Бабушка

Бабушка е широко разпространена сладководна риба у нас. Научното ѝ название е Rutilus rutilus. В риболовната практика понякога я наричат червеноперка, платика или платичка, но това са различни риби.

Бабушката е от семейство шаранови и е вид, който се приспособява много добре към различни водоеми. Среща се в реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици, канали и дори в полусолени води. Точно тази приспособимост е причината формата и окраската ѝ да се променят според мястото, в което живее.

Обикновено ловените бабушки са с дължина между 10 и 20 см, но при добри условия рибата може да достигне около 40 см и тегло над 1 кг. Малките екземпляри са по-вретеновидни, а след достигане на 15-20 см тялото започва да се развива повече във височина.

Как изглежда бабушката

Тялото на бабушката е странично сплеснато, с едри и ясно открояващи се сребристи люспи. Има добре видима странична линия. Гърбът може да бъде сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен или по-тъмен маслинен. Гръбната и опашната перка най-често са сиво-зелени, но понякога също може да имат червеникав оттенък.

Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка е оранжево-червена, често с по-тъмен връх. С възрастта червеният цвят на перките става по-изразен. Тази окраска е причината много риболовци да бъркат бабушката с червеноперка.

Главата е сравнително малка, муцуната е закръглена и тъпа, а устата е крайна и леко косо разположена. Очите са един от най-сигурните белези за разпознаване. При бабушката те са оранжево-червени, с ясно червено петно в горната част, докато при червеноперката очите са по-жълти.

Къде се среща бабушката

Бабушката се среща в много различни водоеми. Обича места с водна растителност, но обикновено не стои дълбоко в нея, както често правят червеноперката и линът. По-често се задържа около растителността, по нейните краища, в близост до по-чисти участъци за хранене.

Предпочита средните и долните водни пластове. Добре се чувства над пясъчно, глинесто или дъно със ситен чакъл. Най-добре се задържа над по-чисто дъно, а в по-затлачени места се среща по-рядко.

Бабушката е стадна риба. Ако се обади една, обикновено наблизо има и други. Затова при правилно избрано място и добро захранване риболовът може да стане постоянен и много приятен.

Поведение и хранене

Бабушката се храни с насекоми, личинки, червеи, дребни водни организми, а през лятото и с нишковидни водорасли. Тя не е толкова капризна, колкото някои други мирни риби, но по-едрите екземпляри са по-предпазливи и рядко влизат първи в захраненото място.

Често в началото се събират дребни бабушки. Ако се поддържа правилно темпо на подхранване, след известно време могат да дойдат и по-едри риби. Тогава дребосъкът обикновено се измества и риболовът става по-интересен.

Стръв, захранка и такъми за бабушка

Стръв и захранка за бабушка

Захранването при бабушката е много важно. Най-често се започва с пет-шест по-големи топки омачкан хляб с разкиснато кюспе или шрот. Сместа може да се замеси и с малко глина, за да държи по-добре и да стигне до желаната зона.

Готовите пакетирани захранки също действат много добре на бабушка. Това е риба, която бързо реагира на храна във водата, стига мястото да е правилно избрано. Ако дъното не е прекалено затревено, ефектът от подхранването може да се види сравнително бързо.

Подхранката се подава често, но на малки порции. В нея може да има кускус, варено жито, топчета качамак, бял червей или торен червей. Добре е част от стръвта, с която ловим, да присъства и в подхранката. Така рибата остава по-дълго в петното и приема по-спокойно поднесената стръв.

За стръв се използват бял червей, торен червей, варено жито, кускус, топчета качамак, кастери, ручейник или дребни насекоми. Изборът зависи от сезона, размера на рибата и слоя, в който се храни.

Такъми за риболов на леко

Риболовът на плувка е най-предпочитаният начин за ловене на бабушка. Среден лек телескоп върши добра работа. Ако е без водачи и макара, е добре да бъде по-дълъг - около 5-6 метра. Телескоп с водачи и макара може да бъде по-къс, най-вече когато се използва подвижна плувка.

Плувката се избира според дистанцията и условията. Подвижната плувка със закрепване в долната част е удобен вариант. При по-силен вятър по-стабилна може да бъде плувка с двойно закрепване - долу и в средата.

Основното влакно най-често е около 0,14 мм, а поводът слиза до 0,10 или 0,08 мм. При капризно кълване фината линия има значение, защото бабушката може дълго да почуква стръвта, преди да я вземе по-сигурно.

Куките се избират според стръвта. За бял червей са подходящи тънки, прави, бели куки тип кристал или лимерик, най-често №14. При по-внимателно кълване може да се мине на №16 или №18. Ако се търсят по-едри бабушки на грозд бели или торни червеи, по-подходящи са №10-№12. За варено жито, кускус или качамак може да се използват куки с по-късо стъбло №12 или №14.

Утежняването се прави със сачми, като най-голямата се поставя по-близо до плувката. Добре е плувката да бъде настроена така, че над водата да остава малка част от антената.

Такъми за риболов на дъно

Бабушка се лови добре и на дъно. Не е нужна много голяма дистанция. Обикновен дънен прът или дънен телескоп са достатъчни. Основното влакно може да бъде 0,18-0,20 мм, но поводът отново трябва да остане по-фин - около 0,12 мм.

Често се използва монтаж на чепаре с хранилка спирала. Тя се пълни с мачкан хляб, кюспе или кускус. На куките №12-№10 се поставя грозд бели червеи, торни червеи, варено жито или топче качамак.

Дънният риболов е добър вариант, когато рибата стои по-ниско или когато се търсят по-едри екземпляри. Финесът остава важен, защото бабушката може да бъде предпазлива при груба линия или тежък повод.

Методи на ловене и поведение при кълване

Риболов на плувка

Класическият риболов на бабушка е на плувка, близо до дъното. Линията се настройва според дълбочината, а стръвта се подава в зоната на захранката. При добро кълване риболовът може да стане много ритмичен, но при по-едри риби е нужно повече търпение.

През лятото, когато рибата се качи в по-горните водни пластове, може да се използва монтаж без тежест. Тогава стръвта се утежнява само от куката и пада плавно надолу. Подходящи са малки скакалци, ручейник, кастери или какавида от бял червей. Бавното потъване често провокира бабушката, когато иначе се храни лениво.

В течаща вода може да се добави малка сачма и линията да се пусне по течението. От време на време плувката се задържа с върха на пръта, което кара стръвта леко да се отлепи от дъното. Това движение често предизвиква атака.

Монтаж с лежаща на дъното стръв

Добри резултати при по-едрите бабушки дава монтажът с лежаща на дъното стръв. При него основното утежнение е на по-голямо разстояние от куката - около 60-70 см. Така рибата вижда стръвта, без непосредствено до нея да има нещо грубо и подозрително.

Този монтаж е подходящ за прозрачна вода и чисто дъно. При внимателни риби може да даде по-добри резултати от по-компактна линия с тежест близо до стръвта.

Кълване и момент на засичане

Кълването на бабушката може да бъде много различно. Дребните риби са по-бързи и нетърпеливи. Те често почукват, накланят плувката, водят я леко и я потапят рязко. По-едрите бабушки действат по-бавно и по-плавно.

Типичното кълване започва с няколко трепвания на плувката. След това тя тръгва встрани, поляга и започва да потъва по-изразено. Понякога потъването е право надолу, най-вече когато се лови в средните водни пластове.

Засича се при устойчиво повличане и водене. Най-трудното е да се изчака началното почукване, защото бабушката може дълго да пипа стръвта, без да я вземе както трябва. Ако обаче има ясно потъване с повличане, засичането трябва да бъде спокойно и навреме.

На дъно кълването започва с няколко разтрисания на шпионката, последвани от едно или две повдигания. Понякога има кратко и рязко залепване. Добре е риболовецът да бъде близо до пръта още от първите почуквания. Едрите бабушки често се самозасичат, след което влакното отпуска. Тогава се навива леко, засича се в движение и рибата се вади.

Вадене

Бабушката не е риба, която оказва силен отпор след засичане. Дребните се вадят бързо, почти със слято движение след засичането. При по-едрите трябва повече внимание, не толкова заради силата им, колкото заради финия повод и сравнително малките куки.

Устата на бабушката не е от най-крехките, но откачания стават, най-често веднага след засичането. Ако рибата е взела по-дълбоко след ясно повличане и потъване на плувката, рискът е по-малък.

При полегат бряг рибата се извлича внимателно. Кепче е нужно при по-висок бряг или при по-едри риби, които не е добре да се вдигат на повод.

Бабушката като стръв

Малките бабушки до 5-6 см са добра стръв за костур. По-едри - около 10-12 см, могат да се използват за бяла риба, а над тези размери и за щука или сом. Заради по-широкото си тяло бабушката издържа по-дълго на куката и остава по-жизнена от уклея при по-дълбоко подаване.

Най-често се закача под гръбната перка или странично в по-дебелата част на опашката. При риболов на щука може да се използва и монтаж с две тройки. Дребните бабушки се ловят сравнително лесно за стръв и влизат по-смело в рачило от уклейките.

За примамване в рачило може да се използва малко омесен хляб с кюспе. Поставена в кофа или бидонче, бабушката издържа по-дълго пътуване от уклея, което я прави удобна стръв за излети за хищници на по-отдалечени водоеми.

Кулинарни качества

Месото на бабушката е бяло, меко и леко воднисто. През лятото понякога може да има горчив привкус, защото рибата се храни с много водорасли. Малките бабушки се пържат цели. Преди пържене може да се овалят в царевично брашно, което дава хрупкавост и леко намалява евентуалната горчивина.

По-едрите риби се режат на парчета и се пържат на по-силен огън, за да омекнат малките плаващи костици. Като вкус бабушката отстъпва на уклея, но когато е прясна и добре изпържена, остава приятна риба за трапезата.

Какво да запомним за бабушката

Бабушка е широко разпространена, адаптивна и интересна риба за риболов на плувка и на дъно. Тя се събира добре на захранка, често се движи на ята и може да държи риболовеца зает през целия излет.

Най-добри резултати се получават с фина линия, правилно подбрана стръв и редовно подхранване на малки порции. Рибата кълве по-различно според размера си - дребните са по-бързи, а едрите по-плавни и предпазливи. Когато мястото е подбрано правилно и пасажът се задържи, бабушката може да даде стабилен и приятен риболов през сезона.