаранско вземане. Върхът или сигнализаторът показва движение, линията се натоварва, а рибата тръгва тежко. Затова монтажът трябва да бъде подготвен така, че да издържи неочаквана среща с по-едра риба.

Кюспето е посочено като стръв, на която са улавяни буфалови риби у нас. То е познато от риболова на шаран и се използва при риби, които търсят храна около дъното. Поднасянето трябва да бъде чисто, а куката да остане готова за сигурно закачане.

Риболов на буфало на дъно

Риболовът на буфало у нас се свързва с дънни въдици и кюспе, използвани покрай шарана. Това е подход, близък до шаранджийския риболов, защото рибите имат близко поведение до дънно хранещи се шарановидни видове. Не е нужен специален отделен такъм, но комплектът трябва да бъде подготвен за едра риба.

Въдицата трябва да има достатъчен запас, за да поеме тежестта и първоначалните движения на рибата. Макарата трябва да бъде с плавен аванс, защото при по-едър екземпляр грубото задържане може да скъса повода или да отвори куката.

Основното влакно се избира според дистанцията, дъното и очаквания размер. Ако във водоема има едри шарани и вероятност за буфало, прекалено фината линия не е подходяща. Възлите, вирбелите и куките трябва да бъдат проверени преди замятане.

Монтажът може да бъде сходен с шаранджийския. Кюспето се поставя така, че да стои стабилно и да освобождава аромат около куката. Ако се използват други дънни стръвни варианти, те трябва да бъдат съобразени с храненето на рибите във водоема и с местните правила.

Такъми за буфалови риби

Такъмите за буфалови риби трябва да бъдат подбрани с мисъл за едра шарановидна риба. Подходящи са дънни въдици, макари с плавен аванс, стабилни стойки, монофилно влакно с подходящ диаметър, вирбели, куки и тежести за конкретната дистанция.

Куките трябва да бъдат остри и съобразени със стръвта. При кюспе монтажът не бива да изглежда груб, но линията не бива да е слаба за едра риба. Риба с размерите на буфало може да натовари линията сериозно още в началото.

Стойките или родподът трябва да държат въдиците стабилно. При рязко тръгване е добре такъмът да бъде обезопасен. Риболовът на язовир с едри шарановидни риби не прощава небрежно оставена въдица.

Кепът трябва да бъде широк. При високотела риба малък кеп затруднява прибирането и увеличава риска от откачане до брега. Подложка за риба и инструмент за откачане също са полезни, ако уловът трябва да бъде върнат.

Кълване, засичане и вадене

Кълването при буфалова риба може да напомни шаранско вземане. Линията се натоварва, върхът се огъва или сигнализаторът показва движение. При дънен монтаж не е нужно да се прави прекален замах. По-добре е да се вдигне въдицата плавно и да се осигури контакт.

След закачане рибата може да тръгне тежко и да използва масата на тялото си. Въдицата трябва да поема движенията, а авансът да отдава влакно плавно. Ако се форсира прекалено, се увеличава рискът от откачане или скъсване.

При вадене риболовецът трябва да държи постоянен контакт. Не бива линията да провисва, защото куката може да се освободи. При движение към препятствия натискът се увеличава внимателно, без резки тласъци.

Когато рибата наближи брега, кепът трябва да бъде подготвен. Високото тяло на буфаловите риби изисква спокойно насочване към мрежата. Не е добре рибата да се вдига на влакното или да се влачи по камъни, ако ще бъде освобождавана.

Разпознаване при улов

При улов на непозната шарановидна риба е добре да се огледа гръбната перка. При буфаловите риби тя започва с висок лъч, след който височината спада рязко. Този белег е по-добра насока от общата прилика с шарана.

Тялото е изгърбено, с едри люспи и силует, който може да заблуди на пръв поглед. Главата и устата също дават насоки, но при трите вида има разлики. Ако риболовецът не е сигурен, снимка отстрани, снимка на гръбната перка и внимателно освобождаване са разумен подход.

Не е добре рибата да се държи дълго на сухо. Ако ще се снима, това трябва да стане бързо, с мокри ръце и върху подложка. При връщане във водата рибата се държи стабилно, докато възстанови движение.

Разпознаването на редки или нетипични риби е част от отговорното отношение край водоема. Колкото по-добре риболовецът познава видовете, толкова по-спокойно действа при необичаен улов.

Кулинарни качества

За кулинарните качества на буфаловите риби у нас има ограничена информация. Като близки по риболовен профил до шарановидните видове те могат да се разглеждат като едра сладководна риба, но при рядка слука е по-разумно първо да се провери режимът за водоема и видът на улова.

Ако рибата бъде прибрана според правилата, трябва да се обработи скоро след излета и да се съхранява охладена. Едрите риби изискват добро почистване и подходящо приготвяне. При съмнение за вида или режима връщането във водата е по-разумно.

Екипировка за риболов на буфалови риби от mftackle.com

Риболовът на буфалови риби изисква дънни такъми, подготвени за едра шарановидна риба, качествени макари с плавен аванс, подходящо влакно, стабилни стойки, куки, вирбели, тежести, монтажи за кюспе, кеп и принадлежности за безопасно боравене с едра риба.

В mftackle.com ще намерите оборудване за дънен и шаранджийски риболов в язовири, където може да се срещне едра шарановидна риба като буфало. Подберете такъма според водоема, дистанцията, дъното и очаквания размер на рибите, за да имате контрол при редки улови на буфало.